На пръв поглед експресната оценка на НСИ за стагнация на икономиката ни през първите три месеца на 2012 г. представляваше по-скоро приятна, отколкото неприятна изненада. Най-малкото, защото не се сбъднаха опасенията за възможно свиване на реалния БВП на България. А тези опасения бяха подхранвани от редица индикатори като спад на икономиката на ЕС през последното тримесечие на 2011 г., последващо намаление на износа на България в първото тримесечие на 2012 г., свиване на промишленото производство от началото на 2012 г., продължаващо намаление на оборотите в търговията на дребно и др.
На какво се дължи относително по-доброто представяне на българската икономика през първото тримесечие? Безспорно за това е допринесла стагнацията в ЕС (т.е. нулевият растеж) за същия период, която за момента успява да „прогони” призрака на рецесията, който витае над континента от последните месеци на 2011 г.
Другите интересни елементи в статистиката за България, които стоят зад стагнацията на тримесечна база и минималния 0,5% растеж на годишна през януари-март 2012 г., са следните:
1/ Колкото и да е озадачаващо, за второ поредно тримесечие имаме реален ръст въпреки свиване на номиналния БВП спрямо година по-рано. Това ще рече, че отново НСИ са получили отрицателен дефлатор на БВП. Малко или повече, тази отчетена дефлация е странна, защото другите три ценови индекса, които НСИ публикува – индекс на потребителските цени, хармонизиран индекс на потребителските цени и индекс на цени на производител показват годишна инфлация за периода. Интересно е да се отбележи, че единственият друг такъв период от 1998 г. насам е второто тримесечие на 2010 г.. Тогава отново икономиката се свива номинално, а расте реално (с 1,2% на годишна база), въпреки положителна инфлация според по-горе споменатите ценови индекси. Ясно е, че методологиите на различните ценови индекси и на имплицитния дефлатор на БВП са различни, но въпреки това разминаването между посоките на ценовите индекси е странно и трудно обяснимо.
2/ Въпреки спада на производството както на тримесечна, така и на годишна база (т.е. брутната добавена стойност в икономиката), БВП не се е свило единствено и само заради ръста на т.нар. корективи. Корективите съдържат в себе си събраните непреки данъци (мита, ДДС, акцизи) и разликата между лихвите по депозитите в и кредитите от търговски банки. Всъщност, повишените приходи от непреки данъци се видяха и в данните за изпълнението на бюджета през първите 3 месеца (които показаха ръст от около 22%) и в този смисъл, не трябва да ни изненадват. Това увеличение, от своя страна, се дължи както на високите цени на петрола и на вдигането на акцизите върху някои горива от началото на годината, така и на повишено потребление.
3/ Повишеното потребление през първото тримесечие на 2012 г. както на тримесечна, така и на годишна база всъщност стои в основата на избегнатата рецесия, тъй като то е допринесло и за повечето събрани непреки данъци. Прави впечатление, че нараства както индивидуалното потребление (с 0,4% на тримесечна база и с 0,9% на годишна база), така и т.нар. колективно потребление, т.е. това на правителството.
На пръв поглед, увеличените разходи на правителството не са добра новина, предвид ангажимента за свиване на дефицита тази година и за придържане към рестриктивна фискална политика. При по-внимателно вглеждане, обаче, виждаме, че ръстът на бюджетните разходи се дължи основно на увеличени капиталови разходи, финансирани с европейски средства, което е в унисон със заявените амбиции за увеличено усвояване на пари от европейските фондове тази година. Другото перо в разходите, което бележи значителен ръст на годишна база, са субсидиите (с 25%). Обяснението, което дава Министерството на финансите, е, че тази година субсидиите за тютюнопроизводителите са платени по-рано от миналата. Както казват англичаните, fair enough. Тук няма да навлизаме в смисъла от тези субсидии и в поредното отмятане от миналогодишните декларации, че субсидиите са платени за последна година.
4/ Основен негативен фактор зад растежа е спадът на износа, като де факто данните за БВП потвърдиха по-рано оповестените данни за външната търговия. Продължаващото свиването на услугите, които са най-големият сектор на икономиката, пък е довело до цялостното намаление на брутната добавена стойност в икономиката.
5/ Интересно обаче, е, че индустрията от данните за БВП (която включва освен промишлеността, така и строителството) показва положителен ръст от 0,4% на тримесечна база и от 2% на годишна. Това увеличение противоречи на постоянното свиване на индустриалното производство на годишна база през периода януари-март според по-рано публикуваните месечни данни. При строителството ситуацията е сходна, тъй като месечните (сезонно изгладени) данни показваха годишно свиване през януари и февруари и минимален ръст от 2% през март. Т.е. ако гледаме месечните данни за индустрията и строителството, не е много ясно откъде е дошъл ръстът на индустрията в данните за БВП.
Като цяло, данните за брутния вътрешен продукт за първото тримесечие са в горния, по-добър край на очакванията, въпреки че стагнацията в никакъв случай не е повод за радост. Зад това относително добро представяне стоят най-вече статистически „странности” по линия на дефлатора на БВП, както и увеличено потребление, което пък е довело до повече събрани непреки данъци.
По отношение на увеличеното потребление на правителството, хубавото е, че текущите разходи се свиват номинално, а разходите за заплати и осигуровки бележат минимално увеличение от около 2%. Увеличените разходи идват изцяло по линия на повече европейски средства и по-рано платени субсидии, а не заради „развързване на кесията” и неразумно текущо харчене. Дано това положение се запази и в следващите (предизборни) месеци, предвид все още реалния риск от влошаване на показателите и навлизане в рецесия по-късно през 2012 г.
