Тактиката на Прандели с трима защитници обърка Испания
Очарователна тактическа битка между две системи, която рядко може да бъде видяна на международно ниво
Ако има нещо, което може да се каже след мача между Испания и Италия, то това че битката беше класичко тактическо надиграване, което само големите европейски сили могат да предложат.
Треньорът на Испания Висенте дел Боске трябваше да направи избор между тримата Алваро Негредо, Фернандо Йоренте и Фернандо Торес преди началото на мача, но вместо това реши да играе с „фалшива деветка”, пращайки Давид Силва и Сеск Фабрегас най-отпред на терена.
Наставникът на Италия Чезаре Прандели започна със система 3-5-2, която използва и по време на подготовката в последните две седмици, което означаваше, че Даниеле Де Роси отива в отбрана, а Емануеле Гиачерини започва като дебютант за националния отбор на лявото крило.
Испания притежаваше повече топката, а и успя да създаде повече положения. Но системата на Прандели обърка настоящите шампиони за дълги периоди от играта. От двете необичайни формации, тази на италианския специалист бе далеч по-впечатляваща.
Битка на формациите
Няма много подобни битки като тази. Испания игра с трима напред, никой от които не бе на върха. Вместо това Фабрегас, Иниеста и Давид Силва търсеха дупки в защита, от които да се възползват от втора линия.
Въпреки, че халфовата линия на Испания включва може би най-добрите подавачи в света, тя остана сравнително безинтересена. По фланговете имаше битка между италианските крила и испанските бекове. На теория Испания можеше да превъзхожда в цифри броя на играчите на противниковия отбор по тъч линията, но Иниеста и Силва влизаха навътре по терена, и ситуацията остана в стандартното 1:1.
И накрая, Испания нямаше излишен човек в отбрана. Антонио Касано и Марио Балотели умело сменяха местата си и търсеха пространства, получавайки топката в краищата на игрището, което изкарваше централните бранители на Испания извън позиция.
С топката
Италия може да има едва 35% притежание, но те успяха да причинят сериозни проблеми на Испания. Пресата от страна на иберийците бе слаба и въпреки, че започваше много близко до вратарското поле на Италия, тя замираше в средата на терена.
Испания имаше очакваните проблеми с топката. Дел Боске отчаяно се опитваше да вкара възможно най-много плеймейкъри на терена. Когато обаче това се случва, играта им става бавна, предвидима и претоварена в центъра на терена. Когато в отбора има играч, който да разгърне играта по фланговете, тимът започва да играе по-добре. Това обаче липсваше, с изключение на Иниеста, който обаче навлизаше от фланговете към центъра на атаката. Алба не успя да осигури очакваната ширина, а Арбелоа нямаше особено влияние в атакуващ план.
Силва и Фабрегас поеха ролята на фалшиви деветки през първата половина. Въпреки, че Фабрегас е по-директен играч и следователно най-добрият импровизатор напред, само Силва беше този, който би бил по-подходящ за ролята. Понеже той обаче бе пратен повече по фланга, Ииеста остана основната заплаха, заради отличния си дрибъл.
Втората половина
Испания подобри играта си в началото на второто полувреме, като засили движението по терена и бързите комбинации. Шави мина по-нагоре по терена и заприлича на "номер десет". Серхио Бускетс и Шаби Алонсо останаха в по-задни позиции, за да компенсират.
Може би Испания се опита да пресъздаде модела на игра от Световното първенство по футбол, играейки предпазливо през първата половина, задържайки топката и атакувайки през втората част. Тази промяна идва обикновено след смяна, но въпреки проблемите на Испания, дел Боске не потърси помощ от пейката си.
Но това бе различна ситуация със турнира в ЮАР. Испанският селекционер можеше да си позволи да бъде търпелив, тъй като имаше малка опасност отборът да допусне гол.
Смените
Антонио Ди Натале изглеждаше като очевиден вариант. Това е нападател, който е свикнал да играе в 3-5-2 (по-скоро 3-5-1-1) с Удинезе. Това е нападатек, който обича да намира канали зад защитата. След като замени Балотели, опасносттва веднага се появи и Италия поведе с 1:0, след брилянтно изработена асистенция на Пирло, който може би беше единствения креативен халф, който видяхме от шестимата им полузащитници.
Испания реагира мигновено с гол, показвайки, че отборът знае как да играе с фалшива девятка, след страхотен пас на Силва и добро позициониране на Фабрегас, който се промъкна зад гърба на отбраната на Италия. Тогава Дел Боске най-накрая реши да добави малко ширина в играта на отбора, вкарвайки Хесус Навас. Но той избра да се премахне Силва, което отново прати Фабрегас по-напред.
След влизането на Торес, положенията за Испания не закъсняха. Сегашната форма на испанския нападател обаче не му позволи да отбележи. Джиджи Буфон също показа класа, умело затваряйки Торес.
Финалът
Играта завърши наравно, но тактиката на Прандели работеше по-добре, отколкото тази на Дел Боске. Италия се справи добре в защита, спечели битката на фланговете и успя да създаде доста опасности пред Касиляс. На Испания и липсваше ширина, като бековете не успяха да помогнат в този аспект. Отборът се нуждае от повече вариативност в атака, но Дел Боске избра да използва шестима еднотипни играчи.
Като цяло, Италия се представи изключително добре по терена и Прандели със сигурност ще се придържа към системата 3-5-2 за следващия мач на отбора срещу Хърватия в Познан в четвъртък.
Майкъл Кокс