Честите изменения на законите продължават

Все още липсва далновидност у законодателя  и добро планиране при разработването и приемането на проекти на закони. За първите шест месеца на годината са обнародвани 37 закона за изменение и допълнение. Наблюдава се и увеличение в относителния брой на законите, изменени повече от веднъж в рамките на шестмесечието – те са 21, като за предходния период са били 9. За периода януари – юни лидери по брой измения са Законът за пътищата – 5 изменения и допълнения, Законът за електронните съобщения, Законът за енергетиката и Наказетолно-процесуалния кодекс – с по 4 изменения и допълнения. За пореден път се наблюдават засилени темпове на изменение на законодателството след 2005 г. От всички 831 изменения и допълнения  84 % са направени през последните 10 години. Това стана ясно на официалното представяне на единадесетия брой на Юридически барометър. Проектът представлява гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България. Ръководител на проекта е Даниел Вълчев. 

Изследванията относно законодателната дейност в шестемесечния период между януари и юни 2015 година показват, че са били приети общо 52 закона, като това е повече в сравнение с предишните два шестмесечни периода, когато приетите закони са били съответно 48 и 41. Общите данни показват, че Народното събрание приема средно по 5 нови закона на всеки 6 месеца. 

Като акцент на броя се очертаха конституционните промени и реформите в съдебната система. 

"Не е важно да има случайно разпределение на делата, важното е да няма случайни съдии", заяви Владислав Славов, председател на Съюза на юристите в България и бивш конституционен съдия в периода 2003 – 2012 г.,

По време на представянето Славов коментира основните проблеми в съдебната система в момента. Сред възможните решения, които той предложи, е създаването на двуинстанционна система на Върховният съд, тъй като по думите му не трябва да имаме Върховен съд с над 100 съдии. Той призова за премахване на едната степен на четиристепенните съдилища. В момента в страната има 112 първоинстанционни районни съдилища и 28 окръжни. Славов предлага те да се обединят и така да бъдат създадени единни първоинстанционни съдилища. Според него по този начин може да се намали бюджетът на съдебната власт може да се намали с една четвърт.

Относно позицията на финансовия министър Владислав Горанов, който вижда резерви в съдебната власт и възможности за намаляване на бюджета, Славов коментира, че е крайно неприятно, че съдебната власт е в такова унизително състояние по отношение на бюджета.

Славов засегна и кадровите проблеми в системата, като според него процесът на назначения и преназначения на магистрати стават все по-бавен и по-сложен. Експертът подчерта също, че макар да сме на едно от първите места по прокурори, следователи и други разследващи органи и да има голям процент на делата, завършили с осъдителна присъда, чувството за безнаказаност и ниско ниво на справедливост у хората все още съществува.

По отношение на конституционната реформа екипът на Юридически барометър представя следния коментар:

Разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска,  следва принципно да бъде подкрепено. Аргументът, че прокурорите не бива да участват в кадровите решения, засягащи съдии, е валиден. От изданието изтъкват, че в законопроекта този принцип не е доведен докрай, защото не съществуват ограничения прокурор да бъде избран за член на съдийската колегия в рамките на квотата на Народното събрание и освен това трудно може да се очакват драматични положителни последици за съдебната система от това.

Дебатът за предимствата и недостатъците на явното и тайното гласуване е много стар. От една страна  явното гласуване дава възможност за публична преценка на позицията и следва да бъде еднозначно подкрепено. Проблемът в случая е, че никой не предлага закрепване на явното гласуване на конституционно равнище, а само отпадане на задължителното тайно гласуване, казват от изданието.

Предложението за разширяването на кръга от субекти, които да могат да сезират Конституционния съд, изцяло се подкрепя от екипа на Юридически барометър.

Относно идеите за засилването на правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, от изданието посочиха, че в рамките на съществуващия си статут този орган не може да отговори на очакванията, свързани с неговото създаване. Препоръките са Инспекторатът да навлезе по-дълбоко в контролла върху тяхната дейноста чрез оценка на работата им по същество.