Камен Колев: Икономиката на България зацикля

- Г-н Колев, бяха изнесени доста тревожни факти за икономиката ни. Какво се случва всъщност?

През първото тримесечие на годината се случват някои доста негативни и тревожни неща. Очаква се спад на БВП спрямо същия период на миналата година. Износът също намалява, а оттам следва задълбочаване на пасивното салдо, което нараства. Ефектът само от това увеличение, което е за първите два месеца, отнесено към същия период на миналата година, предполага спад на БВП от 5 процента. Т.е. търговското салдо се задълбочава с около 800 млн. лв., като за тази година то е 1,2 млрд. лв. Ако данните за март са отново са отрицателни, салдото може още повече да се задълбочи. При вътрешното потребление също се наблюдава сериозно намаление през първото тримесечие спрямо същия период на миналата година. Така например през февруари спрямо същия месец година по-рано, продажбите на дребно са паднали с 6 процента. Това е втори по големина спад в Европа за втория месец на годината след Португалия, която отчита 9 процента.

Инвестициите продължават да се свиват. Това означава, че и трите компонента, които определят дали ще има ръст на БВП за тази година или не, са с негативни изменения. Това ни кара да очакваме спад на БВП, ръстът ще е отрицателен. В края на годината той се забави до 0,3 процента. Възстановяването, което беше отчетено в началото на 2011 г., от лятото насам се забави. Оптимизмът вече е заменен с песимизъм. Тенденцията започна през лятото на миналата година с постоянен спад в индустриалното производство, намаление в ръста на износа, поръчките.

- На какво се дължи този спад?

Той се дължи преди всичко на забавяне на възстановяването на европейската икономика. Там ръстът и индустриалното производство се забавят. Това води и до значително нарастване на безработицата. Строителството продължава да се свива, като спадът все още не е преодолян.

- Това означава ли, че е възможно икономиката на България да изпадне в рецесия?

Има такава опасност и може да се говори за нея. Но нека първо да видим какви ще са резултатите от първото тримесечие, каква ще е стъпката назад. След това трябва да са ясни показателите и за вторите три месеца на годината. Засега има шанс за ръст в туризма. Сезонната заетост леко ще смекчи проблема с безработицата. Общо взето настройката за бързо излизане от кризата явно няма да се случи.

- Какъв е изходът?

Битува мит, че изход от това положение е повишаването на потреблението. Т.е. да се повишат пенсиите и заплатите, от което да настъпи оживление в икономиката. Наричам го мит, защото 78 процента от основните ни храни са внос. Това означава, че ще се стимулира главно импорта.

- Как можем да стимулираме икономиката ни?

Увеличението на пенсиите и доходите също ще стимулира икономиката, но не в този размер както се очаква. Преди всичко отново трябва да се обърне внимание за стимулиране на инвестициите, за подобряване на бизнес климата. Вече не е важен толкова какъв е размерът на вложението, а в кои области ще бъдат инвестирани средствата, дали се създават работни места. Дали обществените поръчки ще достигнат до очакваната ефективност. Според оценки на международни финансови институции, ефективността на нашите публични разходи е два пъти по-ниска от тази на водещите страни. Това означава, че с един и същ размер средства ние постигаме два пъти по-ниски резултати. Достъпът на малките и средни предприятия до обществените поръчки също е много важен. Така стигаме и до изоставането в усвояването на евросредства, особено при парите за бизнеса. Тук основният проблем е невъзможността на бизнеса да осигури средства при спечелени проекти, липсата на мостово финансиране. Така около 30 процента от фирмите се отказват от изпълнение, въпреки че са спечелили. Това опира и до общия достъп до кредити. Там затрудненията са обективни. В резултат от кризата цените на обезпеченията паднаха. Това означава, че за да се вземе кредит, фирмата трябва да представи два пъти по-сериозно обезпечение. Финансовите резултати на бизнеса се влошиха и те вече не са банкируеми. Също така голяма част от фирмите частично или изцяло работят в сивата икономика. Те дори и да имат дейност и последващи резултати, те пестят от данъци и осигуровки. Това им отрязва и достъпа до европейско финансиране. Ние съветваме фирмите да преценят дали това да работят в сивата икономика и така да пестят данъци и осигуровки им носи повече ползи от дотъпа до безвъзмездно финансиране от европрограми. Ползите в светлата част на икономиката са много по-големи.

- Какво да разбираме от така обрисуваната обща картина?

Общата картина води до заключението, че икономиката зацикля. Възходящото движение на икономиката не е постоянно. Работните версии на министерството на финансите за ръст постоянно се сменят в посока надолу. Нашата прогноза за края на годината са за по-скоро минусов растеж. При отрицателните данни за първото тримесечие, през следващото трябва да има ръст, за да може нещата да се компенсират и в края на годината да имаме положителен резултат. Това връщане назад в началото на тази година вече затруднява задачата да покажем устойчив растеж.

