Трудният план на Франсоа Оланд

Като пое ангажимент да намали безработицата до една година и да възстанови икономиката до две чрез строги бюджетни икономии и реформи на трудовия пазар и социалната система, френският президент Франсоа Оланд си постави амбициозен, но труден за изпълнение дневен ред.

“Ще поставя срок за възстановяване (на икономиката): две години. Две години, за да бъде приложена политика за заетостта, конкурентоспособността и оздравяването на държавните финанси”, обяви френският президент в неделя.

Френският печат коментира в понеделник, че социалистът, който губи позиции в проучванията на общественото мнение, се е превърнал от “нормален” президент в “главнокомандващ”, напомняйки в известна степен на Никола Саркози, като посреща на първа линия критиките по свой адрес, че не реагира на кризата.

“Като повтаря непрекъснато, че има пет години, за да реши проблемите на страната, Франсоа Оланд остави впечатление, че има цялото време на света, докато усещането за спешност завладява общественото мнение. Като определя “срок за възстановяването”, президентът иска да отговори на една тревога”, писа, например, регионалният вестник “Репюблик де Пирене”.

В момент, когато психологическата граница от три милиона безработни бе премината, президентът иска да “обърне кривата на безработицата до една година” - цел, която най-малкото е амбициозна, предвид факта, че прогнозата за икономическия растеж през 2013 г. бе преразгледана в посока надолу до 0,8 % (от 1,2 %) след очаквано нулево равнище тази година.

Въпреки този нисък растеж Франсоа Оланд потвърди своето желание да намали бюджетния дефицит от 4,5 до 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) през идната година, както обеща на европейските партньори и на пазарите, с риск тези икономии да възпрепятстват още повече икономическата активност.

Сред планираните стъпки е вдигане на данъците на стойност 20 милиарда евро, половина от които ще дойдат от домакинствата, а останалите - от бизнеса, както и орязване на държавните разходи с 10 милиарда евро.

За да прокара тези мерки, Оланд повтори, че повишаването на данъците ще бъде насочено приоритетно към “най-облагодетелстваните” домакинства и най-големите компании и че той не иска “фискални мерки, които биха могли да обезсърчат потреблението” - един от малкото двигатели на икономиката.

Най-заможните данъкоплатци, които печелят над 150 000 евро годишно, ще бъдат обложени с 45 % (спрямо 41 % сега) от своите доходи. Данъчните отстъпки ще бъдат намалени, данъчното облагане на спестяванията ще бъде изравнено с това на трудовите доходи.

Знакова мярка от предизборната програма на Оланд, онези, които печелят над 1 милион евро годишно, ще трябва да плащат големи данъци - 75 % за частта от доходите си над тази сума - макар че се предвижда мярката да остане в сила само две години.

Що се отнася до разходната част, ще има цялостна стабилност на държавните разходи и на числеността на държавните служители.

В борбата срещу безработицата Оланд разчита на “работните места от бъдещето”, на субсидираните договори, по каквито през 2013 г. трябва да бъдат наети 100 000 нискоквалифицирани младежи, и на “поколенческите договори”, целящи да постигнат баланс между наемането на младежи и оставянето на по-възрастните на работа в компаниите.

Френският президент призова синдикатите и работодателите да се разберат до декември за реформа на трудовия пазар, за да бъдат постигнати едновременно в сегашния период на криза по-голяма гъвкавост за бизнеса и по-малко несигурност за работниците. Той освен това обеща реформа през 2013 г. във финансирането на социалната система, за да тежи тя по-малко на работодателите.

“Дневен ред 2014″, който събужда спомена за “Дневен ред 2010″, представен от германския канцлер социалдемократ Герхард Шрьодер в началото на миналото десетилетие, на който се приписва в голяма степен успехът на Германия днес.

“(Оланд) не иска да бъде Шрьодер”, предупреди обаче в понеделник вестник “Монд”, като припомни, че бившият германски канцлер е провел радикални реформи, които впоследствие са му стрували изборно поражение.

Това вещае бурна есен за френския президент, по-специално що се отнася до лявото крило на подкрепящите го политически сили, надигнало се вече срещу европейския бюджетен договор, който се очаква да бъде гласуван през октомври. Според лидера на радикалната левица Жан-Люк Меланшон тази “политика на строги икономии” ще доведе страната до задънена улица.