Най-добрите стартъпи в Централна и Източна Европа ще бъдат отличени в София

Над 250 международни гости ще присъстват на събитието в четвъртък, 23 ноември

Деница Симеонова и Кремена Деспинова, организатори на CESAwards:

Най-добрите стартъпи в Централна и Източна Европа ще бъдат отличени в София
Георги Желязков Автор: Георги Желязков
Утре, 23 ноември, София за първи път ще бъде домакин на Централноевропейски стартъп награди (Central European Startup Awards - CESAwards). В предприемаческата надпревара от региона на Централна и Източна Европа се включиха стартъпи от 10 държави, които бяха оценявани от регионално жури и публиката в 12 категории. На събитието в четвъртък ще присъстват над 250 международни гости, които ще се запознаят както с предприемаческата екосистема в региона, но и със средата в България.

Събитието се организира от Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE) България. Economic.bg разговаря за предстоящия ивент с организаторите - Деница Симеонова, изпълнителен директор на ABLE и Кремена Деспинова, организационен лидер в ABLE.

Деница е част от ABLE общността от лятото на 2015 г., след като завършва Лятната предприемаческа програма (SEP) в САЩ. През есента на 2016 г., заедно с екип от ABLE организира за първи път в България събитието Central European Startup Awards - CESAwards. Деница е основният ръководител на организацията, който координира ежедневната й дейност, представлява ABLE пред външния свят, комуникира с партньори, медии и институции.

Кремена Деспинова е отговорна за организиране на събития, ПР и маркетинг на организацията, съпорт по партньорски проекти, организиране на информацията за ABLE общността, както и администриране на голяма част от оперативните дейности на асоциацията. Тази година е и един от проектните лидери на CESAwards - национален и регионален финал.


- Разкажете малко за Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE). Откога е в България, откога Вие се занимавате с нея, и за основната ѝ мисия?

- Кремена: ABLE е сформирана като Алумни Клуб на студенти, завършили в САЩ програмата “Младите лидери на България” (BYLP). През 2011 г. те решават да основат неправителствена организация, която да послужи като платформа за идеите им и осъществяването на положителна промяна в България.
В продължение на 6 години организацията привлича хора от програмата, които стават нейни членове. В момента ABLE има 250 членове и развива над 10 успешни проекта, засега в България.

Деница: Асоциацията на българските лидери и предприемачи е и организацията, която стои зад тазгодишните Централноевропейски стартъп награди (Central European Startup Awards - CESAwards). Това е сдружение с идеална цел, чрез което искаме да стимулираме лидерството и предприемачеството в България.

За пръв път ABLE  започна да организира CESAwards в България през миналата година. Тогава направихме и първото национално събитие в България. CESAwards е част от Global Startup Awards, инициатива, започнала в Унгария. Собствениците на формата ни делегираха правата миналата година да направим националното събитие. Тази година избраха София да е домакин на регионалния финал, който предстои в четвъртък, 23 ноември в зала “Джон Атанасов” на „София Тех Парк“ в 20.00 ч.

- От програмата се вижда, че има номинирани стартъпи от 10 държави, а сред участниците има и имена на големи корпорации, които ще дойдат в София. Как успяхте да спечелите домакинството на регионалния финал?


Деница: Кандидатствахме с нашия проект за организиране на събитието през март – още когато събирахме националните номинации. Трябваше да представим на организаторите нашия проект и причините, поради които искаме събитието да бъде в България. За нас това беше шанс да покажем на стартъпите в региона, че тук има страхотна екосистема и могат да дойдат, да основат офис тук. Допълнителен плюс при кандидатстването ни беше, че получихме и подкрепата на много български институции. Към момента наши партньори са Министерството на икономиката, Фондът на фондовете и Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия. За централните организатори беше важно да знаят, че и държавата застава зад този формат и подкрепя подобни инициативи.

- Какви са ползите за българските предприемачи от домакинството на този финал?

