ЕК: България незабавно да засили контрола върху банките
Брюксел с нов критичен доклад към българските власти
България трябва да направи оценка на активите и стрес-тестове на банките до края на 2015 г., а не през 2016 г., каквато е идеята на правителството. Това поиска Европейската комисия в годишния си преглед за всички държави членки на ЕС за възстановяването на икономиката.
Плановете на правителството бяха до края на годината да бъде избрана фирма, която да направи оценка на активите и да бъдат подготвени стрес-тестовете за банките. Така оценките трябваше да бъдат готови до средата на 2016 г. От ЕК обаче са категорични, че този процес трябва да приключи много по-скоро – до края на 2015 г.
Кризата с КТБ разкри сериозни институционални и надзорни проблеми. Невъзможността на банковия надзор да засече сериозни проблеми в банката показва, че има недостатъци в практиките на БНБ и концентрация на риска, което подкопава доверието в банковия надзор и води до съмнения за стабилността на финансовия сектор, обясняват от Брюксел.
ЕК поставя България в графата „Прекомерни дисбаланси“.
От ЕК заявяват още, че трябва да се направи и проверка на портфолиото на пенсионните фондове, които са контролирани по закон от КФН, след като през последните месеци се появиха опасения, че някои фондове инвестират парите за втора пенсия на родените след 1959 г. в гравитиращи около собствениците им компании.
Брюксел настоява и да държавата да подобри събирането на данъците и да вземе мерки срещу сивата икономика.
ЕК ни критикува още и заради липсата на реформи в здравеопазването, които да доведат до по-ефективно разходването на средства в сектора.
В страната има прекалено много болници, а качеството на услугите е лошо. Средствата за първичната и за извънболничната помощ се увеличават, но все още са ограничени. НЗОК е задължена да плаща на болниците по предварително определени цени, като по този начин те са стимулирани да осигуряват недостатъчно целенасочено лечение, категорични са от Комисията.
България трябва да приеме механизъм за изчисляване на минималната работна заплата. По този начин увеличението на най-ниското възнаграждение ще е предвидимо и няма да зависи само от решенията на правителството. Мерките за пазара на труда не са достатъчно добре разработени, а различните държавни структури, които отговарят за това, не работят достатъчно добре заедно. Освен това голяма част от младежите, които нито работят, нито учат, не ползват услугите на бюрата по труда и на практика не са обхванати от тези мерки, допълва ЕК.
Според Брюксел е необходимо да се обърне специално внимание и на образованието чрез промяна на закона за училищното образование, както и мерки децата от ромски произход, които не ходят на училище или детска градина.
ЕК обръща внимание и на неразрешените проблеми с обществените поръчки. Според Брюксел законодателството в тази област се променя прекалено често, като в същото време има само формален превантивен контрол върху търговете от страна на Агенцията за обществени поръчки. Комисията препоръчва още по-бързо да се въведат електронните обществени поръчки, което да подобри прозрачността.