Цветан Петров 
Компании
Държавните регулации пречат на търговските вериги
Липсата на активност и координираност между институциите и вътре в тях вреди дори на дуалното образование
~ 4 мин.
Държавата пречи на търговските вериги да оптимизират дейността си, да правят отношенията със служителите си по-честни и да са по-полезни за клиентите. При това държавата пречи не пряко, така че лесно да ѝ бъде потърсена отговорност, а индиректно, най-често чрез липсата на действия, чието изпълнение е необходимо за бизнеса. Това коментираха представителите на Lidl, Kaufland, Billa, T MARKET, Mr. Bricolage и dm на днешната пресконференция на Сдружението за модерна търговия (СМТ), чиито членове са въпросните компании.
Представителите на търговските вериги коментираха, че намирането на качествени служители става все по-трудно, а извън големите градове то е почти невъзможно. Причината се крие и в задълбочаващата се демографска криза в страната, но отчасти. Другият фактор е, че служителите все повече очакват гъвкавост от работодателите си, които пък от своя страна не могат да откликнат заради законови ограничения и така взаимоотношенията "служител-компания" се сковават.
„При подбора на кадри борбата е изключително жестока. Засичали сме, че когато пуснем обява за продавач-консултант, в пространството вече циркулират над хиляда подобни обяви. Установихме, че ако пуснем обява, която е без обявено очаквано възнаграждение, тази обява почти не се чете”, коментира Пенка Тишкова, председател на Управителния съвет и директор „Човешки ресурси" на Mr. Bricolage България.
В тази ожесточена борба обаче държавата, вместо да помогне за облекчаване на проблема с недостига на кадри, още повече влошава ситуацията, правейки недостатъчно, за да стане законодателството по-либерално и позволяващо на компаниите да са по-гъвкави и привлекателни за хората на пазара на труда.
В момента в България в различните региони има различни тълкувания от страна на местните органи при прилагането на законите и при налагането на санкции при неспазването им. Няма нито задължителна, нито поне пожелателна наредба, как се отчита реално отработеното време от служителите. А основанията за прекратяване на трудовите правоотношения с даден служител са твърде малко и така съкратените работници имат прекалено много шансове да осъдят дадена компания, дори и да са уволнени с причина.
„Не само представените тук търговски вериги, но и веригите от бензиностанции, ресторанти и т.н. се сблъскват с проблема, че инспекциите по труда в различните регионални центрове имат напълно различни тълкувания на една и съща норма. В дадени градове нямаме никакви регулаторни проблеми, докато в други ни се налагат имуществени санкции. Това се дължи на факта, че законодателството не е достатъчно изрично или че няма еднократни, но ясни, инструкции към регионалните звена на инспекцията по труда как да се тълкуват дадени разпоредби”, заяви главният изпълнителен директор на Lidl България Милена Драгийска-Денчева.
Тя даде за пример, че някои регионални инспекции по труда тълкуват понятието „работна седмица” като произволен седемдневен период (от сряда до четвъртък на другата седмица, например), докато други инспекции тълкуват „работна седмица” стриктно като периода от понеделник до неделя. Колкото и дребна да изглежда, тази несъгласуваност сред регулаторите причинява големи главоболия на националните вериги от магазини, бензиностанции, ресторанти и т.н., тъй като съставянето на графиците, определянето на почивните дни и планираните на отпуските става много по-сложно.
Като друг голям недостатък на българското законодателство главният изпълнителен директор на Lidl посочи малкото, предвидени от закона, основания за съкращаване на служители. „Все още в България имаме дежурните от социалистическо време основания за прекратяване на трудови правоотношения като минимум три закъснения за работа, явяване в нетрезво състояние и само още едно. Няма други основания за прекратяване и така влизаме в едни много по-сложни хипотези, като например за липса на качества. Аз не съм чула досега работодател да е спечелил дело, след като е успял да докаже липса на качества у даден служител”, каза Драгийска-Денчева.
Държавата не помага по никакъв и за развитието на една от най-перспективните в момента системи за осигуряване на квалифицирани кадри – тази на дуалното обучение.
„В страната непрекъснато се говори, че бизнесът трябва да бъде подкрепян и че е подкрепян, а аз съм в една вече двугодишна сага по въвеждане на една нова професия в България и мога да кажа, че пътят е много дълъг и бавен и постигането на някакъв резултат изисква страшно много време и усилия”, заяви управителят на dm България Евелина Великова. Тя обясни, че от две години с нейни колеги от бранша опитват да въведат нова професия, която е типична за сектора и която съществува в немскоезичния свят – там се нарича „дрогист” или „дрогерист”, а в България би се наричала „Консултант парфюмерийни, козметични стоки, стоки за бебе и битова химия”.
