Болниците са в постоянен преразход и с до 60% орязани бюджети

В момента те изглеждат приковани към резултатите от работата си през пандемичната 2021 г., което ги поставя в невъзможност да посрещат нуждите си

Болниците са в постоянен преразход и с до 60% орязани бюджети

Снимка: Красимир Свраков

1328 ~ 6 мин. четене
Таня Германова Автор: Таня Германова

В последните дни болниците алармират, че финансирането им от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е намалено, което ги поставя в изключително тежко положение на фона на надигащата се нова вълна на COVID-19 и ценовия скок на тока и газа. Причината е в новите правила, по които здравният фонд им плаща до приемането на Бюджет 2022 г.

Оказва се, че проблемът е в това, че месечните бюджети на болниците са определени на база реално изработеното от тях през миналата година, когато дейността им бе драстично свита заради пандемията – плановият прием бе спиран, а пациентите се въздържаха да посещават лечебни заведения.

Болниците ще останат приковани към резултатите от работата си през пандемичната 2021 г., което ще ги постави в невъзможност да посрещат собствените си и нуждите на своите пациенти, опасяват се от Националното Сдружение на частните болници, Българската болнична асоциация, Асоциацията на университетските болници и Националното сдружение на областните многопрофилни болници.

Вчера НЗОК излезе с позиция, че на практика болниците са отчели като дейност за месец декември по-малко, отколкото фондът е определил, т.е. не са достигнали лимитите си. Определената от НЗОК сума за декември е над 190 млн. лв., а отчетените от болниците дейности са за 170 млн. лв., обясняват от там.

С колко са намалени болничните бюджети?

Болничните сдружения в България сигнализираха, че парите на някои лечебни заведения са орязани с между 20% и 60%. Още миналата година бе анонсирано от НЗОК, че бюджетите на болниците се намалят с процентно различен размер, в зависимост от конкретното лечебно заведение, без да се посочва видът или групата от причинни аргументи за намалението.

Здравната каса постави болниците в една степен на несигурност за това какви дейности могат да отчитат, без да бъде обяснено на какъв принцип е взето това решение. По тази причина лечебните заведения, без значение от техния вид собственост и съответно обеми на дейности, анонсирахме, че е налице такъв проблем. За пореден път сме изправени пред въпроса да отговаряме какви лимити има и защо въобще трябва да има лимити в изпълнението на болничните дейности“, заяви пред Economic.bg председателят на Българската болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова.

По думите й от 2 години насам се намираме в особена ситуация и лечебните заведения буквално са се преобърнали на 180 градуса. Димитрова подчерта, че в този период основно се лекуват пациенти с COVID и съответно всички други нужди откъм здравни грижи за хората се наместват около пандемичната ситуация, което всъщност е и част от проблема.

„В публичното пространство се комуникира, че дори в тази ситуация болниците не са в състояние напълно да достигат до старите обеми дейности, които те са отчитали, но за тях е много важно да имат спокойствие, защото всички те са в преразход заради COVID“, допълни тя.

Болничните асоциации изразиха опасения, че лечебните заведения ще останат приковани към резултатите от работата си през 2021 г. Димитрова изтъква, че аргументът на НЗОК за лимитите е неприемлив в тази ситуация. 

Бяха разпространени списъците с различните лечебни заведения, които съответно са орязани. За декември имаше болници с до 60% орязан бюджет. При други беше 20, 30 и 50%. За момента не можем да кажем отражението при тях, защото чакаме данните“, каза още председателят на ББА.

Адвокат Димитрова обясни, че асоциациите нямат нищо против да се осъществява контрол върху болниците и никой не иска безконтролното харчене. Според нея изкуственото слагане на лимити за пореден път показва, че дори при смяна на системата в НЗОК отново няма промяна.  

„Виждайки подобни проблеми, които сме имали и в предходни политически мандати, искаме да дадем ясно послание, че очакваме наистина някаква промяна, включително и в политиката на НЗОК“, заяви Свилена Димитрова.

Поскъпване на електроенергията

Към настоящия момент болниците не са компенсирани по някакъв различен начин от останалите небитови потребители въпреки многократните им опити да обяснят ситуацията и на сегашното, и на предишното правителство. По думите на Димитрова болничните асоциации са отправили покани за срещи към министерствата на енергетиката, икономиката и здравеопазването, за да им обяснят защо при тях ефектът на увеличената електроенергия не би могъл да продължи във времето, без да бъде намерено решение.

С три и повече пъти са се увеличили разходите ни за електроенерия, а в това време цените на клиничните пътеки са същите.“

Болниците не са изключение от общата картина и в момента са в постоянен преразход на фона на скока на цените на тока и на всички други консумативи. Тъкмо затова Димитрова вижда още по-голям проблем в действията на основния им партньор, който всъщност плаща лечебната дейност на здравноосигурените лица. Тя даде за пример директор на болница в страната, който дава над 60% от годишния си бюджет за електроенергия и газ.

