Възстановяването започва през втората половина на 2013 г.

Не може да има системи построени върху дълг и дефицит, смята президентът на Европейската централна банка Марио Драги

Марио Драги, президент на Европейската централна банка:

Лайънъл Барбър и Майкъл Стийн, Financial Times

Г-н Драги, мислите ли, че след години, когато историците погледнат назад, те ще кажат, че това е била годината, в която еврото е било спасено?

Тази година според мен ще бъде запомнена като годината, когато дългосрочната визия за еврото и Еврозоната беше възобновена. Ключовото събитие е срещата на върха през юни. Това е и годината, когато правителствата от Еврозоната постигнаха значителен напредък, в приспособяването на техните икономики. Това също е и годината, когато ЕЦБ се намеси при намаляването на рисковете.

Защо срещата на върха през юни беше толкова важна?

Срещата на върха през юни беше важна, защото за първи път от много години се постави средносрочна визия за създаването на истински икономически и паричен съюз, който да се гради на четири стълба: фискален съюз, банкова съюз, икономически съюз и политически съюз, одобрен от лидерите. Това е важен крайъгълен камък.

Това е разширение на рамката от Маастрихт, която обаче се оказа неадекватна?

Точно така. Лидерите градиха върху Маастрихт, но с по-силна фискална дисциплина. В Еврозоната една страна не може да преследва своите икономически политики по напълно независим начин, без да обръща внимание на последиците за другите държави-членки. Това е един от основните изводи от тази среща. Суверенитетът е нещо, което трябва да бъде споделено.

Беше ли срещата през юни предпоставка ЕЦБ да започне операцията по изкупуване на ДЦК на вторичните пазари?

Решението имаше за цел да се постигне ценова стабилност. Премахването рисковете, свързани с неоснователни страхове по отношение на еврото, е от съществено значение при борбата с фрагментацията на пазарите в Еврозоната. И това е важно, защото при фрагментацията, това много пъти съм го подчертавал, не сме в състояние да постигнем ценова стабилност в Еврозоната като цяло.

Кога стана ясно, че ЕЦБ трябва да предприеме тази стъпка?

Ясно видими признаци за фрагментация се забелязаха през втората половина на миналата година, което постепенно доведе до кредитната криза в края на годината. Тогава ЕЦБ проведе две операции за отпускане на дългосрочно и евтино кредитиране за банките (LTRO), които премахнаха друг вид риск, а именно възможността да има банковата криза, причинена от липсата на ликвидност. Програмите имаха много мощен ефект за успокояването на финансовите пазари, но за кратко. След това, до края на април, видяхме всичкиб спредове да се разширяват отново и залозите срещу еврото започнаха да се увеличават. Тези признаци показаха ясно, че фрагментацията е достигнала до точка, отвъд която не може да се осигури ценова стабилност.

Каква е вашата прогнозата за Еврозоната през следващите 12 месеца?

Миналата седмица публикувахме нашите нови прогнози, които показват бавно възстановяване през втората половина на следващата година. Имаме сериозна ситуация пред нас. В същото време, има някои окуражаващи сигнали. Спредовете са по-малки, отколкото са били преди четири месеца. Условията, при които банките и корпорациите си осигуряват ликвидност са по-добри. Издаването на облигации започна отново. Изпадналите в затруднение страни успяха да изпълнят плановете си за финансиране през тази година. Освен това смятаме, че нашата нерестриктивна парична политика ще намери пътя си в икономиката през следващите месеци.

Ето защо можем да видим възстановяване през втората половина на следващата година. Също така, в някакъв момент, ще се видят ползите от фискалната консолидация и структурните реформи. Досега сме виждали само ефекта на свиване при извършване на фискална консолидация. Все още не сме видели положителните ефекти от структурните реформи, защото очевидно те влизат в сила с известно закъснение. И трето, ще станем свидетели на по-жизнен световен растеж, което ще помогне за поддържане на износа на Еврозоната.

Вие казахте, че няма риск за ценовата стабилност в средносрочен план. Не са ли тогава прекалено строги мерките за икономии, които се налагат на държави като Гърция и Испания, като виждаме, че те карат хората да страдат?

Напълно сме наясно, че икономическата ситуация в някои страни, не само в Испания и Гърция, е много сериозна и не подценяваме трудностите, които изпитват всички. Нека не забравяме обаче, че причината, поради която фискалната консолидация е в основата на съветите, които дава ЕЦБ, е защото не може да има системи построени върху дълг и дефицит. Финансовата криза показа, че такива системи са неустойчиви и при тях няма напредък. Да се откажа сега, както някои предполагат, би било равносилно да се обезсмислят големите жертви, направени от гражданите на Европа.

Готова ли е ЕЦБ да застане начело на банковия съюз?

Ще бъдем готови. След като регламентът на Съвета влезе в сила, ще отнеме около една година, за да се организира SSM. Има много дискусии за това колко бързо трябва да се движат и колко широк трябва да бъде обхватът. Трябва да помним, че ние все пак сме пасивен актьор и сме в ръцете на законодателите. Ясно е, че искаме да се действа своевременно, но е по-важно да се движим добре. И ние възнамеряваме да отделим необходимото време за това.


Коментари: 0