Положението в енергетиката се влошава с всеки изминал ден

- Г-н Василев, по-добре ли е да преговарят ЕК и Москва за съобразяването на газопровода "Южен поток" с изискванията на законодателството на ЕС за свободен достъп до преносната мрежа, отколкото отделните страни-членки на ЕС с Русия?

- Има ясно разделения на правомощия в този случай и това, че ЕК поема активната роля в този процес е логично и разумно. Очевидно, тя не е страна по договаряне на конкретните финансови параметри, макар че по отношение на тарифната структура няма как тя да не бъде страна, тоест всички договорености между страните не могат да бъдат реализирани. Това беше логично, очаквано и е добре, че стана.

Остават обаче много открити въпроси по отношение на така наречения достъп на трети страни, защото той не е само принцип, той е и възможност. Представете си как този принцип действа само на територията на България. Примерно на входа южно от Варна, но той не действа на морската част и не действа на територията на Русия в частта, в която газопреносната мрежа обслужва "Южен поток".

Истинският тест за това, дали „Южен поток" действително отговаря на енергийния пакет и особено на частта за правото на достъп на трети страни е, ако България поиска да транзитира газ по "Южен поток", който тя закупува, например в Казахстан, Туркменистан, Азербайджан или от други независими производители в Русия. Това е смисъла на този принцип, а иначе декларациите - те нямат особено значение. Подобно развитие би било в полза не само на икономиката на проекта, но и ще материализира готовността на страните, включително на "Газпром", да се придържа към енергийното законодателство в Европа.

- Пишете във ваш анализ преди дни, че енергийните бури за България тепърва предстоят. Защо?

- Те предстоят най-вече във вътрешен план, защото в енергетиката положението се влошава с дни и то със скорост, която аз дори не можех да предвидя преди известно време. Като че ли цялата енергетика, поради изчезването на ликвидността, скоростта на движение на паричните потоци е рязко замряла, поради което се натрупват нови дългове, отлагат се инвестиции, голяма част от които биха довели до намаляване на загубите и оптимизация на структурите. БЕХ трябваше да бъде листван на борсата, не е листван.

Има гипсиране по цялата верига, което е много тревожно. Сега има новини с големи заглавия, които за известен период могат да покрият информационно тези проблеми, но те си стоят и техният мащаб е огромен. България може да си позволи да закъснее в развитието на решението за "Южен поток", на VII блок, по всякакъв друг повод може, защото те не са жизнено важни. Жизнено важно е да се решат проблемите в енергетиката, тъй като пак повтарям, те са в състояние да завлекат икономиката надолу и то по начин, по който всички трудности и проблеми досега ще ни изглеждат като лека разходка.

- В този контекст ли трябва да търсим причината за оставката на председателя на ДКЕВР - Анжела Тонева?

- Аз не съм от хората, които познават вътрешната кухня на ДКЕВР, но очевидно се натрупва едно напрежение в очакванията спрямо регулатора и онова, което той може да изпълни. Комисията сама се е позиционирала в центъра на генералния разпределител на парични потоци в енергетиката и по отношение на цените към обществото и потребителите. В тази си роля тя беше използвана много често като политически инструмент и когато политическите мотиви доминират над икономическите, тя не само, че не може да си изпълни функцията, а започва да измества пазара и фактически големият проблем и първопричината на кризата в енергетиката е именно, че тя никога не е била пазарно доминирана и всъщност пазар на енергетиката в България не е имало. Имало е една свръх регулация и една свръх държавна намеса, която доведе до това, че сега по цялата верига от генерация до дистрибуция и потребление имате огромна неефективност, липса на оптимизация, структури, които не са конкурентноспособни.

Само след 2 години ние ще трябва да отворим енергетиката си навън и всичките тези структури ще се окажат силно притиснати от далеч по-конкурентните ни съседи и в това отношение ние отново ще загубим. Ето това е големият проблем и темата, която трябва да разглеждаме, а не поредните фотосесии, снимки и големи заглавия. Това е изпитанието, това е мисията, призванието и задачата на всяко правителство, но не само на това правителство, тъй като проблемите с енергетиката не са натрупани само от това правителство.

- Как оценявате намерението, което президентът Росен Плевнелиев обяви, че ще сезира Конституционния съд за 20%-ната такса, която от догодина ще се събира от слънчеви и вятърни централи?

