Икономика на застоя

След четвърт век преход към пазарна икономика и демокрация стихнахме до пълно обезличаване и немощ на българската икономика. Причината за това не се корени единствено в световната икономическа и финансова криза, а в деиндустриализацията и срива на местното производство и бизнес. Вместо предприятията да бъдат модернизирани и обновени в съответствие с новите потребности и изискванията на глобализиращият се пазар, повечето производствени звена безславно бяха закрити, без на тяхно място да се появят значими икономически субекти. Българското селско стопанство се превърна в синоним на зърнопроизводство. То осигурява добри доходи за шепа арендатори и големи земеделски производители и дава препитание на малцина, наети в обработването на земята и прибирането на реколтата. А липсата на заетост и достойни доходи е основен фактор за демографския срив, емиграцията и обезлюдяването. Вместо страна с развита пазарна икономика България все повече се превръща в зона на затихваща пазарна търговия, в която социалните проблеми растат в геометрична прогресия.

Умелата еквилибристика

с данните за икономическото състояние не намалява високия процент на реалната безработица. Още повече, че пред оскъдните социални помощи все повече българи предпочитат еднопосочния билет. Мантрите за пазарната икономика и свободната конкуренция, които водят към растеж и просперитет, се оказаха неработещи, щом в малките населени места няма работа не само за високо- или за нискоквалифицирани кадри. Там обикновено общината и държавата се явяват най-големият работодател, колкото и малко позиции да предлагат. Това рефлектира пряко върху доходите и слабата покупателна способност косвено убива всяка дребна частна инициатива.