Новият български план за възстановяване изисква огромно финансиране от бюджета

По-малко за София, повече за чиста енергия и образование, медицински хеликоптери и иновативни лечения

Новият български план за възстановяване изисква огромно финансиране от бюджета

Снимка: БТА

5644 ~ 7 мин. четене
Антония Симова Автор: Антония Симова
Национален план за възстановяване

Повече пари за иновативния бизнес, за чиста енергия и за образование за сметка на средствата за столицата и за някои инфраструктурни проекти. Това се предвижда в новия национален План за възстановяване и устойчивост, изготвен от служебния кабинет. Това е четвъртата версия на националния документ, като предишните три бяха дело на управлението на ГЕРБ и „Обединените патриоти“, движени от вече бившия вицепремиер Томислав Дончев. Те обаче не бяха изпратени официално в Брюксел, а впоследствие се оказа, че са недовършени и силно критикувани от страна на Европейската комисия.

В документа, публикуван снощи за обществено обсъждане, значително са увеличени средствата за зеления преход – в стълба „Зелена България“, като общо делът им стига 36.8% от целия ресурс за България. Припомняме, че в предишния план на кабинета "Борисов" бе заложен по-малък дял, което бе разкритикувано и от зам.-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

Делът на средствата по „Иновативна България“ е увеличен от 26 до 27.4%, а на „Справедлива България“ – от 16.5 на 18%. Частта на „Свързана България“, където влизат инфраструктурни проекти, в т.ч. железопътна модернизация, нова линия на метрото в София, ВиК обновление и други, е намалена от 21.9 на 17.8%.

Впечатление прави, че в новия план е заложено и значително по-голямо национално съфинансиране – в размер на общо 8.2 млрд. лв., което е огромен скок спрямо заложеното в предишния вариант на плана – едва 2.2 млрд. лв. Националното съфинансиране е приблизително две трети от целия безвъзмезден ресурс от 12.6 млрд. лв., който ще получи България от мегафонда на ЕС.

Расте, но не старее

Средствата, предвидени за столицата, са намалени очаквано след няколко дискусии между вицепремиера по европейските въпроси Атанас Пеканов и кмета на София Йорданка Фандъкова. Инвестицията за продължението на третата линия на метрото се запазва, като 360 млн. лв. ще е еврофинансирането по плана, а останалите 405 млн. лв. – частно съфинансиране. В същото време обаче 200 млн. лв. за ВиК рехабилитацията в няколко квартала в Столична община липсват.

Припомняме, че в последните седмици Пеканов няколко пъти посочи, че за столицата е заложена прекалено голяма финансова помощ в предишния вариант на Плана, докато в същото време София получава и значителни средства от европейските оперативни програми. С фразата, че София не е България, Пеканов заяви, че вероятно столицата ще бъде ощетена в новия план.

Върви народе възродени

В новия национален план са заложени с близо 25 млн. лв. повече за изграждане на цялостна образователна STEM среда. Така общият бюджет на мярката нараства до 576 млн. лв., като за разлика от предишния план има и немалка част национално съфинансиране – в размер на 96 млн. лв. Новият план предвижда и значително по-голям бюджет за модернизация на училища и детски градини – от 605 млн. лв. в предишния план до 680 млн. лв. сега. Средствата по линия на европейския фонд са леко намалени, но за сметка на това е въведено национално съфинансиране – в размер на 111 млн. лв.

Бюджетът по програмата за обучения за цифрови умения и изграждане на национална онлайн платформа за обучение на възрастни не е променян – той остава близо 380 млн. лв., но този път е включено и националното съфинансиране от 68 млн. лв. С 10 млн. лв. е увеличен и ресурсът за изграждане на центрове за личностно развитие на ученици и младежи – до 70 млн. лв., като увеличението почти изцяло ще бъде за сметка на държавния бюджет.

С близо 100 млн. лв. е увеличена и програмата за насърчаване на публичните и частните инвестиции в научни изследвания и иновации, като се въвежда и 35 млн. лв. национално съфинансиране до общо 411 млн. лв. Финансирането за дигитализацията на БАН е запазено в размер на 48 млн. лв., като 5 млн. лв. от тях са национално съфинансиране.

Близо 840 млн. лв. остава програмата за развитието на индустриални паркове и привличане на инвестиции, като новостите са, че тя ще се управлява съвместно с Европейската инвестиционна банка.

Програмата за икономическа трансформация е увеличена от 1.7 на 2.9 млрд. лв., като са увеличени с 300 млн. лв. парите от европейския фонд и двойно – тези за национално съфинансиране. Това е една от най-големите програми в Националния план за възстановяване и устойчивост, като е насочена към малките и средните предприятия за ускоряване на производителността, цифровизацията им, изграждане на ВЕИ проекти за собствено потребление и иновативни подходи за прехода към кръгова икономика. Предвижда се тя и да бъде и под формата на финансови инструменти, и под формата на грантове.

Така общо по стълба „Иновативна България“ средствата са нараснали с над 1.3 млрд. лв. спрямо варианта на предишния редовен кабинет до общо 5.9 млрд. лв., като близо 90% от увеличението ще бъде за сметка на следващите държавни бюджети на страната.

