Българската икономика се е забавила през лятото
Данните на Националния статистически институт разкриха най-слабото трето тримесечие от 2019 г.
Брутният вътрешен продукт на България нарасна с 3.2% през третото тримесечие на тази година спрямо съпоставимия период на миналата. Това показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ), които са първата реална картина как е преминал активният летен сезон в страната. Числата ще претърпят първа ревизия на 7 декември, когато ще бъдат публикувани и детайлни данни за развитието на българската икономика.
Статистиката сега показва, че растежът се забавя спрямо първото полугодие. Тогава, според експресните данни на НСИ, брутният вътрешен продукт растеше на годишна база с 4.5% през първото и 4.8% през второто тримесечие. Впоследствие първите ревизии свиха ръстовете и за двете тримесечия до 4%, а с последвалата драстична ревизия в посока нагоре за 2021 г., бяха повишени и числата и за първите шест месеца от тази година.
Какво се случи през лятото?
Историческата справка показва, че подобен нисък икономически растеж в България през лятото е отчитан за последно през 2019 г.
Детайлите от доклада на НСИ показват, че най-много за икономическия растеж през третото тримесечие допринася крайното потребление, което се е увеличило с 3% на годишна база. Подробности дали това се дължи на потребителското, или на правителственото харчене, ще бъдат предоставени на 7 декември. Промените при крайното потребление са от особена важност, тъй като то има най голям дял във формирането на БВП (76%).
Според данните в периода юли – септември външната търговия вече има положителен принос към растежа, тъй като износът на стоки и услуги се увеличава със 7.8%, а вносът – с 5.3%. Като цяло обаче, в номинален обем, през първото деветмесечие вносът превишава износа с почти 2 млрд. лв.
Тримесечно изменение
Статистиката показва, че спрямо предходното тримесечие българската икономика расте със само 0.6%. Толкова малко разширяване през лятото не е отчитано също от 2019 г. насам. Трябва да се отбележи, че последвалите две години бяха белязани от по-високи растежи заради отварянето на икономиката през лятото след периода на COVID ограничения.
Третото тримесечие обхвана периода на високите цени на енергията, а инфлацията се изкачи до 25-годишен връх. Всичко това доведе до невиждани приходи за фирмите износители, както и за българските производители на електричество.
Припомняме, че прогнозите за ръста на българската икономика бяха мрачни в началото на годината, но въпреки войната в Украйна тя продължи разширяването си и така само преди дни Европейската комисия повиши очакванията си за България от 2.8 на 3.1%. По всяка вероятност това би означавало, че последното тримесечие от годината ще бъде с по-нисък растеж, но в по-голямата част от Европа прогнозата е дори за свиване и последваща рецесия.