„Санкциите срещу Москва са невъзможни, най-много да спрат руския балет“

Мащабни икономически санкции от страна на Европейския съюз (ЕС) към Русия са невъзможни, колкото и на политиците да им се иска. Това каза ректорът на Руската икономическа школа (РИШ) и бивш министър на финансите Симеон Дянков, в интервю за държавната телевизия „Россия 24“.

Според него разговорите за санкциите „може и да имат влияние върху населението в Европа и САЩ”, но страната заема твърде важно място на световната икономическа арена. Той бе категоричен, че липсата на обща позиция в ЕС прави невъзможно въвеждането на санкциите, тъй като договорът на ЕС предвижда еднакъв достъп на страните-членки до трети страни. „Безусловно, европейската икономика е много по-чувствителна от САЩ към санкциите срещу Русия”, каза той.

Според него в ЕС няма единно мнение за въвеждане на санкции, като повечето държави са „против” тях, заради тежките кризисни години. „Много отрасли в Европа, Япония и САЩ са зависими от материалите, които се произвеждат в Русия”, каза Дянков.

Според Дянков малките страни в Европа имат опит с подобен блокаж, какъвто бе упражнен срещу Югославия през 1999 г.: „Тогава много държави, в това число и родната ми България бяха потиснати от санкциите. Тогава Европейската икономическа общност обеща компенсации за щетите, но нищо не беше направено. Всички помнят този период, не само съседните страни, но и държави като Латвия, Литва и Естония”. „Не много големите икономики като България и Кипър разбират, че ще бъдат засегнати повече, отколкото например испанската икономика”. Според него ако се постави въпросът за обезщетенията, тези страни знаят, че отговорът е „не”, понеже такива механизми в ЕС няма. „Поради това една такава страна може да наложи културни санкции, заявявайки например, че повече няма да кани руския балет на своите сцени“.

Той привежда като пример ембаргото върху Куба. „Някой може да си спомни миналото и примера с Куба, но Куба е един много малък остров, който изнася банани, а банани могат да се купят от Салвадор или Коста Рика. И при нея налагането на санкции беше възможно. А при Русия съществува въпросът: ако бъдат наложени санкции срещу нея, откъде западните страни ще си купуват стоките, които сега купуват от Русия? При това става дума не само за такива традиционни суровини като нефт и газ. Под въпрос са също и множество важни материални ресурси за световната авиоиндустрия, за автомобилното производство, за химическата промишленост, които Русия произвежда“, аргументира се бившият финансов министър от правителството на ГЕРБ.

По думите му Киев е изпуснала 25 години на реформи, като ситуацията в Украйна бе тежка още преди началото на революцията. „Това бе единствената държава от бившия социалистически блок, която въобще не проведе икономически реформи. В последните 25 години икономиката й се намираше в състояние на постоянна криза. След финансовия колапс през 2009 г. положението се влоши още повече. По всички стандарти страната трябваше да обяви банкрут”, коментира Дянков.

Според него положението в Украйна не е предизвикано от текущата политическа криза и събитията в последните 3-4 месеца. „Икономиката дълго време натрупваше проблеми и накрая положението се нажежи до точка, в която трябваше да се случи нещо ново. Сега всички чакат президентските избори за сформирането на стабилно правителство, но това ще стане едва в началото на лятото. Смятам, че през септември или октомври са възможни някои интересни реформи. Това означава, че още 6-9 месеца ще бъдат загубени за реформирането на икономиката", обобщи Дянков.

Новият ректор на РИШ не само че смени реториката, след като в качеството си на вицепремиер обеща „да напляска Русия” по спора за АЕЦ „Белене”, но и предложи санкции срещу бившите и действащи украински политици. Според него обещаните на Киев 15 млрд. евро ще са само за "заплати и пенсии", ако изобщо "не изчезнат", докато за модернизирането на украинската инфраструктура са нужни поне 200 - 250 млрд. евро.