Българското решение срещу мръсния въздух

Проучване показва, че българската столица губи около 2.5 млрд. евро годишно заради това, че не успява да се справи с мръсния въздух, а всяка година 15 хиляди души у нас губят живота си заради този проблем. Макар тези числа да ни звучат абстрактно и реално да не виждаме отражението му върху здравето и бюджета ни, глобалните класации често ни напомнят, че София е сред най-мръсните градове в света.

Затова и една българска стартъп компания започва да търси начини поне да защити домовете и като че ли успява да го намери. Проектът Airate стартира спонтанно и днес вече продуктът е готов.

Пусни ми само свеж въздух

Решението за допускане само на свеж въздух в закрити помещения представлява мрежа за прозорци, наречена Airate, която използва принципа на т.нар. комарници. Тя не пропуска най-вредните прахови частици PM2.5 и спира много други неща – бактерии, смог, изгорели газове, прахово замърсяване.

Създателите на нано-фибърната мембрана са изпратили изобретението си за изпитания в сертифициращата лабораторията на TÜV SÜD PSB в Сингапур, които са показали над 89.43% филтрация на вредни за организма фини прахови частици. Мрежата може да бъде използвана във всякакви затворени помещения.

„Исках да сложа нещо на прозореца, което евентуално да филтрира частиците, тоест да може да се проветрява, но и да ги спира. Подобен продукт в световен мащаб няма“, разказва пред Economic.bg един от основателите на компанията Борис Колев. Той развива проекта заедно с предприемача Ивайло Иванчев.

Колев обясни, че практически Airate може да замести пречиствателя за въздух, тъй като на уреда му трябват часове, за да прекара целия въздух в помещението, но човек все пак трябва да проветри и в момента, в който го направи това, че уредът е работил пет часа, например, няма никакво значение, тъй като отвън влиза мръсният въздух. Въпреки това за по-чист въздух се препоръчва и използването на уред, защото той го пречиства и отвътре, където също има замърсяване.

Към момента мрежата против мръсен въздух може да бъде поръчана само от сайта им. Компанията обаче води преговори с много партньори – фирми за дограми, производители на комарници, за да влязат по-бързо в домовете на хората. Цената ѝ е 88 лв./кв.

Идеята е българска

Идеята е на двамата българи, но реализацията ѝ се случва в лаборатория в Чехия, където я материализират в продукт. Това е единствената лаборатория, занимаваща се с наночастици, която предприемачите откриват. „Търсихме навсякъде - и в Китай, и в САЩ, и в България“, разказва Колев и допълва, че я откриват случайно.

Началото е трудно, тъй като от лабораторията им дават скъпа оферта за разработката, но предприемачите им казват, че като стартираща компания нямат тези възможности. След известно време обаче от лабораторията им се обаждат и казват, че са решили да „инвестират“ в идеята им и в свободното си време са я проучили, след което са стигнали до решение. „Самото научно откритие не е наше, то е на учените в лабораторията, ние сме създатели на самото решение и сме партньори с тях, но приносът ни е с идеи и насоки“, казва Колев. Първоначалната инвестиция на българския стартъп в идеята и разработката ѝ е 40 хил. лв.

Заедно с лабораторията Airate ще участва в патента, който вече е подаден.

Наше е решението, ние ще го продаваме в целия свят, лабораторията просто ще го произвежда“, обясни Колев.

План за по-чист въздух

Екипът на българския стартъп e изправен пред предизвикателството да наложи широко употребата на филтърната мембрана в целия свят и предприемачите вече знаят как да постигнат това.

„Стратегията ни е да работим с партньори, тъй като повечето хора няма сами да си купят и монтират комарници вкъщи. Повечето хора ще искат цялостно решение и ние искаме да доставим продукта до партньори, които правят дограми и чрез тях да достигнем до крайния потребител. Надявам се да влезем и в големите строителни хипермаркети“, казва Колев. По думите му продуктът се приема добре и всички са много ентусиазирани.

Освен на местния пазар, продуктът ще се предлага и в чужбина. От Airate се насочват към Европа, към островните държави и към азиатските страни, където имат голям проблем с мръсния въздух.

За мрежата вече има заявки от Кипър, Крит, Малта, където има много сахарски пясък, който влиза в къщите.

Имаме партньори на доста пазари, които стартират продажбите. Малко по малко ще растем“, категоричен е Борис Колев.

Ако търсенето се разрасне, може да се намери вариант и за по-големи мощности и по-евтино производство в Азия, каза още Колев, коментирайки, че би се радвал, ако се отвори производство и в България. „Ще се водим от икономическия аспект, тъй като голяма част от материалите идват от азиатските пазари, но ще се радваме да можем да произвеждаме и тук.“

Според него мръсният въздух дава поле за изработката на подобен тип изобретения. „Затворените пространства са много по-лесни за предпазване, но трябва да помислим върху това какво правим и в града“.

Колев смята, че за решението на проблема с мръсния въздух са необходими стратегически решения на политическо ниво. Държавните и общински мерки срещу замърсяването са крайно недостатъчни и закъснели. „Това са много непопулярни мерки и никой политик не иска да ги вземе, но ще се наложи, защото мръсният въздух се отразява много сериозно на здравето на хората“.