При износа трудно можем да променим нещо при общата стегнация на международните пазара. Но при експорта е много важно какво изнасяме. Едва 4-5 процента от износа е иновативен – електротехническа промишленост, фармация, ай ти технологии. Останалото е суровинен експорт с ниска степен на преработка и добавена стойност. Цените на тези стоки много рязко се колебаят на международните пазари. Сега конюнктурата на пазара на мед и цинк е добра. Цената на медта по време на кризата падна на 3000 долара за тон, като преди няколко месеца достигна почти до 10 000 долара. В момента е малко под 9000 долара. Оказа се, че по-големият ни експорт не е на база на изнесения обем, а се дължи именно на конюнктурата на пазарите. Ако тя се влоши, това ще повлече и икономиката надолу. При иновативните продукти не съществува рискът цената да падне. Иновациите могат да се насърчават чрез подходящата инфраструктура – технологични паркове, стимули за иновации, насочване на евросредствата за тази сфера, по-добър достъп до кредити. Също така са важни и прословутите клъстери, които трябваше да съберат на едно място наука, производство и оттам да се преследва по-високата конкурентноспособност.

- Какво ще се случи с безработицата при тези песимистични очаквания за тримесечието?

Новите безработни, само за януари, бяха 50 000. Работа си намериха 12 000, но все още незаетите са 38 000. Безработицата започна да расте от началото на годината, като това е официалната безработица, тези, които се регистрират в Агенцията по заетост.  Има голяма част от тъй наречените „обезкуражени”, които не се регистрират в бюрата по труда. Те са около 7 процента. Имаме, обаче, разминаване на данните, които се подават от Националния статистически институт (НСИ) и Агенцията по заетост, тъй като се изчисляват по различна методология. Статистиката пита, включително и пенсионерите,  „Кой иска да работи, но в същото време не може да си намери работа?”. Затова данните на НСИ са и по-високи, тъй като отчита и тези, които не са регистрирани в бюрата.

Един евентуален спад на БВП ще повлече след себе си и по-висок бюджетен дефицит. Ние сме планирали, да кажем, под 2 процента дефицит, но при ръст на икономиката от 2,9 процента. Сега, ако той е по-малък или отрицателен означава, че дефицитът автоматично ще се повиши. Това означава трудности в изпълнението на всички планирани от държавата дейности.

- Какъв е прогнозираният от вас дефицит при един негативен сценарий?

Ако така продължават да се развиват нещата, не ми се мисли. Този спад ще отвори голяма дупка в бюджета, но при всички случаи ще надхвърли 3 процента.

- Как може да бъде компенсиран?

Виждате, че държавният резерв, който е около 4,5 млрд. лв., и той изтънява. Възможностите са за допълнителни кредити и дългове, които един път да рефинансират тези падежи и втори път да покрият дупката в бюджета, която се отваря. Да речем, че вземем заем и запълним дефицита. Ако това е временно явление, не е проблем, тъй като сме сравнително ниско задлъжняла страна. Въпросът е, че при следваща неблагоприятна година, този дълг започва да тежи.

- Това означава ли, че може да ни очаква един гръцки сценарий?

Гърция е с астрономически дългове и дефицити, трупани в продължение на десетки години. Няма потенциална опасност в близко време да ни застигне същата съдба.

- Какви са прогнозите ви за инфлацията в края на годината?

При това свито потребление очаквам тя да е около 2,5 процента. Ясно е, че липсата на платежоспособно търсене подтиска инфлацията. Основен проблем обаче ще си остане безработицата.

- Какви нива прогнозирате, че ще стигне?

През лятото безработицата малко ще се смекчи поради сезонната заетост. Проблемът обаче отново ще се задълбочи на есен и ще продължи да се повишава макар и плавно. За периода на кризата се загубиха 400 000 работни места. Но дори и да се повишат поръчките, фирмите няма да увеличат работните места. Те научиха от кризата, че същата работа може да се свърши и с по-малко хора.

- Как ще повлияят тези фактори на корпоративния дълг и на междуфирмената задлъжнялост?

Това е проблем, който ние годишно следим на базата на официалните данни от подаваните от фирмите баланси. Корпоративният дълг или фирмената задлъжнялост, се запазва на относително високо ниво от около 160 млрд. лв. След като фирмите не генерират проходи, тези дългове си стоят и няма от къде да се погасяват. Това създава опасност от възпроизвеждане на тези задължения. Така се получава и опасност от верижни фалити. Около 100 млрд. лв. от корпоративния дълг са междуфирмените задължения. На икономиката тежат преди всичко просрочените дългове, които са около 40 млрд. лв. Държавата все още не е изплатила на бизнеса около 370 млн. лв. при изпълнени поръчки. По-голям процент от парите се дължат от кметствата.

- Как бихте коментирали изнасянето на агенции и част от министерства извън София?

Страхувам се, че последиците ще са по-скоро негативни. Това не е решение на проблема. Нека първо да кажем какъв би бил положителният ефект. Всички местни власти биха искали в техния град да има университет, агенция или част от министерство. Това са между 50 и 200 работни места. Но целта не трябва да е в създаването на такива работни места. Решението е в електронното правителство. Тогава няма да има значение къде се намира администрацията. Затова предлагаме да бъде теглен заем, с който в рамките на година – две да се изградят тези електронни услуги. Ще трябват няколко стотин милион. Сега по това местене ще се похарчат много пари. Освен, че те няма да се изплатят, ще доведат и до последващи разходи.