Бизнес на светло и умен град са две страни на една монета

Иван Житиянов е директор „Системна интеграция“ в Телелинк над 10 години, като в момента екипът му наброява над 130 души. Той притежава сериозна техническа експертиза, бизнес познания и разбиране за пазара и допринася за това компанията да е сред лидерите в системната интеграция в България и региона. Възпитаник е на Технологичното училище „Електронни системи” и има бакалавърска степен по телекомуникационна техника от Техническия университет в София. Преминал е през множество бизнес ориентирани обучения, в това число специализиран курс по бизнес администрация в IE Business School. Има редица технически сертификати, свързани с повишаване на неговата инженерна квалификация.

В края на ноември бизнесът на "Телелинк" в България бе разделен на 4 различни компании, като Иван Житянов стана изпълнителен директор на "Телелинк Бизнес Сървисис" ЕАД , която се ангажира с развитие на бизнеса в областта на ИТ инфраструктурата, информационната сигурност, дигиталната трансформация, големите данни и управлението на услуги.

Г-н Житиянов, лично за вас важно ли е бизнесът да работи на светло?

Бизнесът, който работи на светло, е символ на ценности, изключително важни за мен и за „Телелинк”. Залагаме на уважение към труда, прозрачност и чистота в отношенията, отговорност към правилата и нормите, свободно движение на информацията. Опитваме се да пренесем тези корпоративни ценности спрямо нашите клиенти и партньори. Ние сме за лоялна конкуренция, която да движи сектора и икономиката. Всички, които сме в IT индустрията, имаме усещането, че пишем историята и градим бъдещето.

„Телелинк” подкрепя кампанията на КРИБ „Бизнес на светло”. Кои са някои от основните мотиви?

Българската технологична индустрия става все по-силна. България е страна с голям IT потенциал, която може да е лидер на технологичния пазар. „Телелинк” подкрепя каузи, които според нас биха превърнали България, а и света в по-добро място за живеене. Ето защо заставаме и зад кампанията на КРИБ.

„Телелинк” е за изграждането на интелигентни градове. Готов ли е бизнесът в България за подобна крачка?

За мен интелигентният град е съвкупност от много компоненти, свързани с транспорт, мобилност, здравеопазване, култура, сигурност, образование, ефективност на използваните ресурси и обмен на информацията. Интелигентният град е цялостна среда, съобразена с нуждите на хората. В последните няколко години в България се инвестира в интелигентни системи, свързани най-често с транспорта, сигурността и ефективното използване на ресурсите. В тези области вече имаме натрупан опит и виждаме сериозен потенциал за развитие, но има сфери, в които се наблюдава изоставане и трябва да се работи доста повече.

Готови ли са хората да живеят в умни градове?

Интелигентният град, дигитализираният дом и училище ще са улеснение и съм убеден, че голяма част от хората са готови за това време. Бизнесът също показва силна заинтересованост да развива решения за умни градове. Нашата компания трупа експертиза в тази област. Има и стартъпи, фокусирани върху свои високотехнологични разработки. В страната има достатъчно знание и опит, нужно е да стимулираме това развитие, което от своя страна би мотивирало младите хора да остават в България.

Кои са някои от основните моменти, залегнали във визията на „Телелинк” за създаването на дигитално гражданство?

Стратегическият ход, който трябва да се предприеме, за да може обществото да се възползва от напредъка в IT сектора, е интеграцията между различните системи. Това прави ролята на системния интегратор важна за успешното създаване на дигитално гражданство. Основните приоритети на компанията в последните няколко години са насочени към решения за градска мобилност; информационна сигурност; изграждане на ситуационни центрове за сигурност и управление; дигитална трансформация на болнични заведения, образователни институции и административни структури; поддръжка на клиентска инфраструктура под модел управлявани услуги; изграждане на големи масиви от данни и предоставяне на възможност за лесното им ползване. Добавяйки познанията ни в изграждане на центрове за данни и осигуряването на високотехнологична комуникационна среда, смятам, че визията ни е в унисон с най-модерните стратегии за развитие на т. нар. дигитално гражданство. Това ни дава увереност, че сме силен системен интегратор в тази област. Амбицията ни е да увеличим инвестициите за разработка на продукти и решения, които да бъдат използвани директно от гражданите.

Каква е вашата представа за умния град в България? Колко години ни делят от подобна реалност?

Аз съм технократ с инженерно образование и съм любител на фантастиката. Моята представа за умен град днес може да изглежда фантастика, но имам усещане, че утре тя ще е реалност. Вярвам, че развитието в посока smart city ще донесе много позитиви за цялата държава. Умният град означава пестеливо използване на ресурсите. И ако умният град стане визитка на България, то това по естествен начин ще ни представя като високотехнологичен хъб с практически опит в иновациите. Умният град ще е поприще на високотехнологичните компании, но той ще е и място, където законът има сила. Съумеем ли в България да създадем свой модел за интелигентен град, това ще е най-яркото доказателство за технологичните ни умения.

Технологиите ще превземат градовете, но има ли опасност следващите поколения да живеят в един голям Биг Брадър?

Прогресът на човечеството не бива да бъде забавян или спиран от крайни убеждения. Развитието ни в технологичен аспект трябва да е подкрепено с необходимите правила и норми, които да осигуряват личното пространство на всеки от нас.

Според вас докъде трябва да допуснем нашият живот и нашият бизнес да е „на светло”?

Смятам, че технологичното развитие трябва да е подкрепено от юридическо и управленско развитие. Един сравнително пресен положителен пример за готовността на Европейската комисия да защити нашите интереси като отделни личности е General Data Protection Regulation.

Какъв ще става животът в света на все по-големите данни, които всеки от нас под една или друга форма генерира?

Надявам се, че ще предложи повече възможности както за по голямото удобство и по-голямата сигурност за хората, така и за надеждност на медицината и иновативност на образованието.

Smart city и бизнес на светло синоними ли са в крайна сметка?

В основата на умния град е достъпът до голямо количество информация и използването й за по-удобен, по-лесен и по-сигурен живот, съобразен с приетите правила и норми. Бизнесът на светло също разчита на прозрачност и спазване на правила и норми. Не бих казал, че са синоними, но до голяма степен се подчиняват на общи ценности. Те са като две страни на една монета.