Вял дебат за бъдещето на Европа

Петимата основни кандидати за председател на следващата Европейската комисия проведоха първия си телевизионен дебат, наречен „Дебатът Евровизия“. Той беше излъчван по десетки европейски телевизии пряко от пленарната зала на Европейския парламент в Брюксел. 

Петимата – Мартин Шулц (Партия на Европейските социалисти), Жан-Клод Юнкер (Европейска народна партия), Ги Верхофстад (Алианс Либерали и демократи), Ска Келер (Зелени) и Алексис Ципрас (Европейска левица) изразиха увереността си, че един от тях ще оглави следващата Европейска комисия. 

На тези избори за първи път големите партии на европейско ниво представят своите кандидати преди изборите, те участват в телевизионни дебати и запознават гражданите с приоритетите си, така че европейските гласоподаватели да вземат информирано решение за вота си на изборите за Европейския парламент. 

Гражданите избират депутати от националните си партии или независими кандидати, които обаче, веднъж попаднали в ЕП, не са разделени по национален признак, а по принадлежност към определено политическо семейство. Така че за да „подкрепят“ някой от кандидатите, избирателите трябва да гласуват за политическата сила в своята страна, която е част от неговото политическо семейство в ЕП. 

Досега председателят на Европейската комисия се е определял по споразумение между държавите членки, които участват в Европейския съвет. Ролята на Парламента идваше едва след номинацията на даден кандидат от държавите, тъй като ЕП гласува за или против представеното име и след това одобрява представения от него проектосъстав на Комисията.

Сега обаче петимата кандидати заявиха категорично, че ще бъде нарушение на демократичните принципи, ако Европейският съвет предложи друг председател на ЕК, а не някой от тях петимата. 

Те заявиха, че ако бъде предложен „външен“ кандидат, Парламентът няма да го гласува.  

Снощният дебат продължи точно час и половина, а участниците имаха възможност да отговарят на серия въпроси в рамките на една минута – време, достатъчно само да се отправят общи послания към избирателите, но не и да се навлиза в детайли по дискутираните проблеми, което според някои наблюдатели е довело до това дебатът да изглежда скучна размяна на идеологически клишета, без дискусия на реални идеи за бъдещето на Европа, предават информационните агенции.

Трима от кандидатите – бившият белгийски премиер Ги Верхофстад, действащият председател на ЕП, германецът Мартин Шулц, както и сънародничката му от Зелените Ска Келер, приеха призива на организаторите и говориха на английски, докато люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер избра да говори на френски, а Алексис Ципрас, ръководител на гръцката радикална лява партия СИРИЗА, предпочете да говори на родния си език. 

Дебатът започна с почит към внезапно починалия вчера бивш премиер на Белгия Жан-Люк Деан и завърши с общ призив за освобождението на отвлечените в Нигерия ученички. 

Икономика 

Жан-Клод Юнкер заяви, че желае Европа да стане по-солидарна, като насочи вниманието си основно към растежа и работните места. Той се обяви за единен цифров пазар и за европейски енергиен съюз, за да може ЕК да противостои на Русия. 

Европа ще има голям проблем, ако се занимава с малките неща, посочи той. 

Когато няма пари, трябва да прилагаме идеи, трябват устойчиви работни места за младите, заяви Юнкер. Твърде много говорим за милиарди и харчим милиарди, които нямаме, коментира той. 

Мартин Шулц отбеляза, че данъкоплатците са платили за действията на спекулантите, натрупали милиони и нанесли щети за милиарди. Младите плащат с бъдещето си за неща, които други сториха, допълни той. 

Европа трябва да бъде справедлива, да поставя на предно място правата на обикновените хора, заяви Шулц. 

Около 6 млн. европейци, може би най-образованото досега поколение, са без работа. Работодателите, наемащи младежи, трябва да получат данъчни облекчения. Досега банките поемаха рисковете, а вложителите носеха отговорността, обобщи той. 

Шулц заяви, че ако оглави ЕК, комисията би контролирала банките много по-строго. Загубихме големия европейски капитал – доверието. За да си го върнем, трябва да се борим с нищетата, добави Шулц. 

Ги Верхофстат заяви, че изборът сега е ЕС да се върне назад към националните държави, или да направи стъпка напред към по-голямо обединение. Трябва ни по-силна Европа срещу САЩ, Китай и Индия, коментира той. 

Трябва фискална дисциплина, иначе няма растеж. На хората на юг трябва да кажем, че ще настъпи катастрофа, ако се върнем към националните валути, добави Верхофстат. 

Ска Келер предложи Европа, която се грижи повече за хората, отколкото за банките. Имаме нужда от по-устойчива и зелена икономика, от образование и здравеопазване, от качествени работни места. 

Младите не са тези, които предизвикаха кризата; икономиите ни хвърлиха още по-дълбоко; трябва да създадем работни места, които да се запазят в следващите десетилетия, заяви тя. 

