БНБ предвижда по-нисък икономически ръст и по-висока инфлация от правителството

Централната банка на България рязко понижи очакванията си за растежа на българската икономика през 2022 г., като в същото време повиши тези за темпа на инфлацията. Това става ясно от данните на Българската народна банка (БНБ) в нейния последен макроикономически доклад. Числата в него ярко контрастират на прогнозите, заложени от финансовото министерство към бюджетната рамка за 2022 г.

Според БНБ брутният вътрешен продукт на България тази година ще се увеличи само с 3.6% спрямо очакванията на новата власт за 4.8% скок. Прогнозата на банката е под тази на Европейската комисия и лежи на предвижданията за висока инфлация, която ще свие потреблението на домакинствата и инвестициите на фирмите. Тя взема предвид и забавянето на одобрението на Плана за възстановяване на страната. Очакванията на БНБ са ревизирани с 1.1 пр. пункта надолу спрямо прогнозата отпреди три месеца.

Централната банка очаква тази година износът на български стоки и услуги да бъде по-голям от вноса и да допринесе положително за българската икономика.

Очакванията са инфлацията да се ускори през първите шест месеца на годината и да надхвърли 10%, а към края на 2022-а да се забави и достигне ниво от около 7.5%. Последната прогноза е значително по-висока от тази в предишния доклад на БНБ, като за това влияние оказва и различната методология, на която се базира банката сега. Прогнозата е и доста над посочените в проекта за Бюджет 2022 5.6% инфлация за тази година.

„В сравнение с предходните прогнози е разширен обхватът на разглежданите енергийни суровини, като са включени цените на природния газ и електрическата енергия с цел тяхното експлицитно отразяване в макроикономическия модел на БНБ“, обясняват от централната банка. Освен това вече БНБ не стъпва на актуалната макроикономическа прогноза на ЕЦБ за цените на неенергийните суровини, а на данни за фючърсни договори на международните пазари.

Именно инфлацията и повишаващият се недостиг на работна ръка ще имат основен принос за растежа на заплатите в частния сектор.

За следващата година БНБ очаква растежът на БВП да се ускори до 4.5%, което е лека ревизия нагоре спрямо предишния доклад. Аргументите са свързани с прогнозираното значително увеличение на публичните и частните инвестиции, които ще се отключат от Плана за възстановяване. Износът следващата година обаче се очаква да бъде по-слаб от вноса и да има негативен принос към формирането на брутния вътрешен продукт. Прогнозата е и за забавяне на инфлацията до 3.4% в края на 2023 г. на база допускането за понижаване на цените на основните енергийни суровини на международните пазари. Това би довело и до растеж в потреблението на домакинствата.

Рисковете пред прогнозата

Основните рискове пред прогнозата на БНБ са свързани с възможно отлагане на изпълнението на инвестиционни проекти, финансирани с национални средства, по-бавен от заложения в прогнозата темп на усвояване на средствата по европейски програми, както и забавено изпълнение на инвестиционните проекти от Плана за възстановяване.

Другият основен риск е свързан с реализиране на по-висока инфлация, което би оказало допълнителен негативен ефект върху потреблението на домакинствата и би свило в по-голяма степен инвестициите на бизнеса. Такива рискове могат да се реализират при по-продължително и/или по-голямо покачване на цените на суровините на международните пазари.

Риск пред реализиране на по-висока инфлация произтича от възможни промени в цените на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия след изтичане на въведения от правителството мораториум през декември.

Забавяне на кредитирането и топене на спестяванията

Централната банка очаква забавяне на кредитната активност през тази година, а причините за това са по-слабото потребление и увеличенията на антицикличния капиталов буфер, които може да ограничат жилищното кредитиране. При фирменото кредитиране се очаква запазване на тенденцията към плавно ускоряване.

БНБ очаква забавяне на ръста на спестяванията тази година заради отрицателните реални лихвени проценти по депозитите. Към края на 2021 г. депозитите в банковата система достигнаха 102 млрд. лв.