По-бавен ръст на доходите през 2014?

След обещаващото начало на 2013 г., пазарът на труда изпрати годината с нов спад на броя на заетите

200 ~ 2 мин. четене
Автор: Явор Алексиев

Данните за пазара на труда и нивото на средната работна заплата през 2013 г. поставят интересни въпроси за динамиката на заетостта и доходите през настоящата година.

Заетостта стагнира, безработицата расте

След обещаващото начало на 2013 г., пазарът на труда изпрати годината с нов спад на броя на заетите. Работещите през последното тримесечие на 2013 г. са с 20,7 хиляди по-малко от същия период на 2012 г. С малко повече се увеличават безработните. Коефициентът на заетост на населението над 15-годишна възраст остава на нивата си от същия период на миналата година – 47,0%.

Тези данни са разочароващи на фона на положителните сигнали в първата половина на 2013 г., когато броят на заетите се увеличи в две поредни тримесечия на годишна база след четиригодишен период на постоянен спад, започнал през първото тримесечие на 2009 г.

Увеличаващият се брой на продължително безработните лица е доказателство за структурните характеристики на безработицата в страната, за което ИПИ наскоро предупреди. През последното тримесечие на 2013 г. шест от всеки десет безработни лица са без работа от повече от година. В същото време, все повече предприятия посочват липсата на подходяща работна ръка като основна пречка пред разширяването на дейността си.

Ръстът на доходите в частния сектор изостава

За пръв път от началото на кризата се забелязва и друга интересна тенденция – през 2013 г. средната заплата в обществения сектор нараства по-бързо на годишна база от тази в частния сектор.

Основната причина за това е резкият спад на темпа на увеличаване на заплатите в частния сектор. В съчетание с високата безработица, увеличаването на икономическата активност на населението, стагнацията на инвестициите и дефлационните тенденции у нас, е напълно възможно тази тенденция да продължи и през първата половина на 2014 г.

Липсата на търсена от работодателите професионална квалификация в голяма част от безработните също е фактор, оказващ влияние в тази посока. В подобна ситуация продължаващото увеличаване на дела на трайно безработните лица навежда на две основни заключения:

  1. Публичните средства, насочени към повишаване на професионалната квалификация или преквалификация на безработните, не се използват достатъчно ефективно;
  2. Възстановяването на заетостта на ниско квалифицираните работници ще бъде по-скоро следствие от цялостното подобрение на икономическата конюнктура.

Какво ни очаква

С оглед на поредното административно увеличаване на цената на труда от началото на 2014 г. (повишаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове), като основна надежда за по-висока заетост и доходи се очертава очаквания през 2014 г. по-висок ръст на брутния вътрешен продукт.

Въпреки това растеж на БВП от порядъка на 1-1,5% едва ли ще бъде достатъчен, за да окаже чувствителен ефект както върху заетостта, така и върху доходите. Към този момент като потенциален източник на допълнителен растеж на тези индикатори се очертава единствено евентуално повишаване на търсенето в рамките на ЕС. Възможността 2014 да бъде „нулева година” по отношение на заетостта и доходите остава реална.

Институт за пазарна икономика (ИПИ), www,ime.bg

Подкрепи Economic.bg