Бизнесът иска от политиците повече решителност за влизането в Шенген
Според КРИБ основните канали за въздействие, които са използвани досега, очевидно не работят и трябва нов подход
Големият бизнес в България предлага промяна в подхода на българската дипломация за успешното влизане на България в Шенген. В позиция до президента Румен Радев, част от служебния му кабинет и парламентарно представените партии най-голямата работодателска организация в страната – Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – подчертава, че присъединяването на България към Шенген не бива да се отлага за пореден път, тъй като страната е изпълнила всички необходими изисквания за това.
От бизнес асоциацията напомнят на българската дипломация, че „основните канали за въздействие, които са използвани, очевидно не работят“.
Нека да се обърнем към добрите практики от вековете, които включват техники като посредничеството, добрите услуги, и ако те не сработят, естествено е да се прибегне към института на реципрочността, който включва приемането дори и на драстични ответни мерки към тези, които поставят България години наред в дискриминационно положение“, казва в позицията си КРИБ.
От там уточняват, че това се отнася особено за страните членки с „доказан двойствено дискриминационен подход“ към България.
От бизнес организацията подчертават, че въпросът за разширяването на Шенген от технически вече се е превърнал в политически.
КРИБ допълва, че трябва да се предприемат „изключително решителни действия“, за да бъдем приети в шенгенското пространство, а всяко ново отлагане е пагубно за българския бизнес и нанася „не само огромни щети върху индустрията и икономиката ни, а влияе и върху целия обществен интерес на българските граждани“.
Считаме, че страната ни губи с всеки изминал ден възможностите за подобряване на инвестиционния климат и за привличане на инвестиции“, посочват от КРИБ.
Припомняме, че срещу влизането на България в пространството се обявиха пряко и непряко вече три страни членки – Нидерландия, Швеция и Австрия с аргументи за високото ниво на престъпността и незадоволителна борба с корупцията. Информация от Европейската комисия пък сочи, че Съветът на Европейския съюз, който трябва да вземе финалното решение по въпроса, вероятно ще гласува отделно Хърватия от България и Румъния, с което шансът на Загреб да се присъедини рязко нараства.