Държавата плаща издръжка на 21 хил. фантоми в университетите

21 000 студенти фантоми обитават родните университети. За тях висшите училища получават държавна субсидия, въпреки че тези младежи реално са отпаднали от учебния процес, пише „Телеграф", позовавайки се на източници от просветното министерство.

Причината е, че ведомството финансира вузовете на база на броя първокурсници. Дори част от младежите да отпаднат впоследствие, университетите продължават да взимат пари за тях до предполагаемото им завършване. По този начин увеличават бюджетите си и издръжката на останалите легитимни студенти, посочват просветните експерти. Най-ниската издръжка на студент е 693 лв., което значи, че за фантомите държавата дава минимум 14 553 000 лв. Голяма част от отпадащите обаче учат инженерни специалности, чиято издръжка е 1800 лв. Така сумата, която висшите училища получават допълнително от републиканския бюджет, набъбва сериозно.

В закона за висше образование няма термин „отпаднали" студенти, а само такива, които се отписват или са отстранени от вузовете. Според справка на Министерство на образованието в последните 5 г. техният брой е 60 650, като в това число влизат и бакалаври, и магистри. Най-голям е броят на отпадналите от системата на висшето образование през учебната 2010/2011 г. -14 424. В следващите години те намаляват прогресивно, като за първия семестър тази година са 7894. Голямото сито се оказват първи и втори курс, когато младежите разбират дали очакванията им за избраната специалност съвпадат с реалността. Това е и една от основните причини за отписване. За последните години има повече отказали се мъже -35 051, докато жените са били 25 599.

Специалностите, които се оказват най-трудни за родните студенти, са стопанско управление, компютърни системи и технологии, индустриален мениджмънт, право, счетоводство и контрол, електро-енерге-тика и електрообзавеждане, автоматика и електроника. Университетите с най-много отписани или отстранени студенти са Софийският, Варненският свободен, Техническият университет-София и Пловдивският, сочат данните на просветното ведомство. В Алма матер например има прекъснали, отстранени и такива, които се отписват по собствено желание, обясни зам.-ректорът доц. Милена Стефанова. „Нашият университет има 2724 студенти от трите категории взети заедно за тази учебна година. По-голямата част са тези, които са прекъснали. Ние имаме 22 000 студенти и няма начин да няма прекъснали. Някой се разболее, друг му се роди дете. Прекъсват по различни причини - по болест, поради майчинство, поради други семейни причини. След това, когато изтече срокът, за който прекъсват, възстановяват студентските си права. Ние имаме дневен оборот между 20 и 30 студентски заявления, които се въртят. Едните са за прекъсване, другите са за възстановяване. Имаме такива, които сме ги отстранили. Пример е, когато студентът е завършил семестриално, но не се е явил на държавни изпити или защита на дипломна работа в рамките на 2 г.", обясни доц. Стефанова. Тя добави, че има случаи на отписали се от Алма матер, които отиват в други университети, където продължават образованието си.

Университетски шефове принуждават асистентите и докторантите отново да стават студенти, за да точат държавна субсидия,допълва темата изданието. По този начин се увеличава бройката на учещите в редовна форма на обучение, която се подава в Министерството на образованието, и вузът получава по-голямо финансиране. В Закона за висшето образование няма никаква пречка и ограничения за кандидатстване. Дори и доцент или професор по история или литература може да кандидатства, за да учи право, икономика или финанси например. Ако го приемат редовно обучение, държавата е длъжна да плаща на университета за него.