Как очакваме с останалите 35% да се заплатят възнаграждения, консумативи и лекарства?“

Димитрова е категорична, че болничният сектор трябва да бъде разгледан с други очи, за да се гарантира добра среда за лекуващите се. Тя се надява на скорошна среща с новите управляващи, към които вече са отправени писмени предложения за визията на ББА за решаването на проблемите. 

Какво прави държавата?

Проблемът с финансирането на болниците на фона на скока в цените на тока и газа бе поставен и по време на блиц-контрола в парламентарната здравна комисия в четвъртък, където здравният министър проф. Асена Сербезова отговаряше на въпроси на народните представители. Депутатът от ГЕРБ и бивш директор на „Пирогов“ проф. Асен Балтов попита дали държавата готви компенсации за болниците заради увеличените цени на парното и тока. Той даде пример, че разходите на малка общинска болница за парно, ток и газ достигат до 40% от оборота за месеца. Конкретно в „Пирогов“ пък е имало случаи на шесткратно увеличение на сметката за ток. 

Здравният министър своя страна коментира, че въпросът е изключително належащ и важен, особено на фона на очакваното увеличение на капацитета на болниците.

Проф. Сербезова посочи като косвена мярка това, че правителството прие програма за компенсиране на небитовите крайни потребители за справяне с ръста на цената на тока. Тя припомни, че през ноември миналата година правителството отпусна допълнително 10 млн. лв. на 196 болници, за да компенсира повишените разходи за кислородолечение. Освен това Сербезова съобщи, че МЗ подготвя увеличение на субсидиите за болниците, които са за дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване по линия на НЗОК – за оказване на спешна помощ, консултативна помощ на спешни пациенти, ТЕЛК и др.

„Наясно сме със сериозността на въпроса и търсим други механизми, включително преостойностяване на клинични пътеки", посочи Сербезова.

Какви ще са последствията?

Адв. Свилена Димитрова обясни, че лимитите, които се поставят на болниците, не са нужни, защото бюджетът на НЗОК не е в недостиг, а в излишък. Когато обаче една болница получи определен лимит, тя определя стойност, на която в повечето пъти не може да работи.

Лечебното заведение трябва да прецени дали да рискува да работи на тези стойности и евентуално да не му бъде заплатена дейност, както се случи със скандала от незаплатената лимитна дейност още от 2015 г. Някои от тези пари се получиха чак сега, през 2022 г. Има обаче болници, които не могат да си позволят да имат разходи сега, които да им бъдат изплатени след 7 години. Това е изкуствено наслагване на проблеми, затова целим да се промени политиката на НЗОК и в тази насока да има реформи, за да изкореним този погрешен подход", подчерта Димитрова.

Тя се надява да не се стигне до намаляване и неизплащане на заплатите в болниците или на отлагане на различни дейности и операции.

„Персоналът е последното нещо, което ние бихме искали да рискуваме, защото това са хора, които така или иначе са преуморени от двугодишните пандемични вълни. Не трябва да забравяме и нещо друго – водещото е интересът на пациента, така че никой няма да бъде върнат", каза още председателят на ББА.

По думите на Димитрова риск от фалити винаги има, но има надежда, че няма да се стигне дотам, защото вярва, че асоциациите ще получат възможност да говорят с водещите политически партии и с ресорните министри.

„Всички ние, като участници в този процес, не бива и няма да допуснем фалити, и това би трябвало да е целта на новото правителство", заяви тя.

Мерки до приемането на Бюджет 2022

Според адв. Свилена Димитрова до приемането на бюджета трябва да има много важни разговори за него.

„Това, което може да се направи, е да се осигури спокойствие за функционирането на лечебните заведения откъм консумативи и достатъчна финансова обезпеченост. Това са минимумът от неща, които трябва да бъдат направени, защото така или иначе болничните мениджъри са в предизвикателство на това да си стиковат екипите и да отварят все повече нови легла. На този фона на броя заболели в България и съотношението ваксинирани-неваксинирани тези неща ще ни бъдат изключително важни в следващите седмици", допълни председателят на ББА.

Бъдещето на здравеопазването?

Надявам се, че това ще бъде един скъп, но добре научен урок. През годините в нашата сфера се експериментираше с много неща и в крайна сметка идва време, в което се вижда кои неща са били безумни и можем да кажем “дотук с идеи, които не работят”. Време е наистина да започнем да градим нашата система по начин, по който пациентът ще бъде поставен в центъра и неговото благо ще бъде най-важно за Министерството на здравеопазването и болничната система", заключи адв. Свилена Димитрова.



Подкрепи Economic.bg