Има потенциал за намаление на лихвите по кредитите

- Господин Ягодин, печалбата на банковата система се повиши през полугодието на 2012 г. На какво се дължи това?

Всъщност, увеличението спрямо същия период на миналата година е незначително, в рамките на 2%. Ако анализираме факторите за това увеличение можем да кажем, че от една страна кризата е намалила доходите на банките, но пък от друга по-бавният ръст на проблемните кредити "изяжда" по-малка част от тях.

Факт е, че банките продължават да оптимизират административните си разходи и това влияе положително на крайните им резултати. Отчетът за полугодието показва, че банките успяват да поемат удара от влошаването на кредитите с вътрешни резерви.

 

- Просрочените кредити над 90 дни се увеличават минимално през второто тримесечие. Какви са причините за продължаващия ръст?

Това е така, но пък е обнадеждаващо, че започна да спада дела на кредитите в просрочие между 30 и 90 дни. Това са задълженията от т. нар. "сива зона", които е твърде вероятно в следващ период да станат кредити със забава над 90 дни.

При сегашната конюнктура на вътрешния и международните пазари е логично да очакваме продължаващ ръст на проблемните кредити, поне през следващите две-три тримесечия, но при още по-забавен темп. Както всички знаем, в момента много от основните ни търговски партньори изживяват тежки времена. Слабият растеж на българската икономика не е достатъчен, за да могат преобладаващата част от фирмите с проблеми от "сивата зона" да плащат безпроблемно кредитите си.

 

- Граждани или фирми са по-затруднени в обслужването на заемите си?

Ако в началото на кризата гражданите определено бяха с превес в проблемните кредити, то сега "палмата" се прехвърли в ръцете на корпоративните клиенти. Поне статистиката на БНБ показва еднозначно този факт. На шега или не, но очевидно българина е по стриктен в задълженията си, когато отговаря за личните си финанси.

 

- Прилагат ли банките нови техники за разсрочване на проблемни кредити?

Нови техники не. Налага се, може би, нов подход към процеса на разсрочване. Ако в началото на кризата разсрочването на кредити се правеше по-скоро като крайна мярка, по принуда и не винаги навреме, то сега процеса е доста по-динамичен и ефикасен. И банките, и техните клиенти осъзнаха простия факт, че колкото по-рано седнат на една маса да обсъдят текущите проблеми на компанията и перспективите й, толкова по-адекватно биха се посрещнали бъдещи затруднения в плащането на кредита.

Най-важното е, че банките нямат интерес от по-нататъшно увеличение на лошите кредити, пък били те и добре обезпечени. Нали за това са търговски банки, а не ипотекарни къщи! Така че, когато има перспектива за бизнеса на даден кредитополучател, банката ще отдели необходимото време и внимание за намиране на нов формат на проблемния си кредит.

 

- През юни се видя рязко поевтиняване на големите фирмени заеми. Това ли е начинът банките да стимулират предприятията да вземат кредити?

Първо да уточним, че България е малък пазар и месечните данни за лихвите по кредити към големи фирми силно се колебаят между отделните периоди. От друга страна, има потенциал за намаление на кредитните лихви. Банките са пълни с ликвидност, а добрите нови проекти не "извират" отвсякъде като преди кризата. Вместо тази ликвидност да стои в БНБ безлихвено или да се инвестира в ДЦК при рекордно ниски лихвени нива, по-добре е да се използва за кредитиране на добре премерени нови проекти.

Такива обаче, както казах, са малко и съответно конкуренцията между банките се ожесточава, а от там и лихвите тръгват надолу. Нищо повече от пазар!

 

- По какъв начин ББР ще подкрепя кредитирането на бизнеса в България?

В рамките на възможностите си ББР се опитва да подкрепя активно българския бизнес. Кредитният ни портфейл все още е несравнимо по-малък от този на водещите 5 банки, но само за първото полугодие на 2012 г. сме го увеличили с 50 млн. лв., което като ръст значително изпреварва пазара. В допълнение, предоставихме нови кредитни линии за търговските банки - както вече знаете, общо 100 млн. лв., за 5 години при лихва за крайните кредитополучатели от 7%. Амбициите ни не спират дотук, но трябва да се съобразяваме с моментните възможности на кредитния пазар. Така че, ако има търсене на кредити, има и с какво да бъде посрещнато.

 

- Предвиждате ли да отпуснете нови кредитни линии?

В момента тече усвояването на въпросната кредитна линия от 100 млн. лв. След запълването имаме готовност да разгледаме нови възможности. Надявам се при още по-добри условия за крайните клиенти.

 

- При потребителските и ипотечни заеми има ръст на лихвите. Защо?

Ръст на лихвите се наблюдава в данните за месец юни, което най-вероятно е моментно отклонение от общата тенденция. В сравнение с края на 2011 г. лихвите са малко по-ниски, приблизително с 0,2 процентни пункта.

Общата тенденция от 2010 г. насам е към спад на лихвите, прекъсната за няколко месеца в края на 2011 и началото на 2012 г. от моментни пазарни влияния, идващи по-скоро отвън. Всъщност нещата идват на мястото си - винаги съм твърдял, че депозитните лихви са ненужно високи. Е, сега те започнаха да следват някаква пазарна логика и съответно да намаляват. Доходността на българските ДЦК също започна да намалява. Неминуемо беше това да повлияе в известна степен и на кредитните лихви.

 

- Като цяло обаче влоговете растат, а кредитирането се свива. За какво ви говори тази тенденция?

Всъщност, макар и слабо кредитите растат. Разбира се много по-бавно от депозитите. В същото време нека не забравяме, че преди кризата българските банки в значителна степен разчитаха на финансиране отвън. От 2008 г. насам тези задължения към чуждестранни институции силно намаляха и сега съотношението "кредити към депозити" вече гони абсолютен баланс - от над 120% преди кризата до около 100% сега, т.е. кредитите в страната са изцяло финансирани от местни депозити. Това е предпоставка за по-висока устойчивост на нашите банки в несигурната финансова среда в Европа. На практика е елиминиран риска от рязко изтегляне на външното финансиране.

 

- Как ще се движат лихвите по кредити и депозити до края на 2012г.?

Както казах, вече се сбъдват очакванията ми са за плавно намаляване на лихвите и по депозитите, което трябва да води и до известен спад в кредитните лихви. Разбира се, ако не възникнат нови рискови елементи във вътрешен или международен план.

Че се движим в тази посока показателно е наблюдаваното през последните седмици рязко намаление в доходността на държавните ценни книжа. Инвеститорите възприемат българския дълг като сигурно вложение. Това ще има ефект върху лихвите по два канала - от една страна доходността по ДЦК е ориентир, спрямо който се определя цената, по която банките в страната могат да заемат от чужбина, а от друга - спадналата доходност от ДЦК ще стимулира банките да продължат да намаляват лихвите по депозитите и да търсят по-активно предоставяне на нови кредити.

 

- Как очаквате да завърши 2012г. за банковата система в България и за ББР?

Очаквам резултатите на българските банки през 2012 г. да са подобни или малко по-добри от тези през предходната година. За съжаление, все още сме в период на покриване на ефектите от значителния обем проблемни кредити в балансите на местните банки.

За да има значителен нов ръст в банковия сектор, трябва да има подходяща среда за предоставяне на нови кредити, както и да приключи процеса на "освобождаване" от придобитите обезпечения по стари кредити. Последното е сложна задача в един, почти липсващ пазар на недвижими имоти. С една дума, банките имат за решаване сложен ребус, още повече при сегашния световен икономически ред, когато всички прогнози в хоризонт над няколко месеца са развлекателно четиво.