Далеч сме от истинска енергийна криза

„Никога не оставяй една криза да остане неизползвана“. Политици, бизнес организации, всякакви групи по интереси и лобисти знаят тази максима – в криза можеш да „прокараш“ неща, за които в нормални времена никой не би се сетил или всички биха смятали за невъзможни или неприемливи.

Последната седмица e прекрасна илюстрация – всекидневно, дали на срещи при премиера или през медиите, чуваме нови и нови искания за субсидии, помощи, компенсации, данъчни отстъпки, преференциална ДДС ставка, кредитна ваканция. И всичко това представено с нужната доза драматизъм за създаване на впечатление за безпрецедентно тежка и непреодолима ситуация.

Здравият разум диктува тези искания да бъдат отклонени. Ето пет причини за това:

На първо място, разбирането на икономическата размяна и човешкия избор е невъзможно без централната и незаменима роля на цените като сигнален механизъм. Без свободни цени няма рационално поведение, няма промяна в търсенето и предлагането, няма основа за пазарна координация на милиони бизнеси и потребители. Цената на петрола се повиши в резултат на истински съществуващ проблем с предлагането – войната към момента и в непосредствено бъдеще ограничава доставките на петрол (както и на природен газ, торове, хелий, авиационно гориво, алуминий). По-високата цена трябва да даде сигнал на потребителите – има проблем с предлагането, трябва да ограничите търсенето. Икономиките трябва да се адаптират към по-оскъдната (и заради това – скъпа) енергия. Ако в следващ момент проблемът зад свитото предлагане се разреши, цената ще падне обратно – отново сигнал към всички участници на пазара.

Ако продължим с принципните аргументи трябва и да посочим, че България, както и всеки нетен вносител на петрол и засегнатите други суровини, ще понесе неизбежно негативен ефект. Всеки опит да се въвеждат субсидии или друга форма на държавни помощи не премахва щетата, а единствено прехвърля тежестта от едни към други – за да се даде помощ на един трябва да се ограничи друг публичен разход или да се повишат данъците. Разбира се, получателите на отстъпки, компенсации, помощи и както и да ги наричат ще се опитват да създават илюзията, че останалите данъкоплатци не са ощетени – това е измамно и невярно.

А наистина ли в момента има безпрецедентна криза? Да погледнем цените на петрола в последните две десетилетия. Към момента сме далеч от ценовите рекорди над 120 долара, достигани през 2008, 2011, 2012 и 2022 година. Имаме 68 месеца, в които средномесечната цена на петрол „Брент“ е над 90 долара – в периода точно преди глобалната финансова криза през есента на 2008 г., от края на 2010 г. до есента на 2014 г., после почти година след началото на войната на Русия срещу Украйна. До днес средната цена за март 2026 г. е малко под 95 долара – доста над средната за последната година, но далеч не безпрецедентна и невиждана. Икономиката – глобалната и българската – е успявала да се адаптира толкова пъти в миналото, ще се адаптира и сега.

Трябва да отчитаме и че достъпността на горивата се увеличава значително в последните години. Тоест, ако отчетем покупателната способност на парите, горивата стават сравнително по-евтини спрямо други стоки в дългосрочен план. Безоловният бензин действително поскъпна с близо 15% за месец – безспорно значително и рязко. Но, като начало, подобни цени сме виждали и през 2012-2013 г. А по-важното е, че ако разгледаме динамиката на цената на бензина, преизчислена след отчитане на инфлацията на потребителските цени, горивото всъщност е далеч „по-евтино“, разгледано в сравнение с поскъпването на много други стоки и услуги. Всъщност по-достъпен е бензинът единствено в няколкото месеца по време на глобалната криза 2008-2009 г., около година след кризата заради пандемията от Ковид, и месеците от есента на 2024 г. до настоящата война. Явно бизнесът и потребителите са успявали да се справят с далеч по-скъпо гориво, сравнено с тогавашните обороти, цени на други стоки и услуги и доходи.

А трябва и да допуснем, че е възможен и истински, многократно по-голям шок – защо изключваме цени на петрола от 150 или 200 долара за барел при ново задълбочаване на военния конфликт? Тогава част от икономиката наистина ще бъде тежко засегната, а потенциална глобална рецесия неизбежно ще засегне и растежа у нас. За такъв именно момент са нужни фискални буфери, които да покрият допълнителни разходи при загуба на данъчни приходи. И не е лошо да припомним, че вместо с излишъци в годините на икономически растеж България би влязла в подобна криза с вече висок бюджетен дефицит на ръба, а може би и отвъд, 3% от БВП.

Накратко, няма да е хубаво ако цените продължат да растат, но и по-лошо е било и то за много по-дълго време и е добре да живеем в реалността на днешния ден.

Източник: Институт за пазарна икономика