Бизнесът настоява компенсациите за тока да станат закон

Работодателските организации настояват в проекта на бюджет за 2025 г. да бъдат запазени компенсациите за бизнеса заради скъпия ток. Това се казва в позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която обединява четирите национално представени работодателски организации. Тя е изпратена до служебния министър-председател Димитър Главчев, финансовия министър Людмила Петкова и служебния енергиен министър Владимир Малинов.

Бизнесът настоява и целевите вноски на производители на ток с инсталирана мощност над 1 MW във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) да останат задължителни, както и да се запази таванът на приходите, които получават от производството на електроенергия.

Компенсациите – задължителни

Бизнесът настоява в преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет да се добави нов Параграф 4 и Министерският съвет да бъде изрично задължен да приеме програма за компенсиране на разходите на небитовите крайни клиенти. Досега това ставаше с правителствени постановления – обикновено на полугодие. 

АОБР напомня, че компенсациите за бизнеса се финансират чрез целевите вноски на производителите на ел. енергия във ФСЕС, като работодателите настояват те да се използват само за тази цел.

Припомняме, че от 1 юли бизнесът получава компенсация в размер на 100% от разликата между реалната средномесечна цена на пазар "Ден напред" на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и праг от 180 лв./MWh.

АОБР посочва, че цената на електрическата енергия през ноември 2024 г. – 328.09 лв./MWh – е най-високата от началото на годината и втората най-висока в Европейския съюз след Румъния.

Според работодателите компенсациите са „единственият механизъм, който спаси бизнеса от масови спирания на производството, не само през ноември, а и през второто полугодие на 2024 г.“

Организациите допълват, че механизмът се е доказал като работещ в случаите на екстремни ценови равнища на пазара на електрическа енергия, като при нормално функциониращ пазар не се налага компенсиране.

Ситуацията не е добра

Причината бизнесът да настоява мерките в енергийния сектор да бъдат запазени и следващата година e очакваната неблагоприятната конюнктура на пазара на електрическа енергия да продължи и през идните месеци. В позицията се добавя, че фундаменталните фактори за тази ситуация са: недостатъчна свързаност на електроенергийните пазари в Европа, ниски водни количества в региона, слабо производство от слънце и вятър. Макар и леко, бизнесът казва, че увеличението на цените на природния газ, предизвикан от по-висока от очакваната консумация в Европа, също ще се отрази.

Нито една от тези причини не може да бъде управлявана от крайните потребители“, защитава позицията си АОБР.

В позицията се обяснява, че целият регион, включително България, изпитва сериозен дефицит на електроенергия – само за ноември България, Румъния и Унгария са внесли общо почти 2300 GWh.

На този фон износният капацитет към Украйна е увеличен от началото на декември, нейната енергийна инфраструктура продължава да бъде разрушавана, а през зимните месеци износът към Украйна ще окаже допълнителен натиск на дефицитния пазар в Югоизточна Европа. Това ще доведе до допълнителен ръст на цените“.

АОБР вижда като проблем това, че в България на практика 100% от електрическата енергия се продава на спотови или индексирани към спотовите цени.

На този фон е невъзможно да се правят дългосрочни прогнози за цените на електрическата енергия. Това е пагубно за преработваща промишленост, като ефектите са особено тежки за енергоинтензивните производители“.

Като опустошителни за индустрията в България бизнесът посочва - спадът на поръчките, 20-те поредни месеца на отрицателен индекс на промишленото производство, намаляването на износа и забавянето на икономиката на основния ни търговски партньор и пазар – Германия, както и високите цени на енергията.

Вече се виждат първите признаци на промишлената катастрофа – няколко средни предприятия затварят безвъзвратно врати, а по данни на Агенцията по заетостта близо 5000 души са съкратени.

АОБР отбелязва като единствено спасение на ситуацията компесаторния механизъм.