БСК: Държавата ще компенсира несправедливо фирмите в България

Държавата ще компенсира компании от сектори, чиято дейност не е била официално прекратена със заповедта на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев по отношение на извънредното положение заради коронавируса Covid-19. В същото време няма да бъдат обезщетени редица фирми, чиято дейност е била пряко засегната от заповедта или пък от спирането на работата на техни контрагенти, затворени чрез заповедта.

Тези критики към законопроекта за изплащането на компенсации от държавата за работодатели, преустановили работа поради обявено извънредно положение, изразява Българската стопанска камара (БСК) в отворено писмо до министъра на труда и социалната политика Деница Сачева.

„Постановлението ограничава обхвата на работодателите, които могат да ползват компенсации единствено до тези, чиято дейност е била преустановена въз основа на акт на държавен орган. Същевременно, са включени дейности като Пътнически железопътен транспорт, междуселищен, Друг пътнически сухопътен транспорт, Пътнически морски и крайбрежен транспорт, Пътнически транспорт по вътрешни водни пътища, Пътнически въздушен транспорт, Хотели и подобни места за настаняване. Действително, посочените икономически дейности са косвено засегнати от ограничителните мерки, наложени със Заповед на министъра на здравеопазването, но не са включени в нея“, обясняват от работодателската организация.

Същевременно се посочва, че законопроектът е в противоречие с Кодекса на труда. От една страна в предложения документ е записано, че работодателят трябва да е издал заповед за спиране на работа на компанията, на част от нея или на отделни служители. От друга страна Кодексът на труда гласи, че когато е обявено извънредно положение и работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, то работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места, със или без вътрешна заповед в компанията.

„Нормата на КТ не предвижда задължение работодателят да издава заповед за преустановяване на дейността, във основа на акт на държавен орган, а задължава такъв работодател да не допуска работниците и служителите до работните им места“, категорични са от БСК.

От Камарата също критикуват точка от законопроекта, според която държавните компенсации, целящи запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието, ще се изплащат след прекратяване на извънредното положение или възстановяване на работа на предприятието. По този начин се променя кардинално логиката на тази мярка, а именно – да бъде запазена заетостта по време на извънредното положение.

Посочва се, че в приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение има точка за допълнение за Кодекса за социално осигуряване (КСО), която гласи, че 60% от осигурителния доход на засегнатите служители трябва да се изплащат от Националния осигурителен институт (НОИ) докато действа въпросният закон. Освен това финансовите преводи да се финализират не по-късно от три месеца след края на извънредното положение.

Конкретно от за трите месеца от БСК също имат възражения, тъй като според тях през този период работодателят трябва да запази служителя на работа, а това според тях е „непропорционално“.

„На първо място, мярката ще бъде в сила по-малко от три месеца, доколкото решението на Народното събрание за обяваване на извънредно положение обхваща период от един месец, от който 1/3 вече е изтекъл. Самата мярка изисква технологично време от подаване на заявлението до неговото одобряване и реалното превеждане на средствата към работодателя“, обясняват от организацията.

От там подчертават, че от особена важност е хипотезата, при която работодателите имат право на тази компенсация – когато дейността им е прекратена със заповед на държавен орган, а не по тяхна инициатива и те нямат никаква възможност да реализират приходи, с които да покриват не само 40% от възнаграждението на служителите си за периода на компенсация, а и 100% след изтичането му, без да е ясно кога и дали ще могат да възобновят дейността си.

„Напълно възможно и нормално е да се очаква, че в следствие от намаляване на обема на работа, редица работодатели ще бъдат принудени да намалят броя на служителите си. Предвиденото изискване само ще ускори този процес“, смятат от Българската стопанска камара.