Българо-руските отношения са на ниски исторически равнища
Страната ни страда най-малко от руското ембарго
Бившият посланик на България в Русия Илиян Василев пред Economic.bg:

Все по-актуалната тема за отношенията на страната ни с Русия, обсъдихме с Илиян Васлиев – бивш посланик на България в Русия. Той илюстрира настоящата ситуация между двете държави и коментира най-интересното от последните дни.
- Г-н Василев, тъй като темата Русия в последните дни отново се обсъжда активно, как ще коментирате отказа на България за въздушен коридор на руски самолети с хуманитарна помощ за Сирия? Според Вас наистина ли превозваните стоки са хуманитарна помощ за сирийските граждани или има вероятност товарът да е бил от друго естество?
Тук няма никаква интрига - самият външен министър Лавров призна, че има и хуманитарни, и военни доставки. Българското правителство е действало правилно и в рамките на своите пълномощия. Тези, които твърдят, че пречим на Русия да воюва с Ислямска държава, очевидно не гледат ситуацията на терен. Няма пряк контакт между зоната, в която са руските специалисти и войници, и зоните на Ислямска държава. Другият "ключов" аргумент, че намесата на Русия ще намали потока от бежанци, е отново "кух" - най-големите цивилни жертви са дадени в райони, обект на артилерийски и въздушни бомбардировки от силите на президента Асад. А това е водещият мотив на сирийците да бягат от страната. Как тогава усилвайки Асад ще намалите бежанците?
- Смятате ли, че спреният внос на продукти с фитосанитарни сертификати е опит за оказване на натиск върху България от страна на Русия, както коментираха и руските медии?
Тук няма никакво място за съмнение. Този ход е игран толкова пъти от Москва, че дори става скучен за разгадаване. Дали е Роселхознадзор или Роспотребнадзор, които се използват като инструмент на външна политика, няма значение. Трябва доста насилие над здравия разум, за да приемеш, че качеството и сигурността на храната, която е един от мотивите на руските туристи да идват в България, стават рискови и потенциално опасни за руските потребители, колчем стоките преминат руска граница. Всичко е в името на човека - на конкретния човек.
- Колко са общите загуби за българските сектори след руското ембарго?
Да приемем цифрите, които правителството дава - около 80 милиона евро. Много или малко, преценете на фона на това, което губят другите страни в ЕС - ние страдаме най-малко, не за друго, а защото при слаб износ няма какво да губим. Трябва да оценяваме общия ефект от санкциите, а не само двустранните измерения. Единственото, което ще пострада силно, е сезонният износ на селскостопанска продукция. За жалост българския износ към Русия винаги е бил в полето на почти постоянни обявени или необявени митнически и немитнически "санкции" от страна на Москва. Всеки запознат с темата може да удостовери, че за българските стоки руският пазар не е нито необятен, нито гостоприемен, особено в последните десет години. За последната година има рязко подобряване на външнотърговския баланс в наша полза.
Тезата, че ще пострадаме заради неосъществяването на руските енергийни проекти - като "Белене" и "Южен поток", подминава очевидния факт, че спирането на проекта за АЕЦ "Белене" предотврати най-лошия вариант за катастрофа в българската енергетика. В момента преживяваме по-меките форми на стрес, като фалитите не са изключени, но ще оцелеем с по-малко щети. Достатъчно е да си представим, какво щяхме да правим с 2000 мегавата излишна мощност и 20 милиарда долара дълг. Гръцкият сценарий бе неизбежен.
Що се отнася до "Южен поток" - той си остава проект "троянски кон". Задайте си въпроса - как се чувстват украинци и словаци, че помагаме на Русия да реализира "шокова политика" спрямо тях? Макар че ЕК не е дала и едва ли ще даде разрешение, в четвъртък словашкият премиер избухна срещу съгласието на западни компании да участват в ново издание на "Северен поток". Точно така се чувствахме и ние, когато Русия се опита да ни заобиколи през Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Унгария. Добре, че в Анкара тази игра я играят от векове и знаят да разчитат ходовете на Кремъл.
Погледнете данните за износа - изпреварва ръста на БВП и то за нови страни. Следователно - санкциите на ЕС срещу Русия кумулативно не са изиграли отрицателна роля за България, напротив именно благодарение на неволята на българските производители си намериха по-устойчиви пазари. Както казваме, всяко зло за добро. При други условия, едва ли щяхме в такъв спешен порядък да пренасочим търговските си интереси към нови страни и партньори.
- Как ще се развиват оттук нататък българо-руските политически и икономически отношения?
Трудно, защото доверието е на ниски исторически равнища. И тук България не е активната страна - Кремъл подчини всичко на оправдаване и обслужване на основната цел - анексирането на Крим и битката в Източна Украйна. Изведнъж всички станахме врагове, защото не сме съгласни с тази политика от 19 век. Докато в Москва мнението и интересите на партньорите от другата страна на преговорната маса нямат значение, няма как да има развитие на тези отношения. Лошото е, че страдат и отношенията между хората от двете страни. Но какво да кажем ние тук в България, след като най-близките на руснаците - украинците са вече врагове?!
Правенето на бизнес с Русия е свързано с висок и неуправляем политически риск. Не виждам особен проблем за руските туристи у нас. Напротив - никой не ги води под строй към българските курорти, както правят руските власти за държавните служители към Крим. Руските граждани имат осъзнат интерес и свободна воля да избират къде да почиват. Ако в България им е добре, освен да ги спрат на границата в Русия или да наложат контрол върху износа на капитал - друг ход Кремъл няма.
