„Асарел-Медет“ е във високотехнологичната ера
Днешната цивилизация се развива благодарение на науката и индустрията, а бъдещето ще отвори пътя към много зелени иновации
Димитър Цоцорков:
Димитър Цоцорков е председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД и изпълнителен директор на дъщерното дружество „Асарел Инвестмънт“ ЕАД. Роден е през 1975 г. в Панагюрище, завършил е езикова гимназия в Пазарджик. Има две бакалавърски степени – по икономика и финанси и по компютърни науки, от Американския университет „Ричмънд” в Лондон. Магистър е по информационен мениджмънт и финанси от Университета „Уестминстър” в Лондон. Работи в London Electricity и Glencore UK в Лондон, преди да се завърне в България през 2001 г. и да започне кариерата си в „Асарел-Медет” АД като експерт по продажби и хеджиране. Става ръководител на отдел и директор „Корпоративно развитие”, от 2014 г. е част от Управителния съвет, а по-късно негов председател до оглавяването на Надзорния съвет през 2017 г. Семеен е, има три деца.
Г-н Цоцорков, мотото на „Асарел-Медет“ е „Да тръгнем първи означава да тръгнем навреме“. Накъде тръгвате първи през 2022 г.?
Предстои официално да открием модернизацията на рудоподготовката в нашия минен комплекс. Ще имаме най-голямата толкова мелница на Балканския полуостров, която е американско производство. Разполага с уникална за Европа експертна автоматизирана система и това ще доведе до намаляване на екологичния отпечатък на тон преработена руда. В този проект сме вложили 50 млн. лв., а за последните три години инвестициите ни по програмите за устойчиво развитие са около 380 млн. лв.
Напоследък много говорим за промяната, но какво е вашето усещане за промяна - през призмата на управляващ първата и най-голяма българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни руди, която е и най-големият работодател в Пазарджишка област?
Няма как да се развиваш, ако не се променяш, ако не търсиш всяка възможност да ставаш по-добър в това, което правиш. За минния бранш обаче промяната не е нещо ново. Компании като „Асарел-Медет“ разбиват митовете, че да си миньор означава по цял ден да блъскаш с кирката по забоите, след което да буташ количката с руда. В мините вече има дронове, високотехнологични радарни системи, а компютри изчисляват най-кратките транспортни разстояния на машините и кой автосамосвал с какво да бъде натоварен. Сега идват нови предизвикателства и цели, като те също изискват да променим мисленето и стереотипите си за рудодобива.
Модернизацията при вас е непрестанен процес. Ако първите работници в Минно-обогатителен комплекс „Медет” от 1964 г. може да се пренесат в днешното предприятие, кое ще ги шокира?
Това, че минните професии днес са по-леки и ни е по-лесно, отколкото на тях някога. Щастливи ще са да видят, че техният труд не е бил „разсипан“, че приносът им е запомнен и че по-младите поколения са развили това, по което са работили. При едно посещение имаше човек, който дълги години е бил минен диспечер. Когато го заведохме в сегашната диспечерна зала, започна да си спомня как по негово време са записвали данните в тетрадка, пресмятали са на ръка, говорили са по телефон с шайба. А сега всичко е дигитализирано и автоматизираната система следи дори нивото на налягане в гумите на автосамосвалите и маслото в двигателите. Хубавото е, че при нас пазим част от първото оборудване, което се е използвало преди половин век, а децата и чуждестранните ни гости с любопитство разглеждат старите съветски камиони „КрАЗ“ или първите сонди СБШ, които изглеждат като антика. Вълнуващо е, когато най-възрастните колеги видят, че сме запазили машините, на които някога са работили. Децата също с голямо любопитство и интерес откриват света на минералите и пътя на металите до компютъра и телефона.
Как се промени компанията след приватизацията през 1999 г. и на каква цена?
Имаше едно телевизионно предаване „Пълна промяна“, нещо такова претърпя и „Асарел-Медет“. За последните две десетилетия сме вложили 1,4 млрд. лв. по нашите програми за дългосрочно устойчиво развитие. Постепенно подменихме старата техника, произведена в бившия соцлагер. Внедрихме минно и флотационно оборудване от най-големите световни производители, заедно с автоматизирани системи за контрол на технологичните процеси. Направихме производството много по-ефективно, по-екологично и безопасно. Такава беше и визията на моя баща проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който държеше да имаме най-добрите възможни технологии и да работим по международните стандарти. Някога нашите специалисти посещаваха водещи мини в целия свят, за да проучат техния опит. Сега при нас идват колеги от целия свят, за да видят как постигаме нашите резултати.
