Трудният път към демокрация

В продължение на 50 години южноазиатската държава е управлявана от военна хунта, а от две години прави плахи опити за реформи

Бирма, известна още като Мианмар, дълго се смяташе за държавата, в която с изключителна жестокост се погазват правата на хората. От 1962 до 2011 г., страната е управлявана от военна хунта, която потискаше почти всяко несъгласие и притежаваше абсолютната власт, въпреки международните критики и санкции, които се налагаха на страната. Генералите, които управляваха Бирма са обвинявани в брутно нарушаване на човешките права, включително насилственото изселване на цивилни граждани и масово използване на принудителен труд, включително деца.

Бирма получава своята независимост през 1948 г. Като република с демократично управление Бирма просъществува едва 14 години - до 1962 г., когато генерал У Не Вин извършва военен преврат. Той управлява страната в продължение на 26 години, налага реформи, създава Партията на бирманската социалистическа програма, революционен съвет, който обнародва политическата декларация "Бирмански път към социализма". Този режим представлява смесица от марксизъм-ленинизъм, будизъм и нумерология. В резултат на управлението му през 1974 г. Бирма е провъзгласена за Социалистическа република Бирмански съюз. През целия период от 1948 г. до преврата през 1988 г. страната е разкъсвана от въоръжени борби срещу правителството на Не Вин. Репресивната политика води до политическа криза.

Едно от най-кървавите събития е т.нар. Въстание 8888, станало на 8 август 1988. Тогава неколкодневните протести на студенти, учители и лекари са потушени със стрелба от страна на армията. Загиват над 10 000 души в цялата страна, повечето от които жени и деца. На парламентарните избори през 1990 г. опозиционната Национална лига за демокрация и нейният лидер Аун Сан Су Чи печелят мнозинство с 82%, но военните отказват да предадат властта и налагат в страната военна хунта под ръководството на генерал Тан Шве (от 1992 г.) Авторитарното военно управление се запазва, но в същото време се засилва борбата с корупцията и намалява държавният контрол върху икономиката. Мианмар е член на ООН от 1948 г.


През 2010 г. бяха проведени първите парламентарни избори за последните 20 години. Това беше приветствано като важна стъпка в прехода от военно управление към гражданска демокрация, въпреки че опозиционните групи твърдят, че изборите са били съпроводени с много измами и ги обяви за "бутафория". Вотът беше бойкотиран от основната опозиционна партия - Националната лига за демокрация (НЛД) на Аун Сан Су Чжи. През 1990 г. именно тази партия спечели 82% от гласовете на хората, но тогава хунтата отказа да признае победата и военното управление беше запазено.

През март 2011 г. начело на цивилното правителство  застана президентът Тейн Сейн. Промяната обаче не е толкова радикална, тъй като той беше генерал и премиер на страната при управлението на военната хунта.  Той все пак предприе мерки за либерализиране на държавата - освободи стотици политически затворници, разхлаби ограниченията върху свободата на пресата, вдигна забраната върху синдикалните сдружения, започна икономически реформи и се опитва да привлече чужди инвестиции.

Въпреки това обаче, новата конституция, приета от хунтата през 2008 г., укрепва върховната власт на военните. Една четвърт от местата в двете камари на парламента са запазени за военните. Три от ключовите министерства също задължително са техни - вътрешни работи, отбрана и граничните работи.

Желанието за реформи беше обявено, когато държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън направи историческо посещение в Бирма през декември 2011 г. Те беше първият високопоставен представител на САЩ, посетил страната през последните 50 години. По време на визитата тя се срещна с президента Тейн Сейн и Аун Сан Су Чжи. Преизбраният президент на САЩ Бара кОбама последва примерът й през ноември 2012 г. С тези две визити се даде сигнал, че Мианмар се връща на международната сцена.

През април Европейският съюз (ЕС) премахна всички невоенни санкции за период от една година. По време на посещението на върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштъ и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, бяха предложени повече от 100 млн. Долара за да се подпомогне развитието на държавата.

Коментари: 0