Ще се засили икономическата емиграция от страната, защото нормалният руски човек има нужда не от някаква абстрактна имперска гордост, а от спокойствие, сигурност и работа. Инвестициите им в недвижимост тук са най-добрата защита срещу девалвацията на рублата и непредсказуемата икономическа перспектива в Русия. Не ни е за пръв път да даваме подслон на руски емигранти.
Какво стана с данните за летния туризъм? Ужасни предсказания и... нормална година. Разбира се, че можем и добре е да разчитаме на повече руски туристи - но Кремъл не може да използва вече тази карта срещу нас.
- Какъв е правилният ход за България в бъдеще?
Не трябва да отговаряме реципрочно или емоционално на агресивните “овертонове” в руската външна политика - закани, заплахи, обиди - спрямо България. Защото рано или късно нещата ще се нормализират и не трябва да оставяме следа от емоционални контрареакции. Русия боледува и ще преболедува сегашното си управление. Трябва да ориентираме по дългосрочните си интереси и най-вече да се придържаме към съгласувани и общи позиции в рамките на НАТО и ЕС. Най-добре е в периодите на предстоящи трусове там да намерим начин да се изолираме, и там, където можем, да се възползваме от динамиката в руската конюнктура.
- Има ли печеливши от руското ембарго?
В Русия разбира се - шири се контрабанда с хранителни и други стоки, основно през Беларус и Казахстан. Санкциите помагат и на местни производители да заемат освободените от по-качествените европейски стоки пазарни ниши. Но местните компании не могат да компенсират загубата на внос - нито в производството на месо, нито в производството на мляко. Неслучайно силните на деня в Русия продължават да си внасят качествени европейски стоки - извън режима на ембаргото.
Теоретично ще спечелят и тези, които внасят от Русия, основно поради девалвацията на рублата. Ще спечелят и български компании в IT сектора и други, които успеят да привлекат руски специалисти на работа у нас. В това число лекари, инженери и т.н.
- Прогнозите за икономическо развитие и възможна краткосрочна дефлация през август и септември в Русия не се сбъднаха, през август инфлацията в страната продължава да расте, а доходите на населението намаляват. Повтаря ли Русия историята с повишаването на цените от миналата година и има ли опасност от нова потребителска паника?
Нищо или почти нищо от икономическата политика в Русия не работи. Първо, защото е невъзможно да се прогнозира и планира при изключително неустойчиви входящи параметри - като цената на суровия петрол и бюджетните приходи. Второ, защото хората, които можеха в правителството - експерти като Греф, Кудрин, Касянов, а в днешно време Дворкович, Силуанов и т.н., или ги няма, или губят позиции спрямо консервативните кръгове и хардлайнерите в Кремъл.
Стратегията върху която ще стъпи бюджетът за 2016 година няма да се разработва само от правителството, а вариант ще даде икономическият съветник на Путин Глазев, а това означава, че правителството на Медведев все повече и повече се маргинализира. Министерството на финансите и Централната банка, въпреки някои удачни ходове, не са в състояние да наложат необходимата финансова и икономическа дисциплина, както и спешни реформи.
Държавните политически олигарси около Путин искат последните средства от резервните фондове да бъдат използвани за тяхното подпомагане, а това е рецепта за катастрофа. И докато в Москва картината е повече или по-малко ясна, малцина обръщат внимание на цунамито, което се задава в регионите - в които за пръв път от началото на управлението на Путин не достигат пари, растат дългове, включително и междуфирмените. На места се въвеждат купони.
- Как ще коментирате настоящата външна политика на Русия, която се затваря за Запада и отваря за нови пазари?
Когато нормалното говорене се възприема за крайност, значи действително сме в криза. За да не бъда обвиняван в антируски настроения, ще използвам казаното не от друг, а от Евгений Примаков, който предупреждаваше Путин, че за Русия е свръхопасно да влиза в системен конфликт с Европа и Запада, тоест да убива европеизма, завещан от големите лидери на руската нация след Петър I, в себе си. Не твърдя, че Европа печели от ставащото в Русия - няма как да оцениш разпада на европейските фундаменти в Русия като свой успех. За Европа и за Запада, въпреки всякакви конфликти и разногласия в миналото, Русия е била и си остава европейска нация - затова дори при Съветския съюз се говореше за общо пространство и Голяма Европа от Ванкувър до Владивосток. Но погледнете - Съветският съюз в най-тежките дни на студената война не си позволи да играе с енергийното оръжие и да "врътне" кранчето. Путин го направи, при това няколко пъти.
Русия беше приета като равностоен член на вътрешния клуб Г-8, до който Източна Европа нямаше пряк достъп и това беше особена и неслучайна привилегия. Благодарение на Запада тя получи невиждано в нейната история богатство - само за десет години в Русия влезнаха 4 трилиона долара. И какво направи Путин, вместо да използва доверителните отношения със западните лидери за благото на Русия, ги използва за укрепване на своя вертикал и на купчина държавни олигарси около себе си, с което пропиля възможността за модернизацията на икономиката и за изработването на глобално конкурентна и съвместима със Запада визия. Вместо това Кремъл предложи някакъв особен евразийски полувариант, който все не може да намери конкретен образ и идентичност, освен уверението, че не е европейски. Не за друго, а защото изначално не е състоятелен.
Путин рискува Русия да се разпадне и да загуби Сибир и Далечния Изток, защото Европа и САЩ гарантирано нямат никакви териториални претенции или склонност да "кримизират" съседни територии, което не може да се каже за други нейни съседи. Само за да "натрие" носа на Европа, руският президент прави немислими ходове спрямо Китай. Добре, че Пекин има устойчиви и дългосрочни интереси и не бърза да се възползва от всички възможни "дарове" на Москва.
Заедно с Европа и САЩ Русия можеше и още може да развие пълния потенциал на Сибир и на другите икономически неусвоени територии, като ги съхрани за себе си.