Алексис Ципрас предложи „нова сделка за Европа“. Според него ограниченията не решават големия проблем с безработицата. 

Ципрас настоя за отписването на част от дълговете и обвини ЕНП, ПЕС и АЛДЕ за нарастващия евроскептицизъм. Според него трябва друго решение на мястото на икономиите. 

Външна политика 

Юнкер определи поведението на президента на Русия Владимир Путин в кризата с Украйна като напълно неприемливо. 

Ако Русия не промени поведението си, трябват финансови санкции. Имахме достатъчно войни и имаме достатъчно военни гробища в Европа, не е редно да пристъпваме към война отново, коментира той. 

Шулц посочи, че има истинска опасност от гражданска война в Украйна. ЕС не е военна сила, можем да избегнем военния сблъсък със стратегия в подкрепа на източните съседи и при необходимост да наложим строги санкции, добави той. 

Верхофстат обобщи, че ако в Украйна липсва сигурност, няма сигурност и в Европа. 

Твърде слаби сме пред Русия и Путин, трябват лични санкции за близкия му кръг, само така ще ни разбере, коментира той. 

Келер призова да бъдат положени всички усилия за мирно решение на украинската криза, но се обяви срещу присъединяването на Крим към Руската федерация. Санкциите са правилни, но държавите от ЕС трябва да прекратят износа на военно оборудване за Русия, призова тя. 

Твърде сме зависими енергийно от Русия, най-после трябва да се отървем от това, трябва да инвестираме в собствени възобновяеми източници, допълни Келер. 

Ципрас зае много по-смекчена позиция и изрази мнение, че санкциите срещу Русия не работят, затова трябват преговори. Според него в Украйна не трябва да има военна намеса нито от НАТО, нито от Русия. 

Имиграция 

Юнкер застъпи идеята за европейско законодателство за законната имиграция. Трябва да помогнем на страдащите там, където са, добави той. 

Шулц посочи, че ЕС има нужда от системата за законна имиграция, както САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. 

Верхофстат се обяви за обща политика по отношение на законните икономически имигранти. Липсата на такава политика води до все повече незаконни имигранти. Въпросът с бежанците трябва да бъде обхванат от общоевропейска система. Скандално е колко малко бежанци от Сирия бяха приети в Европа, коментира той. 

Келер подкрепи становището, че съществува необходимост от сигурни и законни начини имигрантите да навлизат в ЕС. Нито една държава не желае дори да говори за това, отбеляза тя. 

Ципрас определи като неприемливо Средиземноморието да се превръща в гробище за мигрантите. Трябват пари в миграционната политика, трябва да споделяме тежестта. Европа трябва да бъде солидарна, коментира той. 

Религиозни свободи 

Юнкер изрази мнение, че ЕС не следва да се меси в областта на религиите, доколкото не се нарушават общите принципи. Имаме достатъчно друга работа, добави той. 

Шулц бе на мнение, че всеки трябва да бъде свободен да изразява вярата си, но че обществените места са и трябва да останат неутрални (за носенето на религиозни символи и за поставянето на верски знаци например на обществени сгради). 

Верхофстат коментира, че заради действащите в ЕС правила по отношение на вероизповеданията, някои религии всъщност не могат да бъдат упражнявани. 

Келер се застъпи за личната свобода, при която на обществените места да може да се носят забрадки, доколкото това не застрашава правата на другите. Според нея не е необходима регулация на въпросите за религиозните символи. 

Ципрас изрази подкрепа за правата на всички граждани, за да могат те да вярват в каквото решат. 

Корупция 

Юнкер заяви, че е необходима борба с корупцията с всички средства. Не можем да забраним на групите по интереси да си защитават интересите. Списъците на лобистите в ЕС трябва да бъдат открити, а хората трябва да гласуват и да не се вслушват в крайните политици, бе неговото становище. 

Шулц призова за общо разбиране и на национално равнище за борбата с корупцията. Той подкрепи призива за прозрачен списък на лобистите. 

Верхофстат коментира, че лобистите не могат да бъдат забранени. Той обаче призова за мерки срещу корупцията и предложи по-строги правила за дейността на лобистите. 

Келер коментира, че има твърде много лобисти, които обикалят в Европейсиия парламент и Европейската комисия. Не се чува гласът на гражданите, а техният. Това е голям проблем на ЕС, обобщи тя. 

Ципрас предложи европейско законодателство срещу корупцията и срещу избягването на данъците. 

Накрая петимата кандидати обобщиха накратко своите послания – Юнкер се обяви срещу разделението на ЕС на „нови“ и „стари“ държави, на северни и южни; Шулц обеща по-открити и прозрачни институции, „с отворени врати и прозорци“ за гражданите; Верхофстат и Келер акцентираха на работните места; Ципрас – на възможността гражданите да се произнасят по-често с референдуми.

Vesti.bg, по материали от БТА и БГНЕС