„Асарел-Медет“ има редица награди за иновации. Но кои от въведените в практиката иновации в последните години имат най-силно влияние върху технологичната промяна на предприятието?
Първи внедрихме автоматизирани системи за управление на технологичните процеси и продължаваме да инвестираме в дигиталната трансформация. Имаме първите в българския рудодобив циклично-поточни технологии за транспорт на руда и откривка. При тях има важен екологичен ефект, защото намалихме с 40% вредните емисии от изгорели газове на рудничните автомобили. Нашата инсталация за екстракция и електролиза е пример за кръгова икономика. „Асарел“ е единствената българска компания, която стана част от международния проект за развитие на технологиите в минното дело X-Mine.
Казвате, че дигитализацията на „Асарел-Медет“ продължава. Може ли да смятаме, че сте в Индустрия 4.0?
В момента от всяка точка на света можем да видим как работят машините в рудника и обогатителната фабрика и в реално време да проследим производствените показатели. Работим по най-новите интегрирани решения, инвестираме в иновации и ползваме най-доброто от напредъка на технологиите. За нас обаче най-важни остават хората. Автоматизираните системи значително облекчават работата на колегите, но не ги възприемаме като нещо, което ще замени човека. През миналата година модернизирахме нашата автоматизирана система за управление на процесите в обогатителна фабрика „Асарел“ заедно със „Сименс“. Диспечерът получава пълната информация и преценката дали нещо трябва да се оптимизира зависи от хората в екипа.
По същия начин стои въпросът с контрола на рудничните откоси. Разполагаме със супермодерна радарна система, която без прекъсване следи тяхната стабилност. На всеки три минути два радара „обхождат“ рудника и го сканират с точност до 0,2 мм. За всяко движение на земните маси над 4 мм/ч машините изпращат предупреждение по имейл и телефон до звено „Устойчивост на откосите“. Така системата облекчава работата и намалява риска от грешки, но хората остават тези, които правят професионалната преценка.
В Европа само „Асарел-Медет” и шведската „Айтик” преработват руда с толкова ниско съдържание на мед - едва 0,27%. Защо си струва?
Опитът ни е много интересен и ценен за другите. Тепърва големите мини в света ще се сблъскват с нашите предизвикателства – да преработват ефективно все по-бедни руди при навлизане на находищата в дълбочина. Те ще трябва да вървят по път, за който ние вече имаме фирмено ноу-хау. Целта ни винаги е била да осигурим устойчиво развитие и възможно най-дълъг хоризонт на работа на мината, защото от това зависят хиляди работни места и приходи в местния бюджет и националната икономика.
Залежите са изчерпаем ресурс. Какво сочат проучванията на този етап, какъв хоризонт за работа има „Асарел-Медет“ оттук насетне?
На този етап хоризонтът ни е 2040 г., разбира се, при нормално развитие на световната икономика.
Край Панагюрище биоземеделието се развива много добре. Как става така, че предприятието не е замърсител?
Няма как да говорим за устойчиво развитие, ако грижата за природата не е приоритет. А европейските норми са задължителни не само за нашия, но и за всеки друг бизнес. Досега сме инвестирали близо 100 млн. лв. в екологични проекти, имаме три пречиствателни станции, а на сайта ни в реално време се виждат данните на автоматизираните ни станции за водите в района. Направихме много, за да преоразмерим хидротехническите съоръжения и да сме по-подготвени за наводнения и природни бедствия. Радваме се, че в Панагюрище минната индустрия се развива добре заедно с биоземеделието и туризма.
„Зелената сделка“ и „Асарел-Медет“ – вашето спокойствие и безпокойство?
Спокойствие дава това, че целите на „Зелената сделка“ са невъзможни без медта като базова суровина за развитието на зелените технологии. От това България може да спечели, защото тук имаме мощности за добив и преработка на мед. Пандемията показа колко зависима е Европа от вноса на суровини, затова местните находища ще имат приоритет. Безпокойство също има, защото геоложките проучвания в национален и глобален план драстично са намалели през последните години. Това отнема много време и няма как една нова мина да започне работа от днес за утре, независимо колко повече мед ни трябва, за да изпълним климатичните цели.
