Развитие и неравенство на местно ниво

Данните за бедността и неравенството на регионално ниво в страната невинаги привличат внимание, макар да водят до интересни наблюдения. Знае се, че всеки пети българин попада под линията на бедността, но регионалните различия често се пренебрегват – например във Видин и в Сливен на практика всеки трети е под линията на бедността.

Нещо повече, всяка област си има своя линия на бедността, която се формира спрямо медианния доход в самата област, тоест това е измерение на относителната бедност в рамките на отделните области. Линията на бедността във Видин е почти два пъти по-ниска спрямо тази в столицата София и въпреки това във Видин относителният брой на хората, попадащи под тази линия, е два пъти по-висок спрямо този в София. Означава ли това, че когато една област се развива, подоходнитенеравенства намаляват и обратното – липсата на развитие води ли до неравенство в доходите?

Тук трябва отново да направим уговорката, че линията на бедността в България мери относителната бедност, тоест неравенствата, тъй като тя се формира спрямо медианния доход или казано по-просто, беден е този, който изостава твърде много спрямо останалите. При всичките условности на данните, общата картина за областите в страната по-скоро дава положителен отговор на поставените по-горе въпроси – по-богатите области, тоест с по-висок БВП на човек от населението, са обикновено и тези с по-малък дял на хората, попадащи под линията на бедността за областта или с по-малко относително бедни.

Подобна е и картината с неравенството, измерено чрез отношението на най-богатите и най-бедните 20% от домакинствата в областите. Това отношение варира от 3,5 пъти в Благоевград до над 10 пъти в Видин, Пазарджик и Сливен.

Все пак и в двете сравнения има примери за бедни области, които стоят добре от гледна точка на неравенството, но почти липсват примери за богати области, които изпъкват като неравни. Кърджали и Ловеч например са бедни области, които обаче стоят добре по отношение на неравенството. Стара Загора пък е пример за по-скоро богата област, която обаче не стои добре в данните за неравенството. Общата картина обаче не показва някаква противопоставяне между развитието и неравенството. Всички тези наблюдения общо взето се потвърждават и ако вземем коефициента на Джини на областно ниво.

Казаното дотук допълнително се засилва, ако вместо БВП на човек от населението използваме коефициента на заетост. Тук тезата е, че повечето работни места водят и до свиване на неравенствата, което отново по-скоро намира потвърждение в данните. По-интересното е, че има много силно изразена връзка между коефициента на заетост и самото ниво на линията на бедността, тоест повечето работни места вдигат медианния доход и съответно летвата на бедността, но и оставят по-малко хора под тази линия.

Ето още един аргумент защо фокусът на политиките за намаляване на бедността трябва да е върху новите работни места, а не както традиционно попада върху т. нар. политика на доходите. Последната често включва не просто преразпределение, но и намеса на трудовия пазар, която е уж в полза на работещите, но всъщност оскъпява труда и пречи на новите работни места, особено в изостаналите региони.