Кремена: Една от причините да искаме да се нагърбим с тази задача е желанието ни да помогнем на местните стартиращи компании да намерят сътрудничество и да подобрят комуникацията си с големи компании от региона, които ще дойдат в София и ще участват в дневната конферентна част на събитието. На него ще има и уъркшоп, на който стартъпите и корпорациите ще могат да разговарят и да търсят полета за сътрудничество. Нашата идея беше освен да създадем възможност за стартъпите в нашата асоциация да достигнат до по-широка аудитория, до други стартъпи в региона, до инвеститори и акселератори в региона, това да бъде възможност и за стартиращите фирми в страната.

Деница: Тези, които спечелят на регионално ниво, ще продължат към глобалния кръг, който ще се състои в Тиендзин в Китай. Това е уникална възможност за младите компании да получат глобална видимост още на ранен етап от своето развитие. От една страна им даваме признанието за тяхната успешна дейност в областта, в която действат, от друга - даваме гласност на това, което правят в глобален мащаб.

- Как протече досега процедурата по номинации и какво предстои?

Кремена: Централноевропейските стартъп награди обхващат 10 страни. На първоначалния етап всяка държава има своя период на номинации, така беше и в България. Не става въпрос само за компании, но и за хора и организации. Има различни категории, сред които „Инвеститор на годината“, „Акселераторска програма на годината“, „Споделено работно пространство на годината“, „Основател на годината“ и др. Всеки може да номинира и дори да се самономинира. След номинациите имаше гласуване, от 7-членно жури и публиката – общо осем гласа. И така във всяка от десетте държави.

Когато се избере националният победител във всяка една от 10-те държави, във всяка от 12-те категории, общо 120 победители от различните страни, следва регионалният финал в София, който е утре. Там ще бъдат наградени най-добрите в Централна и Източна Европа, които отново са избрани от регионално жури и от вота на публиката.

Деница: Когато започваха номинациите в България през март, имахме над 700 номинации. С помощта на посланици ги сортирахме, избираме най-добрите и бяха подложени на гласуване от журито и публиката. В последствие същото нещо се случва на регионално ниво с регионално жури и регионален вот на публиката.

Кремена: И следва световното догодина в Китай. Кой ще отиде там от нашия регион ще разберем утре.
Деница: Наградите тепърва ще се разраства и ще се добавят нови региони, но към момента регионите са Nordics, South-East Asia, Cenral and Eastern Europe, SAARC (Afghanistan, Bangladesh, Bhutan, India, Maldives, Nepal, Pakistan and Sri Lanka).

Който спечели на глобално ниво, ще има възможност да се представи пред инвеститорите, които имат готовност да вложат пари в тях. Но като цяло формата на наградите не е състезание, в което се награждава бизнес модел и се търси инвестиция. Това е по-скоро надпревара, която цели да отличи хората в екосистемата и също така да направи екосистемите в определени региони и на глобално ниво по-разпознаваеми и да ги стимулира да си общуват.

Наградите възникват, когато основателите са видели, че не знаят много за стартъпите в съседните държави, не обменят информация помежду си. А някъде някой има същата идея като тяхната, само че на друг език и в друга държава. Всъщност, много по-лесно е, ако компаниите обменят опит и се познават. Така възниква идеята за глобална инициатива, която от една страна да отличава най-добрите в определени категории, а от друга – да им помагат да се свържат на глобално ниво с инвеститори и стартъпи от същия сектор.

Кремена: Идеята е не да излезеш на сцената и в рамките на няколко минути да разкажеш колко си добър, а да покажеш какви конкретни резултати си постигнал за изминалите 2-3 години и на тази база да бъдеш оценен и отличен като най-добър.

Деница:
Имаме въпросници, които стартъпите попълват в най-ранен етап от надпреварата. Те са унифицирани на глобално ниво и събират информация за продажбите, ръстът им за последната година, в колко държави се продава, на колко езика е приложението и т.н., за да могат да се изберат най-добрите.

- Задължително ли е да има готов и работещ продукт, за да може да се кандидатства в конкурса?

