Ремонт на агронауката

Селскостопанската наука в България днес не е просто една социалистическа отживелица, тя води началото си още в първите години след Освобождението. Ако вземем за пример Института по растителни генетични ресурси в Садово - той e наследник на богата история и традиции.

През 1882 г. в Садово е организирано първото земеделско „изпитателно поле” с добре обзаведени лаборатории и е поставено началото на земеделската наука в България. До 1900 г. по средноевропейски образец са открити земеделски училища в Садово, Русе, Плевен, Кюстендил, Видин, Хасково, Шумен, Добрич. През 1902 г. опитното поле прераства в първата земеделска опитна станция с директор именития български учен Константин Малков. Скоро след това България се нарежда на пето място в света с организирани агрономически изследвания. През 1977 г.

Станцията по сортоподдържане и семепроизводство в Садово и Секцията по генетични ресурси от Института по генетика в София поставят началото на Институт по интродукция и растителни ресурси. От 2001 г. той е преименуван в Институт по растителни генетични ресурси. Това е само малка, но симптоматична част от възхода на българската агронаука.

Най-лесният начин да убиете науката е да я оставите без средства и това нагледно бе доказано у нас. Българските учени са имали своите значими върхове, но днес селското стопанство е парцелирано, семена и препарати навлизат безконтролно отвън, а нашата агронауката е натикана в ъгъла. Наскоро от Селскостопанската академия алармираха, че се готви нейното закриване, а към имотите и земите й вече има апетити. Тази информация раздвижи духовете и започна полемика какво да се прави.

Повече четете в брой 35 на сп. "Икономика", март 2014.