Свободният пазар на енергия нараства

Първоначалната форма на функциониране на електроенергийния пазар в България е установена на базата на бизнесмодела „Единствен купувач“. В съответствие с процеса на либерализация, вътрешният електроенергиен пазар бе изграден върху модела на двустранни договори с балансиращ пазар. Сега съществуват два паралелно опериращи сегмента на електроенергийния пазар – регулиран и свободен. С времето, делът на свобовния пазар се увеличава. Това каза зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Валентин Николов по време на участието си във Виенските икономически разговори, посветени на либерализацията на регионалните пазари.

 

 

Ефективното функциониране на вътрешния енергиен пазар е една от ключовите предпоставки за гарантиране сигурността на енергийните доставки в Европа, подчерта Николов. Либерализацията на енергийните пазари в България следва напълно изискванията на законодателството на ЕС.

 

 

Зам.-министър Николов припомни, че от 1 юли 2007 г. българският пазар на електрическа енергия е напълно либерализиран и всеки потребител има законово право на избор на доставчик и на свободен и равнопоставен достъп до мрежата за пренос на електрическа енергия до мястото на потребление. Въведен е пазарен модел, основан на регулиран достъп на трета страна до мрежата, при който сделките се осъществяват чрез директни двустранни договори между производители или търговци и потребители, каза Николов. В този случай недостигащите количества се купуват, а излишъците по двустранни договори се продават на балансиращия пазар.

 

 

По думите на Валентин Николов България изпълнява стриктно своите ангажименти за либерализация на газовия пазар съгласно европейското законодателство. Въведени са изискванията за свободна конкуренция между участниците на енергийните пазари. Създадената нормативна база за уреждане на  взаимоотношенията между  потребителите, предприятията за добив на природен газ и газопреносните  или газоразпределителните предприятия има за цел защита интересите на договарящите страни, оптимално управление на мрежите и регулиран достъп до газохронилището „Чирен”, припомни заместник-министърът. С проекта за изменение на Закона за енергетиката ще бъдат въведени в българското законодателство изискванията на Третия либерализационен пакет на Европейската комисия.

 

 

Заместник министър Николов подчерта още, че развитието и разширяването на битовата газификация в страната е приоритет по отношение на вътрешния пазар. Целта е до 2020 г. 30% от домакинствата в България да имат достъп до газоразпределителни мрежи.

 

Газификацията на нови общини и региони влияе пряко и е условие за създаване на конкурентен либерализиран национален газов пазар с включване на нови доставчици, потребители и собственици на газопроводи, каза още Николов. Според него в условията на либерализиран газов пазар, изградените газопроводи могат да бъдат използвани за доставка на газ от конкуриращи се източници и така те допринасят за диверсифициране на енергийните доставки.