Деница: Трябва да имаш работещ бизнес. При номинациите получаваме доста проекти на етап идея, но те просто не могат да продължат напред, защото продължават компаниите с по-добро представяне и доказани успехи.

- Какъв е профилът на компаниите участници – и на национално, и на регионално ниво? Каква е бройката на българските компании, които са допуснати до участие?


Деница: Участват основно технологични компании. Така е не само в България, но и на регионално ниво. Било то биотехнологии, финансови технологии, изкуствен интелект, Интернет на нещата - общо взето самите категории предполагат технологични компании. В България този сегмент е доста добре развит. Миналата година победителят в категорията най-добър продукт, използващ изкуствен интелект е Imagga, която в момента продължава да расте глобалнo и всъщност това е една от многото награди, които тя получи през последната година.

Очакваме сега българските представители в технологичните категории да са победители, защото имат много добри резултати. В категорията „Най-добра компания в начален етап“, където кандидатстват стартъпи с до две година история, имаме най-много български кандидати, защото повечето компании тук реално са доста млади. Тази категория е супер конкурентна.

Кремена: За разлика от категорията „Най-добро решение за умни градове“. Там имаше само един български финалист. Проектът е за електрическа триколка, която прави революция в придвижването в градска среда. В България такъв тип решения не са подпомогнати и подкрепени от държавата и общините, макар че и тук има голяма нужда от умни решения за придвижване, за управление на транспорта и т.н. Все още няма достатъчно такива стартъпи.

Деница: След като мине дневното събитие в четвъртък, от него ще изготвим т.нар. бяла книга, която да обедини мненията и проучванията сред участниците, за да има по-успешна комуникация и координация между стартиращи фирми и корпорации, както и за ролята на стартиращите фирми в региона на ЦИЕ. Идеята е този документ да бъде разпространен по различни канали в цяла Европа и по този начин да могат да търсят решения на посочените проблеми. Също така мнението на най-добрите от най-добрите в региона да бъде чуто на различни нива.

- На дневното събитие в четвъртък ще участват доста големи компании и организации. Какъв е техният стимул?


Кремена: Много от големите компании си имат цели поделения, които или предлагат акселераторска програма, или стартъп подпомагаща програма. Компаниите търсят начин да помагат на стартъпите и самите те да извличат ползи от сътрудничеството с такива.

Деница: От друга страна партньори в 500 Startups идват, Techstars London, Founders Factory и др. Ще има още интересни гости от международни акселераторски програми и фондове, това е една от възможностите за стартиращите фирми да говорят с тези хора на място, да разберат повече за изискванията на този тип програми и фондове и да са крачка по-близо до следващия рунд – финансирането. Да чуят от управляващия директор на лондонския клон на Techstars Макс Кели какви са основните грешки, които стартъпите допускат, когато търсят финансиране и още интересни неща.

- Имате ли наблюдение дали българските компании, участвали предишните години, са извлекли ползи от конкурса?

Деница: Те си сверяват часовника с фирми от техния сектор в Европа и това им дава тласък напред. При Imagga например, след като спечелиха награда на регионално ниво, отидоха в акселераторска програма в Южна Корея и там също спечелиха награда. Върнаха се и спечелиха още призове и в Европа. Това са фирмите, които така или иначе вървят напред. Те по някакъв начин са стигнали до тук, защото имат много високи резултати. Те увличат със себе си други, които на този етап не са стигнали до приза и им трябва още малко. Така създават положително влияние за всички около тях.

Кремена: Създават добро име за България, показвайки колко успешни и смислени стартъпи има тук.

- Отчитате ли голям интерес на български участници в това издание на конкурса?

Деница: Миналата година за първи път имаше физическо събитие в България. Това е само второто издание. Но тази година има много повече номинации, много повече активност и от екосистемата, и от публиката в гласуването. В някои категории се налагаше от три много добри компании да се избере една. Виждаме, че процесът се е развил дотолкова, че в момента наградите в България са на същото ниво като в Унгария, Чехия и Полша, където това нещо се случва вече повече от 4 години. Т.е. успяваме да наваксваме.

