От "Момичето на Кол" до фрау Меркел
Канцлерът на Германия Ангела Меркел извървява пътя на политиката от пренебрежението до възхищението
Възпитана в нормите на християнската религия, преминала през науката, за да управлява успешно вече седем години най-голямата икономика в Европа. Политик, за който се говори непрекъснато в тези тежки времена на икономическа и финансова криза. Човек, чиито думи се следят с интерес от икономисти, политици и обикновени хора, а ефектът от тях отеква мигновено във всички части на света. Всичко това описва настоящия канцлер на Германия - Ангела Доротеа Меркел.
Родена е през 1954 г. в Хамбург, Източна Германия и никой не очаква от нея подобна бляскава политическа кариера. Още в ранна детска възраст Меркел се интересува от математика, Физика и техника, и именно заради това през 1961 г. записва в политехническа гимназия в Темплин. Тя е била отлична ученичка, а след това и студентка по физика, която завършва Карл-Маркс Университет в Лайпциг.
Дипломната си работа представя през 1978 г. и получава оценката "много добър". След дипломирането си получава място в централния институт за физична химия на академията на науките в Берлин. Тя работи в отдел теоретична химия.
Баща й е протестантски пастор, за когото обаче образованието е било много по-важно от набожността. Меркел не е опозиционерка, още по-малко дисидентка, както отбелязва биографката й Жаклин Бойсен. Интересите й са били насочени основно към изучаването на науката. Въпреки това обаче цялото й обучение преминава под строго наблюдение от страна на комунистическия режим, което обаче е било нормална практика при всички деца от религиозни семейства.
Липсата на интерес към политиката се допълва от неизразително лице, нелепа прическа и невзрачен гардероб. Тя не е заплаха нито за режима в Източна Германия, нито дава признаци, че няколко десетилетия по-късно ще бъде лидер на Европа - цел, която Германия не е успяла да постигне с кръвопролитна война.
Меркел влиза в политиката през 1989 г., когато е на 35 години. Става зам.-говорител на последния премиер на ГДР Лотар де Мезиер. Дори след този ход залозите не са на нейна страна и отново се запазва мнението, че е твърде невзрачна, за да постигне нещо на политическия фронт.
Скоро, след като Меркел е направила първата си стъпка в политиката, Берлинската стена пада. Това води до промяна на политиката както в Германия, така и в цяла Европа. В началото на 1990 г. тя се присъединява към Християндемократическия съюз (ХДС) и още в края на същата година става за пръв път депутат в Бундестага.
Няколко седмици по-късно се случва нещо, което никой не е очаквал да се случи - канцлерът Хелмут Кол изненадващо я назначава за министър по въпросите със жените и младежта. През 1994 г. Кол я издига на следващото стъпало на кариерата й - министър на околната среда и реакторната сигурност. Това е й най-голямата заявка за голямата политика, която дава наричаната тогава "момичето на Кол" Меркел.
Израснала в режим, в който трябва винаги да внимаваш какво говориш, какво правиш и дори какво мислиш, Меркел стъпва предпазливо. Всички казват, че притежава умението да изслушва. Другата характерна черта на системата "Меркел" е, че умее много бързо да разпознае проблема, но реагира много бавно. Самата тя признава, че не обича спонтанните решения, което вероятно се дължи на аналитичния й ум. Тя предпочита да не се води по идеологии и емоции, а да действа на база числа и факти, които да бъдат добре анализирани.
Големият шанс за Меркел е през 1998 г. Тогава Хелмут Кол губи изборите, а ХДС е в шоково състояние. Именно тогава тя вижда възможността да се закрепи в ерата след Кол. Волфганг Шойбле, новият партиен председател, я назначава за генерален секретар на ХДС.
През следващата година избухва скандалът с незаконните партийни дарения и Кол и Шойбле се оказват във фокуса на разследването. Поради източногерманската си биография Меркел е неопетнена и става кризисен мениджър. Нещо повече - тя поема инициативата и оглавява моралния срив на канцлера Кол в партията. В статия за "Франкфуртер алгемайне цайтунг" тя пише, че манипулациите, за които Кол признава, нанесли голяма вреда на ХДС. Това е скъсването й с нейния ментор - и същевременно окончателното й еманципиране в партията.
През 2000 г. Меркел е избрана за нов председател на ХДС. Партията, която осъществи обединението на Германия, е в опозиция, дълбоко дискредитирана поради разкритията за "черните каси".
С усърдие и оптимизъм Меркел се налага като новата надежда на консерваторите. Тя преодоля съпротивата на своите конкуренти и през 2005 г. стана първата жена канцлер на Германия.
Властта й допада, както сама обяснява: "Подготвяне на решенията, определяне на насоката - това е възможно, когато човек е канцлер. Тази позиция позволява на титуляра да превърне в действителност много от онова, в което е убеден."
От 12 години насам Ангела Меркел оглавява ХДС, от 7 години е правителствен ръководител. Тя неутрализира абсолютно всички свои вътрешнопартийни съперници, които бяха без изключение само мъже.
През 2013 г. отново идват избори, а Меркел ще се бори за трети мандат. "Желязната лейди" на Германия има всички шансове да спечели. В годините на кризата Германия се запази като абсолютен лидер в Европа. Страната едва ли не определя политиката на Стария континент. Останалите "закъсали" държави са в състояние да се надяват на милостта на Канцлера - нещо, което 60 години по-рано Германия не успя да постигне дори с война.