Симона Гоцова 
Накратко
България трайно не покрива инфлационния критерий за еврозоната
През ноември страната ни е била с 0.6 процентни пункта извън допустимите за еврото ценови рамки
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
~ 2 мин.
България трайно не покрива допустимото за еврозоната ниво на инфлацията, показват публикуваните днес данни на Европейската статистическа служба Евростат. Според тях средногодишното покачване на потребителските цени в страната, измерено през хармонизирания индекс, е 3.4%, докато допустимото ниво е 2.8%. Ноември е четвъртият пореден месец, в който България минава въпросната граница.
Условието за равнището на инфлация е част от т. нар. Маастрихтски критерии, които целят да покажат, че една новоприсъединяваща се страна членка има устойчиви публични финанси и икономика. Изпълнението на критериите е ключово за приемането на кандидата в „Клуба на богатите“ – крайъгълен камък, който България мина на 8 юли тази година. От август насам обаче страната ни не изпълнява инфлационния критерий.
Правилото е, че инфлацията ни не трябва да надвишава с 1.5 процентни пункта средното ниво на трите страни членки с най-ниски резултати – през ноември това са Франция (1%), Кипър (1.1%) и Италия (1.7%). Т.е. максималната инфлация не трябва да надвишава 2.76%.
В понеделник Националният статистически институт (НСИ) също потвърди, че ръстът на цените в страната остава висок. Според данните, годишният темп на нарастване на средните цени на дребно е бил 5.2% през ноември, след като през октомври той бе 5.3 на сто. Ноември е бил петият пореден месец, в който годишното покачване на цените стои твърдо над 5% – период на трайно високи цени, невиждан от 2022 – 2023 г., когато войната на Русия в Украйна оскъпи енергийните ресурси.
Прогнозите на Министерството на финансите (МФ) са, че тази година действително ще приключи с по-висока инфлация. Според есенните макропрогнози на министерството, средногодишната инфлация за 2025 г. ще бъде 3.6% при 2.6% за 2024 г. Догодина тя ще спадне леко до 3.5 на сто, а през 2027 г. вече ще е 2.9%.
