Константин Стаменов: Бизнесът ще плаща милиони повече за ток заради такси

Г-н Стаменов, как ще се отразят на индустрията промените в цените на тока и в таксите, които се обсъждат и ще влязат в сила от 1 юли?

Ние купуваме електроенергия на свободния пазар по цени, които успеем да договорим. Но индустрията ще бъде засегната от увеличение на всички такси с общо 8 лева на мегаватчас. От 1 юли ще се увеличат такса „зелена енергия”, такса „кафява енергия” и се въвежда една нова такса за компенсиране на високата цена на тока от двете скъпи централи с дългосрочни договори – ТЕЦ „ Ей И Ес Гълъбово” и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3”. Тя се казва „невъзстановяеми разходи” , размерът й е 2,94 лв. на мегаватчас и ще се заплаща от всички потребители, включително и големите индустриални компании. Ние не сме съгласни да плащаме такава такса.

Защо?

Защото това означава милиони левове допълнителни разходи в условия на криза. На месец за едно голямо предприятие допълнителните разходи за новата такса са между 150 000 и 200 000 лева. За година те стават 2 млн. лева. Като се вземат всички такси предвид се вижда, че ще плащаме 8 лева повече върху цената, която сме договорили с производителя или търговеца на електроенергия.

Отражението ще бъде в 400-500 хиляди лева повече за ток на месец, или 5-6 млн. лева. В условия, когато икономиката е запушена, няма разплащания и всички фирми изпитват затруднения да си съберат вземанията, да се разплатят с доставчици, ще трябва да плащаме още половин милион лева на месец допълнително само за таксите за ток.

Как ще реагирате, какво може да се направи?

В БФИЕК работим върху едно предложение. Предлагаме в България да се въведе механизъм на разпределение на зелена и кафява енергия, какъвто се използва от години в повечето западноевропейски държави. Разбира се, такъв механизъм би се прилагал само за предприятия, които отговарят на някакви критерии. Примерно – трябва да са първокласни инвеститори, да са стратегически партньори на държавата, да са одитирани по енергийна ефективност.

Трябва да създават достатъчна принадена стойност за обществото. Защото в металургичната индустрия предприятията създават на всяко работно място по 4 съпътстващи работни места в обслужващи отрасли, което го няма и в IT-индустрията. Няма го другаде освен в енергетиката и в тежката индустрия, която създава една от най-високите добавени стойности.

Ние сме категорични, че критериите трябва да са прозрачни, да е ясно кои от тях биха могли да влязат в подобна схема, така че всеки да може да провери дали отговаря на изискванията. Най-важно е да се запази конкурентоспособността на българската икономика. Да се запазят износно ориентираните предприятия , които в момента се конкурират със същите стоки като техните, но произведени в Турция , Китай, които нямат никакви ограничения нито по емисии, нито по зелена енергия. Идеята е да се предотврати изтичането на инвестиции и запазването на работните места.

Какъв ще бъде ефектът?

Ефектът е индиректен, защото българската индустрия като цяло не е много засегната от въглеродните емисии с малки изключения. Влиянието върху нея е по-скоро индиректно през поскъпването на цената на електроенергията заради емисиите. Затова и в Европа говорят за „въглеродно изтичане” и се взимат мерки против изтичането на инвестиции в резултат на ограниченията с въглеродни емисии.

Тези инвестиции лесно могат да се преместят към трети страни без ограничения в емисиите. От няколко години тече дебат в Европа, за разрешаване на държавна помощ в страните членки. Помощта трябва да компенсира на индиректните разходи на енерго интензивната индустрия. Това са разходите за електроенергия до 70-80% от размера на поскъпването в резултат на емисиите.

Какво означава това?

Тоест, колкото е поскъпнал тока на едно предприятие в резултат на емисиите. Само 70% от това поскъпване да бъде компенсирано с държавна помощ. Когато централите започнат да купуват емисии и разходите за тях влязат в цената на тока, тя ще се увеличава с някакъв процент заради този разход за емисии. Но само тази частица трябва да се компенсира като държавна помощ. Дебатът всъщност е, че би следвало частицата да бъде 100% компенсирана.

Коя институция би трябвало да вземе такова решение?

За съжаление България още не е взела становище пред Европейската комисия по тази дискусия, която вече приключва.

Каква е схемата в Европа за заплащане на „зелената енергия“ и „кафявата енергия“ от индустрията?

Механизъм, не е свързан с въглеродните емисии. Има най-различни модели в Европа. В Гърция, Белгия и Холандия имат таван на сумите, които се плащат за зелена енергия от дадено предприятие. Например всяко предприятие плаща не повече от 500 000 евро на година за зелена енергия. Съществува и друг модел, който е на база стъпаловидно достигната консумация.

Например - за над 1 гигаватчаса годишна консумация, се компенсира 1%, над 10 Гигаватчаса – 5% облекчение на таксата, над 50 - 100 гигаватчаса – да кажем 20%. Германия прилага такъв модел от 2004 година, когато такса „зелена енергия“ при тях е била колкото сега е у нас.

За нас най-интересен е австрийския модел, защото той е защитен наскоро пред европейската комисия. Австрия приложи първоначално един модел, който бе санкциониран. Но ЕК ги е санкционирала и сега те имат модел, одобрен от ЕК. Той се изразява в следното - такса "зелена енергия" за индустрията се определя от две компоненти - фиксирана /примерно 15 000 евро на година. И втората компонента на такса "зелена енергия" е процент/в Австрия - тя е 17%/ от такса "пренос".

Такса пренос при високо напрежение е 9 лева, при средно напрежение е 16 лева. Процентът е един и същ и като се сложи върху таксата за различните видове напрежение, се получава различна абсолютна сума. Високо напрежение с по-малка по абсолютна стойност, средното напрежение с по-висока. И понеже е един процент /нещо като ДДС/, то е защитено, цифрата е една. Разбира се има критерии за допустимост към предприятията, които мога да ползват такова облекчение.

Според изследване на KPMG за България, ако се въведе подобна отстъпка останалите потребители биха се натоварили с около 50 стотинки повече в месечната сметка заради механизма на преразпределение на тежестта. Това е незначително, за да създаде някакво допълнително натоварване на едно домакинство.

Напоследък излязоха публикации, че индустрията в България ползвала евтин ток.

Напротив , KPMG казва, че в България индустрията плаща една от най-скъпите електроенергии в сравнение с другите страни от общността.

Ще има ли скоро електроенергийна борса и в България?

В последните 4-5 години свободният пазар не мръдна нито една стъпка. Сега ще трябва да се отваря в ситуация, в която има по-голямо напрежение от такса "зелена енергия", такса "кафява енергия", идват въглеродните емисии..., изискване за инвестиции в мрежите (някой ден ще имаме умни мрежи), инвестиции в нови генериращи мощности. Комбинирано с повтаряща се икономическа криза. Разликата между 2008 г и сега е, че тогава бе началото и предприятията имаха добри години. Днес имаме 2009, 2010 и 2011 г., в които трупахме загуби.

В сегашното предложение на ДКЕВР за цените на тока се увеличава квотата на регулирания пазар, след като в началото се говореше точно обратното, че ще извадят фирмите средно напрежение от този защитен пазар. Защо се прави, за да не позволят фалита на НЕК или има друга причина?

НЕК трябва да компенсира ВЕИ-тата, токът от топлофикациите и инвестиционните проекти в енергетиката. Тук трябва да се търси баланса.