Търговските вериги със силно негативна оценка за кабинета „Борисов“

Липсата на диалог между държавата и частния сектор, слабото законотворчество, противоречивото прилагане на нормативната база и бавното правораздаване, са сред основните пречки пред бизнес средата в България. Това показва анкета на Сдружението за Модерна Търговия (СМТ) проведена в периода юни – юли 2021 г. сред членовете на Сдружението – Billa, Deichmann, dm, Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage, ПроМаркет, T MARKET, Фантастико и Хиполенд.

Бизнес климатът в страната е оценен с 3.2 по шестобалната система, където 1 е силно неблагоприятен, а 6 – отличен. Компаниите се обединяват около тезата, че непредвидимостта и популизмът влошават бизнес климата, а макроикономическите показатели и инфраструктурата са сред плюсовете. Пример за това е практиката да се налагат административни промени в движение и в много кратки срокове, без дългосрочна перспектива и без оценка на последствията върху бизнеса, с което управляващите предизвикват непланирани и неоправдани разходи.

На въпроса "Как оценявате качеството на законодателния процес по отношение на бизнеса в България?", анкетираните са дали средна оценка от 2.7 по шестобалната скала. Сред недостатъците са посочени липсата на диалог и предварителна оценка на въздействието при приемане на важни нормативни актове. Като примери в това отношение са посочени Наредба Н-18 и последните промени в Закона за защита на конкуренцията.

В първия случай бизнесът бе натоварен с разходи, значително надхвърлящи разчетите на държавата. Във втория случай съществуват основателни опасения, че КЗК от регулатор се превръща в инструмент за унищожаване на бизнес. Анкетираните са особено притеснени и от популистки инициативи като ПМС №70 на МС от 2020 г., заради което бе започната и наказателна процедура от страна на Европейската комисия срещу България.

1.7 е оценката, която получава работата на администрацията по отношение на бизнеса. Причините за това са комплексни – неясни нормативни текстове, разнородна и противоречива интерпретация на закони от страна на регионалните звена на различни регулатори (БАБХ, Инспекция по труда, КЗП и др.). В резултат на липсата на централизираност и единност на проверките се засилва административната тежест върху изрядните компании.

Оценка 3,2 по шестобалната система получава ефективността (бързина и справедливост) на правораздавателната система в България по отношение на бизнеса. Като основни слабости се посочват липсата на специализация по дела, натовареността на ключови съдилища, нуждата от уеднаквена съдебна практика. В резултат често се стига до противоречиво произнасяне по сходни казуси, което създава несигурност и непредвидимост.

Членовете на СМТ твърдят, че текстовете на нормативните документи трябва да са по-ясно и качествено написани, да кореспондират с бизнес действителността и да се изработват с дългосрочна визия. Така ще се избегне възможността за противоречиви интерпретации на регулативни текстове, а предвидимостта ще създаде за бизнеса по-добри условия за планиране и съответно за развитие.

От СМТ посочват няколко области по отношение на законодателния процес, които се нуждаят от чувствително подобрение. Първата е качеството на нормативните документи - закони, постановления и наредби. Според резултатите от анкетата в голямата си част те са некомпетентно написани. Редица актове се приемат без задълбочена предварителна оценка на въздействието и обсъждане и без съобразяване с разумни и аргументирани предложения от заинтересованите страни.

Друга област, в която има чувствителна нужда от подобрение, е предвидимостта, тъй като нормативната база у нас се променя твърде често. Закони и наредби се приемат без задълбочени анализ и обсъждане и с популистки аргументи, в резултат на което не кореспондират с бизнес действителността.

Според компаниите, законодателният процес в България ще стане много по-качествен, ако преди приемането на закони, касаещи бизнеса, бъде изготвена задълбочена оценка на въздействието им и те бъдат подложени на обществено обсъждане с участието на представители на реалната икономика.

Според участниците в анкетата въвеждането на електронно правителство и разработването на единен портал, на който да са достъпни различни административни услуги, би довело до намаляване на административната тежест и би улеснило съществено бизнеса. Още един важен фактор за растежа на икономиката е и премахването на корупцията. Участниците в анкетата се обединяват и около позицията, че е важно да се осигурят и условия за "Повишаване на качеството на образованието и привеждане на средното и висшето образование към нуждите на бизнеса".