Ще платим висока цена за дълго отлаганите решения

Господин Хиновски, как влязохме в тази „задънена енергийна улица”?

Много и дълбоки са причините. Основно те са комбиниран резултат от подценяване, подчиняване на лобистки интереси, некомпетентно управление и липса на  възможности за анализ на процесите в ЕС и около нас, но като че ли най-основната е пълната подвластност на управлението на популизма и диктата на улицата. Бих изтъкнал само някои от основните причини:

• Стагнация на вътрешното потребление на електроенергия и на износа, причинила ограничаване на нуждата от местно производство
• Включване в групата на генериращите мощности на голям брой непрогнозируеми възобновяеми източници, без енергийната система да има готовност за интегрирането им
• Продължаващото изкупуване на електроенергия от скъпи и неефективни централи, липса на алтернативни решения 
• Погрешна инвестиционна политика – неефективно изразходване на значителни средства в необосновани енергийни проекти, вместо в енергийна ефективност и придобиване на активи в други страни в региона
• Законодателни и управленски грешки – допускане на „прегряване” на инвестициите в зелена енергия, разбиване на вертикално интегрирания НЕК, подписване на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия, напречно субсидиране на топлофикациите, прибързана и погрешна приватизация
• Значително влияние на олигархически структури и офшорни фирми върху управлението на отрасъла и особено върху износа на електроенергия
• Забавени пазарни реформи и либерализация и натоварване на енергийния бизнес със социални отговорности, скрито субсидиране на неефективни производства
• Нереформиран и неефективен ДКЕВР: липса на административен капацитет, свръхрегулиране
• Липса на инициативност и ефективни действия на външните енергийни пазари, водещо до изолация, загуба на стратегически позиции в региона
• Провал на медиите във функцията им на модератор между потребители и инвеститори - изместване на вниманието на обществото от ключови проблеми и насочването им към „лесни“ популистки теми.

Четвърт век се говореше за необходимостта от енергийни стратегии, приети бяха какви ли не документи, но те останаха само на хартия. Защо?

Две са основните причини: първо, последните енергийни стратегии се нагаждаха към лобистки и популистки цели и интереси, а не по необходимостта от оптимално и безкризисно развитие на отрасъла. И тези интереси бяха свързани основно с обосновката на големи инвестиционни проекти, в които лесно се материализират някои „бизнес“ интереси. И второ - в отрасъла от десетина години е налице чистка на опитните кадри, които се оказват  неудобни с независимите си позиции, макар и професионални, и в интерес на обществото. Десетки примери могат да бъдат приведени. Това обуславя ниското качество на разработваните програмни документи, както и на цялата енергийна политика.

И тази стратегия, която се разработва в момента, няма да бъде изключение от това правило – отново ще робуваме на грандомански цели да бъдем регионален енергиен център, да не разчитаме на чужди пазари и интерконекторни обмени на енергия, въпреки че може да ни бъде много, много по-изгодно. Тези хора дори не са си дали труда да проучат и да анализират процесите, които текат около нас в ЕС в момента – огромно интегриране на пазари, трансграничен обмен на електроенергия и природен газ, т.е. понятието национална енергийна система в ЕС все повече губи предишното си решаващо значение за националната сигурност на отделна страна. На този фон вече са обясними  и решенията на редица страни в Европа за отказ от големи инвестиционни проекти, за много добре аргументирани нови инвестиционни инициативи.  

Според вас приватизацията в сектора беше ли успешна? Как преценявате енергийната политика на правителствата от кабинета „Костов” насам?

Не бих казал. У нас тя бе реализирана прибързано и недобре подготвена от правителството на Симеон Сакскобурготски, като бяха допуснати редица пропуски – както по отношение на ЕРП-тата, така и на някои ТЕЦ-ове и топлофикации. Тези грешки впоследствие можеха да се коригират, но вместо това се задълбочиха от неадекватната политика на държавата по отношение на частните енергийни дружества. Всички правителства от 2000 г. досега направиха тежки грешки – приватизационни, кадрови, стратегически, в резултат на което енергетиката ни загуби в значителна степен конкурентноспособността си в региона.

Четирите най-значителни грешки обаче се оказаха: раздробяването на НЕК, подписването на дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от ТЕЦ, стартиране строителството на ненужния проект АЕЦ”Белене” по погрешна схема  и престъпната небрежност по отношение на неконтролирания бум на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. И всичко това от некомпетентност и възлагане управлението на отрасъла на случайни хора без опит. 

Има ли персонални виновници за този срив, или колективната безотговорност отново ще е удобно прикритие?

Ако трябва да бъда обективен, персонална вина за това състояние на отрасъла носят всички ръководители на енергетиката от 2000 г. насам без изключение, въпреки че всеки от тях ще изложи убедително перфектни причини и аргументи, че така се е наложило от „международната обстановка” или „изискванията на Европа или на Световната банка” и т.н. Аз обаче смятам, че в основата на всички тези грешки са политически решения и лобистки интереси. Може да бъдат посочени десетки примери, но за съжаление те никога не се обсъждат открито. Съществува някакъв страх в обществото и медиите от това да се „разрови огъня”. Аз съм дълбоко убеден, че няма да доживеем момента, в който някой бивш министър да си признае грешката и каже например, че „разделянето на НЕК бе грешка”, или „промяната на договора с Газпром през 2006 г. по наша инициатива причини големи загуби”, или „АЕЦ „Белене” се оказа ненужна на енергетиката” и т.н. 

Какво би се случило, ако точно в този момент се пристъпи към либерализация на енергийния пазар?

Много различни и противодействащи си процеси се очаква да се проявят, които зависят преди всичко от модела и степента на либерализация, от действащите нормативни документи и преди всичко от установените правила за търговия, структурата на генериращите мощности, вида на потреблението и други. Едно е сигурно обаче – пазарът ще установи справедливост и баланс между интересите на потребителите и на енергийните дружества. И въпреки че на първо време битовите потребители ще останат защитени на регулирания пазар, очаква се първоначално повишение на цените за бита и спад на цените за индустрията. И ако искате да си го представите по-ясно – спомнете си процесите след освобождаването на цените на стоките през 1991 г. – първоначално бе налице едно преходно повишаване, последвано от бавно установяване на равновесните им нива, съответстващи на съотношението „търсене-предлагане”, но определено по-високи.

Кой е най-наболелият въпрос, свързан с енергетиката, който вие бихте задали чрез сп. „Икономика”?

Какви са очакванията на правителството за това какво ще се случи със собствеността на БЕХ след 3 години, когато закупилите  ценните книжа, емитирани от БЕХ през 2013 г. на ирландската борса, пожелаят обратно изкупуване, а БЕХ не е в състояние да се разплати? 

Повече четете в брой 37 на сп. "Икономика".