ВЕИ бум, нова газова централа и саниране

Три нови програми в частта за зеления преход предлага служебният кабинет в новия вариант на плана. Първата от тях се отнася до изграждане на минимум 1.7 GW ВЕИ мощности със съоръжение за съхранение. Построяването им е предвидено до края на 2025 г. Изграждането им по план ще може да започне през март 2022 г., а общият планиран ресурс е близо 2.7 млрд. лв. – една трета от тях за сметка на европейския фонд и две трети – за сметка на държавния бюджет.

Планът предвижда и нова газова централа в ТЕЦ „Марица Изток 2“. Тя трябва да бъде с мощност от поне 1 GW, като за изграждането ѝ ще бъде финансирана с близо 500 млн. лв. по европейския механизъм и с малко над 1.1 млрд. лв. от държавния бюджет.

Третият нов проект е относно проучване за възможностите на страната за производство на топлина и електричество от геотермални източници. За осъществяване на проекта се предвижда и изграждане на специализирана лаборатория в Техническия университет в София за изследвания и обучения относно системи за геотермална енергия. Цената на това е 92 млн. лв.

За саниране на жилищни и нежилищни сгради в новия вариант на плана за възстановяване са предвидени 2.5 млрд. лв., като 1.8 млрд. лв. от тях са от европейския механизъм, 622 млн. лв. са национално съфинансиране, а 253 млн. лв. – частно съфинансиране. Спрямо предишния вариант парите за саниране са увеличени с 300 млн. лв.

Седемкратно пък е увеличен планираният ресурс за програмата за поставяне на възобновяеми енергийни източници в еднофамилни и многофамилни сгради. Така общият бюджет на схемата вече е 240 млн. лв. и увеличаването му означава много по-голям обхват на домакинствата, които искат да се възползват. Увеличението с близо 210 млн. лв. отново е почти изцяло благодарение на национално съфинансиране, като се запазва и делът на собственото финансиране от крайните потребители.

Значително е намалена програмата за изграждане на ефективно енергийно осветление за общините, като така тази задача е оставена до голяма степен на местната управа. Бюджетът по програмата е намален от 352 млн. лв. на 63 млн. лв. За модернизация на електропреносната мрежа, включително и цялостна система за киберсигурност в държавното дружество ЕСО, са предвидени със 100 млн. лв. повече – до 611 млн. лв. С 200 млн. лв. е увеличено собственото финансиране, а е намалено със 100 млн. лв. европейското.

Намалена с малко над 100 млн. лв. е и програмата зa изгpaждaнe нa инфpacтpyĸтypa зa пpeнoc нa вoдopoд и ниcĸoвъглepoдни гaзooбpaзни гopивa зa зaxpaнвaнe нa eлeĸтpoцeнтpaли и дpyги пoтpeбитeли във въглищните peгиoни в cтpaнaтa. Бюджетът по нея все пак остава внушителен – 363 млн. лв. Със 100 млн. лв. – до общо 137 млн. лв. – е намалена и друга водородна схема – за пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз. Припомняме, че програмата бе въведена в последния вариант на плана на предишния кабинет.

С 300 млн. лв. са намалени и средствата за фонда за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство до общо 544 млн. лв.

Къде е интермодалният терминал?

Проектът за изграждане на интермодален терминал в Горна Оряховица за 25 млн. лв. не е част от новия вариант на плана. За сметка на това с 30 млн. лв. се увеличава финансирането за модернизация на железопътния сектор. Запазва се и програмата за преустройство и рехабилитация на ключови гарови комплекси, като средствата за тях не са променени – 54 млн. лв. Запазват се и 312-те млн. лв. за закупуването на 20 нови електрически мотриси.

Минимално е намалена програмата за изграждане на мрежи за достъп в цялата страна, включително на магистралите „Тракия“, „Хемус“, „Струма“, както и връзката с Румъния и Турция, като и в тази схема държавата ще се включи с национално съфинансиране с малко над 100 млн. лв. за сметка на европейските програми.

Киберсигурност и медицински хеликоптери

С близо 50 млн. лв. е намалена програмата за електронна идентификация и персонализацията ѝ в българските лични документи - до 154 млн. лв. За сметка на това в Плана е разписана нова програма за създаване на интегрирана национална система за киберсигурност включително разширение и развитие на мрежа от активни интелигентни сензори за разпознаване и блокиране на зловредни действия в киберсреда.

За първи път в плана за възстановяване се включва и модернизация на Агенцията по заетостта чрез улесняване на достъпа до услуги за хора с различни характеристики и нужди. За проекта са заделени 32 млн. лв.

В новия план е заложена най-после и покупката на медицински хеликоптери за 155 млн. лв. Припомняме, че поръчката за тях бе спирана веднъж по време на управлението на бившия премиер Бойко Борисов, а в последните дни от управлението му през април бившият здравен министър Костадин Ангелов обеща, че „до дни“ ще бъде пусната отново обществена поръчка за медицинските хеликоптери. Това се случи дни след инцидента на икономиста Владимир Каролев в планината.

В плана е заложено и изграждането на капацитет за прилагане на най-съвременни методи за лечение на онкологични заболявания чрез създаването на Национален център за лъчеление с протонна терапия в София, с акцент върху лечение на деца и модернизация на системата за диагностика и лечение на онкологични заболявания в страната. Общият планиран ресурс за центъра и за цялостното модернизиране на здравната система в България чрез осигуряване на нова медицинска апаратура е предвидено да струва 450 млн. лв. – 20% от които – национално съфинансиране.

Подкрепи Economic.bg