COVID е унищожил 22 млн. работни места в развитите страни

Около 22 милиона работни места са загубени в развитите икономики по света заради пандемията от COVID-19, съобщава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитирана от CNBC.

Годишната перспектива за заетостта на ОИСР посочва, че схемите за задържане на работни места, въведени в разгара на коронавирусната криза, са спасили около 21 милиона работни места. И все пак богатите нации са изправени пред заплахата от нарастване на дългосрочната безработица.

Много от работните места, загубени по време на тази пандемична криза, няма да бъдат възстановени“, заяви Стефан Карсило, ръководител на отдела за работни места и доходи на ОИСР, по време на брифинг по повод публикуването на доклада.

През май 2021 г. безработицата сред страните от ОИСР е спаднала до 6.6%, но остава поне с 1% над нивата преди пандемията. От 22 милиона, които остават без работа в ОИСР, 8 милиона са безработни, а 14 милиона се считат за неактивни.

Прогноза за възстановяване на заетостта  

ОИСР заяви, че не очаква общата заетост в страните членки да се нормализира до третото тримесечие на 2023 г. Въпреки това, отделни държави - като тези в Азиатско-Тихоокеанския регион - които са демонстрирали по-добро справяне с кризата, могат да се подобрят по-бързо .

Въздействието на тази продължителна подзаетост ще бъде най-силно усетено от уязвимите, жените и нискоквалифицираните работници, които са непропорционално представени в сектори, засегнати от пандемията.

Според доклада младите хора също ще бъдат засегнати по-неблагоприятно от по-широко работещото възрастно население.

„Белезите могат да се усетят дълго време за младите хора по отношение на заетостта и заплатите“, каза Стефано Скарпета, директор по заетостта, труда и социалните въпроси в ОИСР.

Според ОИСР въздействието върху младите хора е било поне два пъти по-голямо от това за възрастните като цяло - а младежите в Канада, САЩ, Мексико и Испания са сред най-силно засегнатите.

Най-потърпевшите от кризата

Най-потърпевши от коронакризата са младите работещи. Това идва на фона на и без това трудната среда за заетост в тази група. Според данните на ОИСР бяха необходими цели 10 години, докато младежката заетост се върне към нормалните си нива след глобалната финансова криза от 2008 г.

За да се избегне този „ефект на белези“, този път трябва да се вземат по-големи мерки за инвестиране в младите хора - например чрез чиракуване и преквалификация, според Скарпета.

„Основното послание е: Този път трябва да се справим по-добре. Не можем да имаме толкова силно засегнати млади хора “, казва той.

Междувременно появата на работа от разстояние е  положителното в създалата се ситуация, насърчавайки работодателите да бъдат по-гъвкави и приобщаващи в своите политики на работа.

„Има потенциал телеработата да бъде по-широко разпространена. Все още обаче предстоят да бъдат решени предизвикателствата за достъпност както по отношение на това кой може да работи отдалечено, така и по отношение на ресурсите, необходими за това. В противен случай това може да се превърне в още едно разделение на пазара на труда“, пояснява Скарпета.