Бизнес климатът в България спъва нови инвеститори

Най-голямата пречка е непредвидимостта на процедурите, заяви изпълнителният директор на \"Аурубис България” Тим Курт

Бизнес климатът в България спъва нови инвеститори
760 ~ 4 мин. четене
Автор: Михаела Иванчева

За бизнес климата у нас, за пречките и възможностите за нови инвестиции в България и за основните предизвикателства пред страната, Economic.bg разговаря с изпълнителния директор и вицепрезидент на най-големия преработвател на мед в света – „Аурубис България”.

Тим Курт започва кариерата си в Германия с Unilever. През 2006 г. стартира с Аурубис, когато компанията все още се казва “Норддойче Афинери”. До месец юли на 2014 г. е вицепрезидент “Корпоративна логистика”. Допълнително в периода 2009-2013 г. заема и корпоративната функция мениджър “Иновации” на концерна.

- Господин Курт, как бихте оценили бизнес климата и условията за инвестиции в България, особено за нови инвеститори, които тепърва навлизат в страната?

Новите инвеститори, неопитни и навлизащи за пръв път в страната, се сблъскват с много препятствия. За фирмите и компаниите, които вече са активни в България и са стъпили здраво на пазара, е много по-лесно да посрещнат предизвикателствата и спецификата на икономическата ситуация в България. Те са имали възможността от години да се запознаят с политическата, административна и икономическа обстановка в държавата и да се подготвят за изненади. 

Статистиката през последните години относно нивото на инвестиции в България не рисува много положителна картина – наблюдава се спад на новите преки чуждестранни инвестиции. Това показва, че е доста трудно за новодошлите да навлязат на българския пазар с положителна нагласа. Ние също изпитваме трудности да убедим централния щаб на нашата компания в Хамбург, че освен пречките съществуват и много възможности на българския пазар, които ни дават възможност да инвестираме такава голяма сума (180 млн. евро са планираните инвестиции на Аурубис за периода 2014-2018 г.). Не бихме инвестирали толкова пари, ако виждахме непреодолими проблеми, които биха ни попречили.

Като цяло, за наблюдателите отвън, картината за България за съжаление не е розова, но опитните инвеститори знаят как да се справят с трудната обстановка.

- Кои са най-големите предизвикателства и пречки за бизнеса у нас?

Най-голямата трудност са процедурите за одобрение на инвестициите и сроковете по тях. Те не ни дават възможност да планираме и разпределим инвестиционните суми за периода по идеален начин. Процедурата е непредвидима, това е основната пречка, с която се борим.

- Постоянно говорим за препятствия и трудности...какви са обаче основните преимущества, положителните страни на страната , както и цяла Източна Европа, като инвестиционна дестинация?

Много интересен пазар е! Ние не се интересуваме само от България, но и от целия регион, главно Балканския регион, включително и Турция. Това е регион с голям потребителски пазар, добре развит на индустриално ниво, разполагаме и с добра клиентска база от региона. Регионът е богат източник на суровини като мед, особено в България и на Балканите. Страната има добре развита минна дейност. Както можете да си представите и разходите по логистиката са по-ниски отколкото, ако трябваше да внасяме или изнасяме суровини от Северна Америка.

- Какви стъпки трябва да предприеме правителството, за да привлече повече нови преки инвестиции?

От индустриална гледна точка, най-големият недостатък е липсата на предвидимост. Нашите инвестиции на са основани на идеи, които се планират и трябва да бъдат реализирани в определен план. Процесът е интензивен и дълъг, инвестициите са дългосрочни. Ако не знаеш каква ще е обстановката след определено време, ако не си сигурен в реализацията и възвръщаемостта на инвестицията, какви биха били цените на енергията, как ще се развие инфраструктурата на страната, за да се планира логистиката на продукцията, в каква насока ще се промени образованието и по-какъв начин ще бъдат подготвени бъдещите кадри. Това са важни параметри, а има много въпросителни около тях. Трудно е да се погледне в бъдещето, още по-трудно е да се предвиди как ще изглеждат тези 4 параметри – логистика, администрация, енергиен пазар и образование – през 2018 или 2019 г. Затова днес имаме нужда от положителни развитие и тренд в правилната посока. Бизнесът има нужда от предвидимост. Обстановката е несигурна.

- С карго от над 2 млн. тона годишно, Аурубис е най-големият клиент на БДЖ и на пристанищата. БДЖ е наболяла и гореща тема в страната. Какво очаквате на този фронт?

Първо искам да уточня, че това, което се случва през последните месеци на тема БДЖ е положително. Създаде се диалог между правителството, индустрията и компаниите, които осъществяват проектите по модернизацията и подобряването на инфраструктурата. Това за нас е много добър знак. Този начин на комуникация между страните трябва да се подобри, за да може правителството и транспортните фирми да разберат какви са нуждите на индустрията и на тези, които ползват инфраструктурата. Не можем да допуснем ситуации, при които определена жп линия е затворена за месеци. Трябват ни решения, които удовлетворяват всички страни. Не винаги сумата, която се инвестира е важна, а начинът, по който тази сума се усвоява, дългосрочният и поетапен план на инвестицията. Не може жп линиите с цялата страна да се реновират наведнъж, а после да дойде мълчание. Това трябва да стане плавно и поетапно.

Подкрепи Economic.bg