По невиждано бърза писта: Държавата национализира частично „Лукойл“

По невиждано досега бърз начин законът, с който държавата поема реален контрол върху дейността и собствеността на свързаните с „Лукойл“ дружества в България, беше приет окончателно от управляващото мнозинство. Законопроектът беше внесен в Народното събрание изненадващо в петък сутринта, няколко минути по-късно влезе за гласуване в Комисията по енергетика, където беше одобрен за около 30 секунди, след което в рамките на същия ден беше гласуван на две четения в пленарна зала.

Цялата процедура, по толкова важна тема, отне по-малко от часа, а в залата не присъстваше нито един представител на Министерския съвет, който реално ще бъде отговорен за управлението и продажбата на активите на руската компания. От опозицията заявиха, че министър-председателят Росен Желязков не е съгласен със законопроекта, който според тях противоречи на Конституцията и представлява реално национализация на рафинерията, данъчните складове и бизнеса с продажба на горива.

Изменения в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, предвиждат разширяване на правомощията на особения търговски управител, така че той да може да управлява и дори да продаде дружествата вместо сегашния руски собственик при действие на международни санкции. Той беше внесен в петък сутринта от Станислав Атанасов („ДПС-Ново начало"), Павела Митова (ИТН), Делян Добрев (ГЕРБ) и Иван Ибришимов (БСП), малко след 9 сутринта мина в ресорна комисия, а час след това влезе и за обсъждане в зала, където по предложение на Анастасов той беше разгледан и на второ четене.

За промените гласуваха от четирите управляващи партии, независимите народни представители и един от АПС.   

Между двете четения Павела Митева направи поправки, изчитайки ги набързо от трибуната, което предизвика недоволството на опозицията, че не е имало време да бъдат разгледани.  

През примери като КТБ и „Булгартабак“ и цитиране на стихотворения, депутатите се разделиха на два лагера – "за" и "против". 

Законопроектът първоначално защити само един от вносителите, Станислав Анастасов от ДПС-Ново Начало, според когото всяко забавяне на приемането му ще позволи на рафинерията да спре да работи.

Има горива, но не можем да си позволим този стратегически български актив да спре да работи“, каза той.

По-късно в защитата му се включи и Павела Митова, председател на енергийна комисия, която отговори на критиките за невероятно бързата процедура:

Големи упреци имаше, че не сме реагирали, а днес ни упреквате, че бързаме. Решението, което взимаме, е своевременно.“

Тя уточни, че предложението е съгласувано с американските и европейските партньори и има за цел „да защити българските граждани“.

Според управляващите законът е по „немски модел, одобрен от OFAC“.

Опозицията обаче отправи въпроси относно липсата на контрол върху действията на особения управител, критики към възможността за продажба на активите и съмнения относно прозрачността на бъдещата пазарна оценка.

Според Асен Василев, текстовете, които дават право на особения управител да се разпорежда с активите без съдебен контрол, са „изключително притеснителни“. Той предупреди, че подобно действие би могло да бъде оспорено и да доведе до реакция от международни партньори.

Даниел Проданов от „Възраждане“ определи законодателния акт като опит за заобикаляне на санкциите на САЩ. Според него това е особен вид национализация, защото особеният управител ще има възможност и да продава активите, а не само да ги управлява. 

Законопроектът, според Радослав Рибарски от ПП-ДБ, заобиколя американските санкции и предоставя правата на особения управител да избере бъдещия собственик. Той смята, че управителят ще предложи фирма, която да ги придобие, а преди това ще се направи „щадяща“ оферта за активите на „Лукойл“. 

Това не се получи на глобално ниво, вие го опитвате на локално. Времето е кратко, а законовите промени се занимават само с това кой ще придобие "Лукойл", докато ние трябва да подсигурим доставките на горива. За мен е срамно, че Министерският съвет не е гъкнал по тази тема, 21 ноември наближава и нямаме план как ще бъдат подсигурени доставките на горива“, смята той. 

Красимир Манов от МЕЧ сравни ситуацията с кризата около КТБ и заяви, че „държавата, която е собственик по случайност, е ядрена и една от петте велики сили“, визирайки Русия, като добави, че „има сили, с които не трябва да се играе“ и че „ситуацията е сложна и почти неразрешима“.

Цончо Ганев предупреди, че заради законопроекта България може да бъде „наказана и санкционирана от Русия“ и осъдена на „стотици милиони лева“, като заяви, че „Възраждане“ ще сезира Конституционния съд и ще изпрати запитване до ЕК.

От ГЕРБ Делян Добрев потвърди, че текстовете са „изпратени на OFAC“ и че „Белият дом е запознат с тях и ги приема“. По думите му целта е „да се спрат приходите към Русия“, тъй като рафинерията ще спре работа, ако държавата не предприеме действия.