Кремена: Миналата година на събитието имаше над 250 посетители на националното състезание. Миналата година имахме 120. Двоен интерес към събитието. Тази година се постарахме добре да направим сериозна заявка, че регионалният финал ще бъде още по-интересен и заслужаващ присъствието си. И със сигурност ще ни позиционира добре и България, и София и нашата асоциация като организатори.

- Как се организираха наградите преди две години, когато не е имало физически събития тук?

Преди две години е имало онлайн номинации, не е имало физическо събитие. Участвало се е само дигитално, а преди това не се е участвало въобще. Първият път с физическо събитие, с реални номинации, промоции и реклама на конкурса е миналата година.

- Кои са другите проекти, които ABLE организира?

Кремена: В момента ABLE работи по няколко проекта. Leader Talks, в което каним утвърдени лидери и предприемачи, хора от бизнеса, професионалисти, имена в индустрията, които в отворен диалог споделят предприемаческия си път и живота си. Хубавото е, че в този диалог може да участва всеки от публиката.
Имаме проект, насочен към студентските съвети – ABLE Council Leaders, който има за цел да провежда обучения за лидерски и бизнес умения, полезни на студентските съвети. Имаме и Leadership.bg, което е една от големите медии за лидерство, предприемачество, менторство, личностно развитие.

Най-новият ни проект - Startup Navigator, обединява предприемаческата екосистема в България, а скоро и в региона. Обхваща абсолютно всичко - фондове, статртъпи, споделени работни пространства, акселераторски програми, обучителни програми, всички услуги, от които би могъл да се нуждае един стартъп или компания.

Деница: На едно място има календар на всички предприемачески събития за месеца, има услуги за стартъпите - счетоводители със специална отстъпка за стартиращи фирми, зали, които могат да се наемат, отворени процедури за кандидатстване по европейски грантове. Идеята е да развиваме тази платформа като място, на което всеки инвеститор или стартъп да получи необходимата информация. Искаме тази платформа да се прехвърли от България на регионално ниво.

Кремена: ABLE Mentor е един от най-отдавнашните ни проекти. На 29 октомври започнахме Сезон 8 в София. За осми път провеждаме тримесечната програма в столицата като имахме общо 100 души - 47 екипа съставени от двойки – ментор и ученик. Това е менторска програма, в която за три месеца двамата работят в посока кариерно развитие на ученика, развитие на бизнес проект или социална инициатива.

Деница: Имаме примера на Моряна Филипова, която има модна линия с българска шевица. Тя е само 10 клас и с помощта на нейния ментор развива успешно проекта. Имаме проекти не само с бизнеси и развитие в посока предприемачество. Хубавото е, че програмата се развива и в малките градове, където учениците имат нужда от помощ и ориентиране, както и от съдействието на млад бизнес лидер. Но там е доста по-трудно да откриваме менторите, да им обясним ползите от това да бъдеш ментор. А те са прости: дават положително усещане, че си предал знания и умения на млад човек, който ги попива скоростно и с голям хъс.

Кремена: Другото трудно е намирането на организационен екип на място, който да търси менторите, да прави обучения, да прави срещите.

Деница: В София е лесно да набелязваме менторите. Имаме много кандидати. По различни канали се промотираме. Отделно учениците ги намираме в директна връзка с училищата, които ни подкрепят, позволяват ни да се презентираме при тях и после идва трудният момент, в който нашият екип сформира двойка от ученик и ментор спрямо CV-то на ментора и желанието на ученика. Опитва се да ги събере заедно. Досега се справяме доста успешно.

В малките градове за съжаление ни трябват доброволци на място, където да се организира събитие, на което всички се запознават. След това да се организира средносрочно събитие, на което се вижда докъде са стигнали и финално събитие, на което се показва какво е постигнал ученика за трите месеца. Към момента тя е изцяло безплатна и за менторите, и за учениците.
Коментари: 0