Бизнес на светло за по-добро бъдеще

”КРИБ е голям противник на сивата икономика. Винаги през годините сме се борили срещу нея. В нашата организация членуват много компании от големия, малкия и средния бизнес. В КРИБ не само не допускаме, но и няма фирми, които са в сивия сектор. Нещо повече – отхвърляме кандидатурите на компании, които имат общо със сивия бизнес. Ако наш член си позволи да направи нещо, което не намираме за нормално и морално, дори и да не е незаконно, ще бъдем безкомпромисни”. С тези думи председателят на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев откри кампанията „Бизнес на светло за по-добро бъдеще”. 

Тя се организира от КРИБ, с подкрепата на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). За първи път бизнес и синдикати застават рамо до рамо в общ проект срещу сивата икономика. Проектът, финансиран по оперативна програма „Човешки ресурси“, е разработен от най-голямата национално представителна работодателска организация и постави началото на поредица от съвместни действия. 

През септември бяха направени три кръгли маси в София, Варна и Бургас, свързани с регионалното развитие, изсветляването на бизнеса и недопускането на сиви практики. На срещите присъстваха предприемачи, министри, представители на местното самоуправление. Препоръките ще бъдат предоставени на изпълнителната и на законодателната власт, ще има и предложения за законодателни промени.

„КРИБ е обединител на светлия, национално отговорен бизнес и не можем да бъдем толерантни към сивата икономика, която създава нелоялната конкуренция. Тя е вредна не само за бизнес климата у нас, но и за обществото ни”, категоричен бе Домусчиев. Той отбеляза сериозния дял на сивата икономика, който надхвърля 30%, и ни поставя на първите места в ЕС в подобна негативна класация.

Председателят на КРИБ акцентира върху активното участие на бизнеса и синдикатите в осъществяването на контрола и борбата срещу сивата икономика. „Сериозните компании много внимателно избираме доставчиците, партньорите, изпълнителите и подизпълнителите си и никога не бихме се спрели на контрагент, който е в сивия сектор. Не работим с такива, които укриват данъци, не плащат социални осигуровки в пълния им размер и всякакви други дейности, свързани с нелоялната конкуренция.”    

Той изрази увереност в ползотворните резултати от кампанията. „Надявам се след тази кампания и всички препоръки, които ще получат управляващите, да бъдат извършени такива поправки и промени, така че този процент да се редуцира през следващите 3 г. до средноевропейски норми”.    

"Сивата икономика изтласква от бизнеса конкуренцията, която иска да бъде честна и да бъде на светло", заяви по време на конференцията министърът на финансите Владислав Горанов."За последните няколко месеца чрез активната работа на правителството в тази сфера, ръстът на икономиката ни е 2%, а приходите в хазната са с над 10% повече", коментира той. По думите му, сивата икономика е отказ от солидарност и изкривява пазара на труда.

Министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин заяви, че подобни кампании трябва да има, тъй като те не само създават по-добра бизнес среда, но и помагат да се обединят усилията на всички страни в борбата със сивия сектор. Работата без трудов договор е най-разпространеното нарушение на недобросъвестните работодатели, заяви Калфин.

Министърът на туризма Николина Ангелкова съобщи, че сивият сектор в туризма е над 50 на сто и добави, че ако той се „изсветли“, ще има инвестиции в инфраструктура, реклама, образование, кадри и съпътстващи дейности. Сред първите стъпки, които вече са предприети, министърът открои приемането на Наредбата за организацията на единната информация в сектора. Ангелкова съобщи, че вече е създаден и единен туристически регистър и предстои промяна за Закона за туризма. 

25 млрд. лв. е „сивият оборот” в България за 2014 г., a тази цифра дори не включва контрабандата и „черната” икономика, заяви председателят на КНСБ Пламен Димитров. Той отбеляза, че проблемът с укриването на данъци е не само български, но и общоевропейски. Размерът на укритите данъци в ЕС за 2014 г. е колосалните 1 трилиона евро.

Димитров цитира и друга негативна статистиката - средният доход, върху който се осигуряваме, е с 20% по-нисък в сравнение с реалния. През последните години са предприети около 300 по-значими мерки за справяне със сивата икономика, но без необходимия резултат, обобщи той. Председателят на КНСБ изтъкна някои важни мерки за справяне със сивата икономика, сред които минимизиране на сивите обороти и промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП) с цел недопускане до търговете на работодатели, които не плащат на персонала си.

Димитров анонсира и друг проект от кампания на КРИБ и КНСБ, в който водещ ще е синдикатът и ще бъде реализиран догодина. Той цели да подпомогне 100-те най-добри български компании да разпространят добрите бизнес практики, които да бъдат пренесени и към техните подизпълнители.