Някога България искаше да е като Гърция, сега се надява да оцелее

Някога България се надяваше да бъде като Гърция, сега просто се надява да оцелее, пише The Economist в материал за състоянието на българската икономика.

Според българския анализатор Иван Кръстев преди 20 години оптимистични анализатори в прогнозите си хранели голямата надежда, че България може да стане като Гърция. Сиреч, "умерено демократична, но умерено корумпирана". Сега, казва той, те се надяват че Гърция може да стане като България - бедна, но финансово дисциплинирана и без да създава прекалени главоболия за другите.

Засега България устоя на икономическата и еврокризата. Безработицата допълзя до 12 процента, но това е наполовина на равнищата в Гърция и Сърбия. Над един милион българи живеят в чужбина, работейки по-специално в Испания и Гърция. Някои от тях са загубили работата си и са се върнали у дома, но стойността на банковите преводи за родината всъщност е нараснала. През 2008 г. официалната сума на преводите беше 694 млн. евро. Миналата година тя нарасна до 774 млн. евро.

БВП на България нарасна със скромните 1,7 процента през 2011 г. и се очаква да се забави тази година. Неотдавнашно изследване показва, че цели 30 процента от икономиката е сива. Българите също са нещастни. Проучване на института "Отворено общество" установи, че над две трети от тях очакват икономиката да остане същата или да се влоши през следващите 12 месеца, а цели 56,7 процента намират ситуацията в страната за "непоносима".

България е най-бедната страна в ЕС. Средните надници са 3,50 евро на час, а средните месечни заплати са едва 360 евро. Понеже 10% от българския износ отива за Гърция, а гръцки банки държат 40 процента от всички заеми, едва ли е изненадващо, че българите нервничат. Това, което особено ги тревожи, казва бизнесменът Васил Василев, е опитът им от миналото, който показва, че каквото се случи в Западна Европа, "идва тук след година-две."

Василев изпраща организирани групи работници в други страни от ЕС, по-специално за сезонна работа. Той се тревожи, че политически натиск над компаниите да заменят неговите работници с местните безработни може да засегне бизнеса му, и по този начин и българската икономика. Той смята, че страната се нуждае от план за избягване от прекомерната зависимост от еврозоната.

В една област пазарът вече се променя. Крахът от 2008 г. остави огромен брой непродадени ваканционни апартаменти по Черноморското крайбрежие. Когато строителите фалираха, много от апартаментите се озоваха в ръцете на банките. Оттогава ги купуват руснаци от средната класа, казва банкерът Цветелина Бориславова, която се е оказала с хиляди апартаменти.

Много българи, които не харесват правителството на Бойко Борисов, популистки премиер (който преди време е живял с Бориславова), се оплакват от потискане на демокрацията. Парламентът се е превърнал в "гумен печат", казва анализаторът Борислав Цеков, потвърждавайки мнението, че бизнес лобита си осигуряват изгодни за себе си закони. Няколко хиляди излязоха неотдавна на улицата, за да протестират срещу закон за горите, който беше приветстван от строителите на ски курорти. Правителство направи отстъпки.

Може би най-обезпокоително е състоянието на медиите. Основните вестници са собственост на банки или мощни компании. Разследващата журналистика е малко. Рекламата от правителството  и от държавни компании е голям източник на приходи за вестниците и поради това автоцензурата е на мода, твърди издателят Валери Ценков. Но българският външен министър Николай Младенов казва, че за него най-дразнещото е "постоянният спад в качеството на журналистиката". Той не вижда връзка с автоцензурата, допълва още изданието.