- Това е пак пореден случай на грешна диагноза с грешно решение. Субсидиите не са само във ВЕИ сектора, те са по цялата друга верига. Като започнете от класическата фосилна енергетика, във водната енергетика, изобщо навсякъде. Всяка една от тези групи се е затворила в себе си и гледа да оптимизира максимално своите приходи в този процес, без някой да играе ролята на балансьор. Този балансьор може да не е ДКЕВР, а пазара. Ето, виждате, в момента се прибегна до тази 20%-на такса, която няма никакво отношение към решаването на проблемите в НЕК. Загубите в НЕК се натрупват, ЕРП-тата поемат разликите между социално и изкуствено социално поддържаните цени от правителството.

В тези огромни дупки потъват все повече и повече активи. Това е едно торнадо, което се мести от генериращите мощности, през преноса до разпределението. В този процес вие виждате едно решение, което ще събере някакви пари във фиска, които в най-добрия случай могат да се използват за енергийни помощи. По никакъв начин няма да помогнат. Не може да се рекапитализира НЕК, защото това е невъзможно. Единствената причина, поради която НЕК не е обявила формален фалит, е това, че бяха изтеглени кредити и в момента има пари, които може да разпределя между участниците във веригата. Тези временни финансови помощи не издават характер на реформа, по-скоро на пожарогасене, след което всеки следващ път изисква повече пари, а резултатът е все така никакъв.

- Доколко са верни тезите, че именно с този заем, който споменахте, се поддържа евтиния ток?

- Ама вижте, то не е толкова трудно да се сметне. При тези оформящи се загуби, при баланса на НЕК, не са осчетоводени загубите по "Белене", а те ще бъдат значителни, независимо от изхода на делото. Има два източника за поддържане. Едното е изкуствения счетоводен път, чрез който загубите се прехвърлят върху капитала, тоест финансира се за сметка на изяждането на капитала, това е единия път. Този път обаче не решава проблема с ликвидността. Поради тази причина отсъствието на ликвидност намалява скоростта на паричния оборот вътре в енергийната система, стопира инвестиционните програми, увеличава дълговите експозиции и междуфирмената задлъжнялост, което блокира въобще процесите в енергетиката.

Другият процес е този кредит, който беше изтеглен. Чрез него се прибягва до такива финансови операции, като това да се цесира дълга на "Топлофикация-София" към "Булгаргаз". Това са изкуствени упражнения, защото "Топлофикация-София" си остава в същото положение, "Булгаргаз" си остава със значителна дългова експозиция и тотално неподготвен за работа в условията на либерализиран пазар. Тоест, нищо не се случва, това е проблемът.

- На фона на цялото напрежение в енергетиката как тълкувате споразумението подписаното  за VII блок на АЕЦ „Козлодуй" между Българския енергиен холдинг (БЕХ), американската "Уестингхаус" и японската „Toshiba Corporation".

- Има нещо похвално - че поглеждаме в различна посока от традиционната в този момент. При всички случаи е хубаво да вдигнем поглед към други технологии. Това, което ме притеснява е, че ние не научихме основния урок от "Белене". Това е, че ядрената енергетика изисква много задълбочен структурен систематичен подход, включително по управлението на проектите и ядрените рискове.

Второ, че такива проекти не могат да минат без държавни гаранции, поне в минималния вид, при който държавата поема 2 типа гаранции. Първият е срещу негативни промени в законодателството, а вторият тип гаранция, която държавата приема, е така наречената "допълнително покритие на застраховка по ядрения риск", която е над онова, което пазарът може да направи. Тоест, обикновено тези покрития на ядрените рискове в максималния им размер. При реално съществуващата регулация в Европа е 2.5 млрд. долара. Знаете, обаче, че щетите в случай на ядрена авария са много над това и именно държавите дават тази гаранция, че тя ще покрие рисковете, които надвишават застрахователната премия, която съответния оператор е затворил за съответната централа. Тоест, без държавна гаранция не може да мине.

Трето, нищо не се е променило от времето на "Белене", където основният проблем беше, че няма пазар и достоверно търсене, за да може ние да влезем в проект, където БЕХ пак трябва да покрие дълг от 70%. Аз имам вече чувството, че тук има някакво устойчиво неразбиране на проблема при стартиране на значителен ядрен проект в условията на пазарна икономика. Няма ядрен проект, който да е реализиран, защото на министър-председателя и президента много им се иска да го има.

В проектното управление винаги има една логика. Започва се с пазара. Ако пазарът не е сигурен, особено в ядрената енергетика, то се търси пазар с проект за след 20-30 години минимум. Всички знаят в България, че в следващите 10 до 15 години няма да имаме нужда от нова ядрена мощност. Тогава дали е руска, американска или европейска, когато няма нужда, без значение е ентусиазмът на едни или други политици. Никакво значение няма.