Задържалите зърно изпуснаха момента за продажба

Пазарите на земеделска продукция потънаха в началото на април, движени от масови разпродажби от страна на хедж-фондовете. Дългите позиции в царевица бяха ликвидирани на 3/4-и през първите две седмици на месеца до 51 000 от 192 500 и в момента са на най-ниските си нива от 2006-а година насам.

Основната причина за низходящото движение както винаги беше месечният доклад на американското министерство на земеделието, USDA, който маркира по-високи преходни запаси от очакваното при трите основни култури - пшеница, царевица и соя. Това обаче бе само началото. Станахме свидетели на генерално оттегляне на инвеститорите от стоковите пазари със значителни спадове при основни суровини като петрол и злато. Специално при земеделските култури спадът продължи въпреки  студеното време в Северното полукълбо.

Обясненията за това невиждано разчистване на позиции бяха няколко - от прехвърляне на средства към фондовите борси, където американските индекси стигнаха исторически нива, през сигнали за по-ниска от очакваната инфлация до конспиративни теории за манипулация на стоковите пазари. Най-апокалиптичните, но засега най-плахи коментари са за началото на процес на обща дефлация и за навлизането в период на глобална депресия.

На този фон не бе никаква изненада, че спадът продължи и на черноморските пазари. В България цените през втората седмица на април продължиха да падат и се движеха около 400 лв./тон при пшеницата (4,8% спад спрямо същия период на март), 360 лв./тон при царевицата (10% спад), 780 лв./тон при слънчогледа (9,4% спад) при условия EXW, по данни на Софийска стокова борса. Въпреки че в края на април-началото на март се очаква традиционно, макар и леко повишение на цените, те ще останат под нивата от последното тримесечие на миналата година.

Свободните количества (разбирай извън необходимите за задоволяване на вътрешното потребление) при пшеницата до новата реколта се изчислява на 501,8 хил. тона, при ечемика - на 8,7 хил. тона, при царевицата - на 581,8 хил. тона, при слънчогледа - на 445,7 хил. тона и при рапицата - на 101,4 хил. тона, ако се вярва на Националната служба по зърното (чиито данни понякога имат трудно обясними разлики на месечна база). Т.е. ако приемем тези количества за чиста монета, запасите при всички основни култури с изключение на ечемика са на тригодишен връх (виж графиката). Тяхната реализация ще бъде трудна при търсените цени и при очакванията за по-добра нова реколта в черноморския басейн, а и в световен план.

С други думи тези, които изчакваха „най-добрата" цена, ще се видят принудени да продават по-евтино, за да разчистят място за новата реколта.

Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg