Няма хора? Време е за друг икономически модел

България няма достатъчно хора за работните места, които икономиката създава, а демографията не предполага проблемът просто да изчезне. Затова въпросът постепенно се измества от „откъде да намерим още работници“ към далеч по-трудния – как с по-малко хора да се произвежда повече и с по-висока добавена стойност.

България ще трябва едновременно да активира хора, които в момента остават извън пазара на труда, да привлича други от чужбина и да автоматизира все повече дейности. Но зад всичко това стои още един, по-голям проблем – качеството на човешкия капитал. 

Дефицитът вече е навсякъде

Преди десетина години недостигът на работници се свързваше предимно с професии като стругари, зидари и други кадри със средна техническа квалификация. Днес той вече обхваща почти целия пазар – от производството и медицината до инженерните специалности и IT сектора, посочи Жасмина Саръиванова от Българската стопанска камара (БСК), по време на Кошер 2026.

Това прави проблема много по-труден за решаване. Вносът на работна ръка например може да помогне на хотел, ресторант или производство, което търси хора за конкретни позиции. Но не може автоматично да осигури инженери, лекари или специалисти, способни да разработват нови продукти и да управляват сложни производствени процеси.

Същото важи и за автоматизацията, която е само част от решението, подчерта Кристиян Михайлов, съосновател на PARAi. Най-логичните за роботизация дейности са тежките, опасните и силно повтаряемите – например физическа работа, която кара един човек часове наред да извършва едно и също движение.

Машините могат да заместят тези задачи, но не премахват нуждата от хора. Те променят вида на хората, от които бизнесът има нужда.

На тяхно място трябват специалисти, които да проектират производството, да следят качеството, да решават проблеми и да взимат решения. „Машините са средство“, обобщи Михайлов, според когото нито роботизацията, нито изкуственият интелект сами могат да решат кадровия проблем.

Краят на евтиния труд

Именно тук проблемът с работната сила се среща с друг, още по-голям въпрос пред българската икономика – изчерпването на модела, в който основното конкурентно предимство на страната е ниската цена на труда.

България дълго време бе място, в което западноевропейските компании можеха да произвеждат или да получават услуги по-евтино. Според Мирена Борделиева от Invenio Partners обаче това предимство няма как да бъде устойчиво.

Това ли искаме да бъде нашето предимство – най-ниската цена, която можем да предложим на пазара? Това просто не е дългосрочно“, каза тя.

Повишаването на стандарта и заплатите е естествен процес, но с него се променя и играта за българските компании. Ако вече не могат да се конкурират основно с цена, трябва да го правят с производителност, качество и собствени продукти.

Според Кристиян Михайлов подобна промяна вече се вижда. Ако през 2018 г. българските компании, които създават крайни продукти, са били по-скоро отделни примери, днес тенденцията е по-видима. Но производството с по-висока добавена стойност изисква едновременно автоматизация и много по-добре подготвени хора.

Така недостигът на кадри може да се окаже и ускорител на трансформацията. Когато евтиният и изобилен труд вече не е наличен, инвестицията в технология става не толкова избор, колкото необходимост.

Преди да търсим хора отвън

Това обаче не означава, че България е изчерпала собствения си човешки ресурс. Един от големите резерви според Жасмина Саръиванова са родителите на малки деца и особено жените, които остават продължително извън пазара на труда. Проблемът според нея не е просто в продължителността на майчинството, а в липсата на достатъчно добра среда, която позволява по-ранно и плавно връщане на работа.

Тук влизат яслите, детските градини и наличието на достатъчно хора, които да работят в тях. Ако родителите знаят, че децата им могат да получат качествена грижа от по-ранна възраст, те имат много по-голяма свобода да продължат професионалното си развитие.

Темата става още по-важна на фона на технологичните промени. Кристиян Михайлов коментира как в среда на бързо развитие на изкуствения интелект загубата на квалификация вече може да настъпва далеч по-бързо отпреди.

Друг потенциал са младите хора, които нито учат, нито работят, както и хората с увреждания. От БСК виждат необходимост от по-активното им включване на пазара на труда, включително чрез работещи квалификационни програми. Саръиванова обаче призна, че част от съществуващите стратегии и работни групи често остават формални и не успяват да произведат практически резултат.

Чуждите работници са част от решението

Третият неизбежен източник на хора е имиграцията. Все повече работодатели вече разчитат на служители от трети държави, особено в туризма, ресторантьорството и други сектори с остър недостиг на персонал. Според Саръиванова над половината от пристигащите в България работници от трети страни са за краткосрочна заетост и след няколко месеца напускат страната.

Това означава, че вносът на работна ръка може да запълва конкретни дефицити, но трудно може сам да реши структурния демографски проблем.

Подобна е ситуацията и с българите в чужбина. Връщането на хора с натрупани знания, контакти и управленски опит може да бъде особено ценно за компании, които искат да излизат на международни пазари. Самата Борделиева се е върнала в България след 15 години в Германия и казва, че е открила търсене за своята квалификация.

AI може едновременно да съкращава хора и да създава недостиг

Най-видимият пример за промяната в търсените умения в момента е IT секторът. Там парадоксът вече е налице – компании съкращават служители, включително на фона на навлизането на AI, докато паралелно с това продължава да има недостиг на определени специалисти.

Според Михайлов част от service компаниите вероятно ще продължат да се свиват, но и те, и продуктовите фирми ще имат нужда от хора, които умеят да работят с новите инструменти. Програмисти, с които той разговаря, вече използват AI, за да пишат повече код и да разработват продуктите си по-бързо, макар резултатът невинаги да е без грешки.

Така изкуственият интелект не премахва кадровия проблем. Той само измества границата между уменията, които губят стойност, и тези, за които търсенето расте.

А това връща разговора в началната му точка. България може да внася работници, да връща част от хората си от чужбина и да автоматизира все повече дейности. Но нито една от тези стратегии сама няма да компенсира демографията.

По-големият въпрос е дали икономиката ще успее да направи прехода от модел, зависим от достатъчно количество сравнително евтин труд, към такъв, в който по-малко хора, подкрепени от технологии и по-добро образование, създават повече стойност.