Започна най-далечното пътуване в историята: Астронавти поеха към Луната след 50-годишна пауза

Космическата мисия „Артемида II“ излетя от американския щат Флорида, като изпрати четирима астронавти на историческо пътешествие около Луната и отбеляза първото излизане на хора извън ниската околоземна орбита от повече от 50 години насам.

Мисията, която стартира в сряда, е важна стъпка в плана на Националнаta администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА) за връщане на хора на Луната и в крайна сметка за изпращане на астронавти на Марс.

Това рисковано пътуване бележи най-смелата стъпка на САЩ към завръщането на човека на лунната повърхност в края на това десетилетие – мисия, която е колкото технологично състезание с Китай, толкова и възможност за глобално обединение.

Стартът на една нова ера

Ракетата на НАСА Space Launch System (SLS), с капсулата Orion на върха ѝ, излетя точно преди залез слънце от космическия център „Кенеди“. На борда е международният екипаж: Рийд Уайзман (командир), Виктор Глоувър и Кристина Кох от НАСА, и Джереми Хансен от Канадската космическа агенция.

Ако всичко протече по план, екипажът ще заобиколи Луната и ще се завърне след близо 10-дневна експедиция. По време на полета те ще тестват системите на кораба до краен предел, навлизайки в Космоса по-далеч, отколкото човечеството някога е стигало.

Мисията е първият пилотиран тестов полет от програмата „Артемида“ – наследник на проекта „Аполо“ от епохата на Студената война. Това е и първият случай от 53 години насам, в който хора се изпращат отвъд земна орбита в близост до Луната.

„Артемида II“ служи за решаваща генерална репетиция преди опита на НАСА да осъществи кацане на лунната повърхност. Агенцията планира за 2028 г. мисията „Артемида IV“ – първото в историята кацане на Южния полюс на Луната. С това САЩ се стремят да изпреварят планираната китайска пилотирана мисия до същия регион, насрочена за 2030 г. Последният път, когато човек стъпи на Луната, бе по време на финалната мисия „Аполо“ през 1972 г.

„В името на цялото човечество“

След почти три години подготовка, това е първият екипаж, който лети по програмата „Артемида“. Многомилиардното начинание започна през 2017 г. с цел изграждане на дългосрочно присъствие на Луната, което да послужи за трамплин към бъдещи мисии до Марс.

Минути преди старта канадският астронавт Джереми Хансен, пристегнат в коничната капсула „Орион“, се обърна към контролния център в Хюстън:

Тук е Джереми. Летим в името на цялото човечество.“

Няколко часа след старта горната степен на ракетата SLS се отдели успешно от капсулата Orion (производство на Lockheed Martin) и нейния сервизен модул. След това екипажът премина към една от първите си задачи: ръчно управление на кораба около горната степен на ракетата, за да демонстрира маневреност в случай на отказ на автоматичните системи.

Изстрелването в сряда бе крайъгълен камък за ракетата SLS, подготвян повече от десетилетие. То даде на основните изпълнители – Boeing и Northrop Grumman – дългоочакваното потвърждение, че системата е готова да превозва хора безопасно. Макар НАСА все повече да разчита на по-нови и по-евтини ракети от SpaceX на Илон Мъск за полети до ниска земна орбита, SLS остава ключова за дълбокия космос.

Успехът на мисията идва в критичен момент за агенцията, която загуби около 20% от персонала си заради миналогодишните федерални съкращения.

Най-далечното пътуване в историята

Мисията „Артемида II“ ще отведе екипажа на около 406 000 км от Земята – най-голямото разстояние, изминавано някога от хора. Настоящият рекорд от близо 400 000 км се държи от екипажа на „Аполо 13“ (1970 г.), който обаче не успя да кацне на Луната поради експлозия на кислороден резервоар.

През 2022 г. НАСА проведе първата мисия „Артемида“ без екипаж. Настоящият полет е много по-сериозно изпитание за Orion и SLS – програма, известна и с високите си разходи, оценявани на между 2 и 4 милиарда долара на изстрелване.

Междувременно SpaceX на Мъск и Blue Origin на Джеф Безос се състезават в разработването на лунните модули, които ще отведат астронавтите до самата повърхност. Първоначално се предвиждаше „Артемида III“ да бъде мисията за кацане, но през февруари новият администратор на НАСА Джаред Айзакман обяви включването на допълнителен тестов етап.

Урокът от миналото: Да откриеш Земята по пътя към Луната

Преди повече от 50 години снимките на Земята, направени от „Аполо“, промениха света. Тогава президентът Джон Ф. Кенеди отбеляза, че човечеството живее в „час на промяна и предизвикателства... в епоха както на знание, така и на невежество“. Това, което никой не предвиди, бе, че по пътя към Луната ще открием истинската стойност на Земята.

Видяна от лунна орбита, нашата планета изглежда като крехка скална топка, обгърната от слой въздух, тънък колкото ябълкова кора. Тази гледка роди модерното екологично движение, вдъхнови създаването на Деня на Земята и организации като „Приятели на Земята“. В онзи миг постижението не беше просто американско – то беше „наше“, на цялото човечество.

Опасността от „космическо самодоволство“

В десетилетията след „Аполо“ хората не са пътували достатъчно далеч, за да видят Земята в нейната цялост и уязвимост. Полетите до Международната космическа станция (на 400 км височина) предлагат само частичен поглед – едва една хилядна от разстоянието, необходимо за смиряващата перспектива на дълбокия космос.

Днес сме станали самодоволни. Магията на изображенията от 60-те години е избледняла, а технологии като Google Earth са се превърнали в ежедневие, което подминаваме с пренебрежение. Вместо социалните медии да усилят усещането за глобална общност, те често ни затварят в ехо камери на разделение и поляризация. Докато светът е зает с конфликти.

Мисия в името на човечеството

„Артемида II“ представлява най-доброто от нас. Този международен екип лети с кораб, построен от общности в 11 държави, доказвайки, че сътрудничеството превъзхожда съперничеството. До момента 61 държави са подписали споразуменията „Артемида“, ангажирайки се с мирно сътрудничество в космоса.

Всяка държава, която се интересува от изследвания, нека дойде и се присъедини“, каза Кристина Кох, която ще бъде първата жена, обиколила Луната.

Виктор Глоувър, първият афроамериканец в лунна мисия, допълва: „Космосът ни учи, че всички сме братя и сестри. Работата по такива трудни задачи ни сближава по уникален начин.“