България внася 100 млн. евро за „Плана Юнкер“

България обяви, че ще внесе 100 млн. евро за проекти, финансирани по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който е в основата на Инвестиционния план за Европа (или още "План Юнкер") в размер на 315 млрд. евро.

Вноската ще бъде направена чрез съфинансиране на проекти, одобрени от Българската банка за развитие. България е осмата държава членка след Германия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Полша и Словакия, която обявява финансово участие още преди ЕФСИ да започне да функционира, съобщиха от Европейската комисия.

Зам.–председателят на ЕК Кристалина Георгиева, която отговаря за бюджета и човешките ресурси, заяви, че това решение прави България една от първите страни, които ще се включат в Инвестиционния план за Европа. 

"Очаквам страната ни да постигне значителен мултипликационен ефект от тези 100 млн. евро и чрез участието си в Инвестиционния план да увеличи значително частните инвестиции в нашата икономика, за да постигнем по-високи темпове на растеж, повече и по-добре платени работни места и по-висок стандарт на живот за българите", добави Георгиева.

Зам.–председателят на ЕК Юрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, каза, че много се радва, че България е обявила участие със 100 млн. евро в Инвестиционния план. 

"По време на посещението ми в София по-рано тази година проведохме ползотворен разговор с премиера Бойко Борисов, в който обсъдихме възможните ползи за България от Инвестиционния план, а скоро ще станем свидетели и на конкретните резултати от изпълнението му", допълни Катайнен.

На 28 май, само 4 месеца и половина, след като на 13 януари Комисията прие законодателното предложение, законодателите на ЕС постигнаха политическо споразумение относно Регламента за ЕФСИ. Държавите членки го подкрепиха единодушно на 10 март, а на 20 април Европейският парламент проведе гласуване на равнище парламента комисия. 

Финансовите министри приветстваха споразумението за Регламента в рамките на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), проведен на 19 юни, а Европейският парламент го гласува по време на пленарното си заседание на 24 юни, благодарение на което ЕФСИ ще може да започне своята работа до септември, както беше планирано.

В съответствие със Заключенията на Европейския съвет от декември 2014 г., с които Групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) беше приканена да "започне дейности, като използва собствените си средства, считано от януари 2015 г.", ЕИБ вече обяви няколко проекта за предварително финансиране в контекста на Инвестиционния план за Европа, по линия на който е стратегически партньор на Комисията.

Националните насърчителни банки имат ключова роля за стимулирането на Европа да инвестира отново. Те притежават експертен опит за изпълнението на Инвестиционния план и често осигуряват използването на публичните ресурси по най-ефикасния начин. През февруари Германия обяви, че ще внесе 8 млрд. евро за Инвестиционния план чрез KfW. Отново през февруари Испания обяви вноска от 1,5 млрд. евро чрез Instituto de Crédito Oficial (ICO). През март Франция обяви обезпечение в размер на 8 млрд. евро чрез Caisse des Dépôts (CDC) и Bpifrance (BPI), а Италия заяви, че ще внесе 8 млрд. евро чрез Cassa Depositi e Prestiti (CDP). През април Люксембург обяви вноска в размер на 80 млн. евро чрез Société Nationale de Crédit et d`Investissement (SNCI), а Полша – 8 млрд. евро чрез Bank Gospodarstwa Krajowego (BGK). През юни Словакия обяви вноска от 400 млн. евро чрез нейните национални насърчителни банки Slovenský Investičný Holding и Slovenská Záručná a Rozvojová Banka.

Икономическата криза доведе до рязък спад на инвестициите в цяла Европа. Ето защо трябва да положим съвместни и координирани усилия на европейско равнище, за да обърнем тази низходяща тенденция и да поведем Европа към икономическо възстановяване. Налични са съответните ресурси, които трябва да се мобилизират в целия Европейски съюз в подкрепа на инвестициите. Няма единен, прост отговор, не може да се натисне бутон за растеж, не съществува универсално решение. 

Комисията предприема подход, базиран на 3 стълба: структурни реформи, които да очертаят нов път за растеж на Европа; фискална отговорност, която да възвърне надеждността на публичните финанси и да затвърди финансовата стабилност; и инвестиции, които да задействат растежа и да го задържат във времето. Инвестиционният план за Европа е в основата на тази стратегия.