България влиза в надпреварата с дронове с 30 млн. лв. за иновации „from lab to fab“

Съвременните конфликти вече се водят на принципно различен терен. Автономните системи, изкуственият интелект и безпилотните технологии не са просто допълнение към традиционното въоръжение – те са новата основа на военната мощ. Днешните бойни полета изискват не масови армии, а интелигентни, координирани системи, способни да действат самостоятелно и в мрежа. Дроновете се превръщат от поддържаща техника в незаменим боен актив – от разузнаването до директните удари, от логистиката до електронната война.

Критичната промяна е в достъпността: високите технологии вече не са монопол на суперсилите. Роботехниката и AI стават все по-евтини и широко разпространени, което означава, че всяка страна може да изгради сериозен технологичен капацитет. Въпросът не е дали да инвестираш в тези технологии, а колко бързо можеш да го направиш.

В този контекст България прави решителна стъпка към изграждане на собствен капацитет в отбранителния сектор. Новосъздаденият Център за иновации в отбраната (ЦИО), функциониращ под шапката на Министерството на иновациите и растежа (МИР), предстои да обяви първата си конкурсна процедура за разработване на дронове още в рамките на тази година. С това страната ще опита да влезе в надпреварата за създаване на собствен отбранителен капацитет в сферата на безпилотните летателни системи.

Новината поставя началото на амбициозна програма, която има за цел да интегрира българските стартъпи, малки и средни предприятия (МСП) и научни екипи в модерната отбранителна индустрия. Общият бюджет, предвиден за дейността на ЦИО, достига 30 милиона лева, уточниха от МИР за Economic.bg.

Защо дроновете са първият стратегически приоритет

Изборът на дронове като начален фокус на ЦИО не е случаен. От министерството аргументират този ход с критичната роля на безпилотните летателни системи в съвременните конфликти – за разузнаване, наблюдение и тактически операции.

България има спешна нужда от развитие на собствен капацитет в тази област“, посочват от МИР.

Заедно с това, дроновете могат да се използват и за нуждите на гражданския сектор – например в логистиката и земеделието – което създава по-голям пазар и устойчивост на инвестициите.

В сравнение с други отбранителни технологии, прототипирането и производството на дронове може да се осъществи в относително кратки срокове, което позволява на ЦИО да демонстрира конкретни резултати още в началната си фаза на функциониране“, коментират още от ведомството.

„От лаборатория до завод“ с европейско финансиране

Общият бюджет за дейността на Центъра за иновации в отбраната е 30 млн. лева. Първата процедура за дроновете ще бъде финансирана по програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г., докато останалите дейности ще разчитат на национални, европейски и международни източници, както и при нужда – на бюджетни средства.

Конкретните суми за отделните етапи и минималното количество на крайния продукт ще станат ясни след провеждането на пазарните консултации.

Именно това е ключовият етап за определяне на финансовите параметри и производствените обеми, в зависимост от технологичните предизвикателства и спецификата на предлаганите решения“, обясняват от министерството.

Основната цел на Центъра е да подпомогне българския високотехнологичен бизнес да преодолее най-голямото предизвикателство – прехода от иновативна идея към серийно производство, или т.нар. „от лаборатория до завод“ (from lab to fab). Механизмът "партньорство за иновации" създава структуриран модел за сътрудничество между публичния сектор, индустрията и научните организации, който позволява тестване и валидиране на иновативни решения в реални условия, финансиране на пилотни модели и прототипи, както и създаване на партньорства за ускоряване внедряването на нови технологии.

Технологичната трансформация на отбраната

Глобалната отбранителна индустрия преживява фундаментална промяна. Войните на XXI век се печелят не с многобройни танкове, а с интелигентни системи. Киберсигурността, обработката на огромни масиви данни в реално време, автономните платформи – това са новите бойни полета, където софтуерът има по-голяма тежест от стоманата.

За България тази промяна може да се окаже стратегическа възможност. Страната разполага с развита IT екосистема, с компании и специалисти, натрупали сериозен опит в софтуерните разработки, анализа на данни и новите технологии. Въпросът вече не е само как тази индустрия да отговаря на нуждите на глобалния пазар, но и как да стане ключов елемент в изграждането на технологичния суверенитет на България в областта на отбраната.

Създаването на Центъра за иновации в отбраната е част от тази по-широка трансформация. Руската инвазия в Украйна ускори процесите и постави въпроса за технологичната независимост в центъра на европейските стратегически дискусии. Страните от ЕС значително увеличиха военните си разходи през последните три години, като акцентът все повече се измества към местното производство и развитието на иновативни решения.

България, която има традиции в отбранителната индустрия от миналия век, сега има шанс да възроди този сектор на напълно нова основа. Предимството е наличието на компетенции в електрониката, софтуера и механиката, които могат бързо да бъдат мобилизирани за разработка на безпилотни системи и други съвременни технологии.