Чуват се гласове за спиране добива на полезни изкопаеми по цялата планета. Какво би се случило, ако човечеството стигне до тази крайност?
Това е утопия, при която се губи балансът между грижата за природата, икономическото развитие и социалните нужди. Нито можем да се върнем назад в каменната ера, нито да игнорираме, че бъдещето изисква опазване на природното равновесие и нови технологии, които да щадят околната среда и да намаляват въглеродния отпечатък. Днешната ни цивилизация е възможна благодарение на науката и индустрията, а пък бъдещето ще отвори пътя към много зелени иновации.
„Асарел-Медет” е компания с грижа за местната общност. Кои са инициативите, дали най-силен отпечатък?
Ще откроя инвестицията ни за развитие на местното здравеопазване, благодарение на която Панагюрище излезе на второ място по брой лекари на глава от населението в страната. Вложихме над 120 млн. лв. в проекта за създаването и развитието на МБАЛ „Уни Хоспитал“ и затова посрещнахме пандемията със супер модерна болница и силен екип от над 650 лекари, медици и немедицински специалисти. Нещо, което в условията на здравна криза, е безценен социален капитал. Важно за региона е също така, че залата трезор за Панагюрското златно съкровище и спортната зала „Арена Асарел“ помагат на развитието на туристическия потенциал.
Хората днес са мобилни и „глacyвaт c ĸpaĸaтa cи”, aĸo някъде нe виждaт пepcпeĸтиви зa paзвитиe. Как върви процесът „напред-назад“ в компанията, а и в Панагюрище?
При нас няма текучество, а около 90% от хората са от Панагюрище, но имаме също колеги от София, Пловдив, Пазарджик... Всяка година награждаваме колегите с дългогодишен трудов стаж по случай Деня на миньора. Миналата година имаше петима, работили над 40 години в компанията. Същевременно наравно с тях работят 20-годишни момчета и момичета, които са завършили минните специалности с дуална форма на обучение в местната професионална гимназия. Дуалното обучение ни помага за задържането на една част от младите хора в общината. Болницата също привлича към региона млади и висококвалифицирани кадри, но негативните демографски тенденции са факт за всички по-малки общини в страната.
Как мотивирате тези над 1200 души, свързани с предприятието, да остават здраво свързани?
Само доволният работник е добър работник. Имаме добри традиции и силна социална програма, която развихме по време на пандемията. Няма как човек да си харесва работата, ако не се чувства ценен, ако не получава подкрепа в трудни моменти, ако няма сигурност за семейството му, ако няма възможности за реализация на добрите идеи. Възнагражденията отдавна не са единственият фактор при избора на работа, но е важно, че при нас те са значително над средните за минния бранш в страната.
Кой урок от вашия баща ви помага в най-трудни ситуации?
Да мислим за решението, а не за проблема. Да си представяме нашата цел или мечта вече реализирана и тази визия да ни води напред. Да сме адаптивни, но също така винаги да се питаме дали дадено трудно решение е най-справедливото за всички страни.
Вие сте човек, получил отлично образование в Лондон. Има ли моменти, когато ви се иска да загърбите всичко тук и да станете част от корпоративния свят някъде по света?
Камъкът си тежи на мястото. Имал съм възможност да работя в чужбина, а в един момент трябваше да избирам – дали да се върна в България и Панагюрище, или да остана в чужбина. Имах доста примамливи предложения за работа, но реших да се върна при моето семейство и приятели. И започнах от най-ниското ниво в „Асарел-Медет“. Не съжалявам за това решение. Хубаво е човек да пътува по света, да види различни култури, да се запознае с различни хора. Но да се върне и да приложи наученото у дома.
Баща сте на три деца. На какво държите да ги научите?
Искам да имат здрава ценностна система, да са трудолюбиви и любознателни, да са почтени и да знаят, че лесен път към успеха няма.
Ако би било възможно да се телепортирате в друго време или на друго място, какво бихте избрали…
България и Панагюрище след 100 години.
Текстът е част от бр. 106 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.