Цената на труда в България продължава да расте с двуцифрен темп

През първото тримесечие на 2026 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват значително – с 13.4% на годишна база. Това показват предварителните и календарно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Числата потвърждават дългосрочната траектория на силен и устойчив растеж на цената на труда в страната, особено видима след 2020 г.

Динамиката остава по-изразена в производствената сфера – в индустрията увеличението е 14.1% спрямо първото тримесечие на 2025 г., докато в сектора на услугите то е 12.5%.

Най-осезаем скок на общите разходи за труд има в държавното управление, където растежът е 20.3%, следван от „Други дейности“ (+19.3%) и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ (+18.9%). 

Интересна тенденция се наблюдава и във вътрешната структура на разходите на бизнеса. Преките разходи за възнаграждения за един отработен час се увеличават с 13.2% спрямо същия период на предходната година. В същото време другите разходи (които включват социални, здравни осигуровки и допълнителни плащания за сметка на работодателя) нарастват още по-бързо – с 14.2%. 

Доходите, които теглят инфлацията нагоре 

Динамиката на пазара на труда през 2026 г. ясно илюстрира фундаментална икономическа зависимост: когато разходите за труд растат с двуцифрени темпове, това неизбежно подхранва инфлационните процеси в страната. Този натиск обаче идва по две коренно различни линии – пазарната криза за кадри в частния сектор и мащабното бюджетно увеличение на заплатите в администрацията. 

Примерът с туризма

Ярък пример за извънредния темп на покачване на доходите под натиска на пазара е браншът на заведенията и туризма.

Заплатите в хотелиерството и ресторантьорството у нас минаха тези в Гърция и Испания. Причината е, че няма персонал и заплатите се повишават. Вече имаме запитвания за работа от други страни, но голяма част от работодателите не искат да работят с хора от трети страни“, коментира наскоро Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията (БАЗ), пред Nova News. 

Кризата с кадрите и последващият скок на разходите за заплати логично намират отражение върху цените за крайните потребители. Поскъпването в туристическия бизнес, по-конкретно в хотелиерството и ресторантьорството, отново стана повод за разгорещени обществени обсъждания тази седмица. С началото на летния сезон туристи масово публикуваха в социалните мрежи касови бележки със стряскащи цени по българското Черноморие, което отприщи поредна вълна от потребителско негодувание. 

Статистиката на НСИ потвърждава, че услугите в ресторантите и хотелите бележат стабилен ръст всеки един месец от началото на годината, без значение дали общата инфлация забавя темп или застива. Само за първите пет месеца на 2026 г. цените в заведенията и хотелите са се увеличили средно с над 4.5%, изпреварвайки натрупаната обща инфлация за същия период, която възлиза на 3.8%. Още по-драстична е разликата на годишна база – докато за последните 12 месеца общият Индекс на потребителските цени у нас е нараснал с 5%, при ресторантите и хотелите покачването е почти двойно по-високо – цели 9.5%. 

Бюджетната спирала в държавния сектор

Вторият, но икономически по-мощен двигател на инфлацията, се крие в публичния сектор. Официалните данни на НСИ за първото тримесечие на 2026 г. извеждат сектор „Държавно управление“ като абсолютен лидер по ръст на разходите за труд с шокиращите 20.3% на годишна база.

Масираното изливане на бюджетни средства за заплати в администрацията отдавна е сочено като класически проинфлационен стимул. От една страна, административното вдигане на доходите в държавния сектор изкуствено повишава покупателната способност на огромен брой служители, което поддържа високо потреблението и позволява на търговците да вдигат цените. От друга страна, този процес принуждава частния бизнес допълнително и панически да повишава своите заплати, за да остане конкурентоспособен на пазара и да не загуби служителите си в полза на държавната администрация.

Комбинацията от тези два фактора – пазарният дефицит в услугите и бюджетната щедрост в администрацията – обяснява защо цената на труда у нас превръща доходите в основното гориво за инфлационната спирала през 2026 година.

С колко растат заплатите по сектори

По темата работи София Грозданова.