„Тази професия е базова за бранша, тъй като дава на хората, които биха работили или работят в магазини като нашите, базови познания по биология, химия, наука за храненето и ботаника – знания, чрез които клиентите ще бъдат по-добре консултирани”, обясни Великова.
Тя каза, че с подкрепата на две работодателски организации, едната от които е Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), преди две години е подадено заявление за създаването на новата професия. Досега обаче особен напредък няма, тъй като почти няма координация както между различните държавни институции, така и вътре в тях. В резултат на това се губи прекалено много време в обяснения какво се иска, как може да се постигне и т.н., без реално да се върши нещо. „Искаме да сме партньор в системата на дуалното обучение, но трябва инициативност и от държавата”, заяви управителят на dm България.
Представителите на търговските вериги коментираха, че намирането на качествени служители става все по-трудно, а извън големите градове то е почти невъзможно. Причината се крие и в задълбочаващата се демографска криза в страната, но отчасти. Другият фактор е, че служителите все повече очакват гъвкавост от работодателите си, които пък от своя страна не могат да откликнат заради законови ограничения и така взаимоотношенията "служител-компания" се сковават.
„При подбора на кадри борбата е изключително жестока. Засичали сме, че когато пуснем обява за продавач-консултант, в пространството вече циркулират над хиляда подобни обяви. Установихме, че ако пуснем обява, която е без обявено очаквано възнаграждение, тази обява почти не се чете”, коментира Пенка Тишкова, председател на Управителния съвет и директор „Човешки ресурси" на Mr. Bricolage България.
В тази ожесточена борба обаче държавата, вместо да помогне за облекчаване на проблема с недостига на кадри, още повече влошава ситуацията, правейки недостатъчно, за да стане законодателството по-либерално и позволяващо на компаниите да са по-гъвкави и привлекателни за хората на пазара на труда.
В момента в България в различните региони има различни тълкувания от страна на местните органи при прилагането на законите и при налагането на санкции при неспазването им. Няма нито задължителна, нито поне пожелателна наредба, как се отчита реално отработеното време от служителите. А основанията за прекратяване на трудовите правоотношения с даден служител са твърде малко и така съкратените работници имат прекалено много шансове да осъдят дадена компания, дори и да са уволнени с причина.
„Не само представените тук търговски вериги, но и веригите от бензиностанции, ресторанти и т.н. се сблъскват с проблема, че инспекциите по труда в различните регионални центрове имат напълно различни тълкувания на една и съща норма. В дадени градове нямаме никакви регулаторни проблеми, докато в други ни се налагат имуществени санкции. Това се дължи на факта, че законодателството не е достатъчно изрично или че няма еднократни, но ясни, инструкции към регионалните звена на инспекцията по труда как да се тълкуват дадени разпоредби”, заяви главният изпълнителен директор на Lidl България Милена Драгийска-Денчева.
Тя даде за пример, че някои регионални инспекции по труда тълкуват понятието „работна седмица” като произволен седемдневен период (от сряда до четвъртък на другата седмица, например), докато други инспекции тълкуват „работна седмица” стриктно като периода от понеделник до неделя. Колкото и дребна да изглежда, тази несъгласуваност сред регулаторите причинява големи главоболия на националните вериги от магазини, бензиностанции, ресторанти и т.н., тъй като съставянето на графиците, определянето на почивните дни и планираните на отпуските става много по-сложно.
Като друг голям недостатък на българското законодателство главният изпълнителен директор на Lidl посочи малкото, предвидени от закона, основания за съкращаване на служители. „Все още в България имаме дежурните от социалистическо време основания за прекратяване на трудови правоотношения като минимум три закъснения за работа, явяване в нетрезво състояние и само още едно. Няма други основания за прекратяване и така влизаме в едни много по-сложни хипотези, като например за липса на качества. Аз не съм чула досега работодател да е спечелил дело, след като е успял да докаже липса на качества у даден служител”, каза Драгийска-Денчева.
Държавата не помага по никакъв и за развитието на една от най-перспективните в момента системи за осигуряване на квалифицирани кадри – тази на дуалното обучение.
„В страната непрекъснато се говори, че бизнесът трябва да бъде подкрепян и че е подкрепян, а аз съм в една вече двугодишна сага по въвеждане на една нова професия в България и мога да кажа, че пътят е много дълъг и бавен и постигането на някакъв резултат изисква страшно много време и усилия”, заяви управителят на dm България Евелина Великова. Тя обясни, че от две години с нейни колеги от бранша опитват да въведат нова професия, която е типична за сектора и която съществува в немскоезичния свят – там се нарича „дрогист” или „дрогерист”, а в България би се наричала „Консултант парфюмерийни, козметични стоки, стоки за бебе и битова химия”.
„Тази професия е базова за бранша, тъй като дава на хората, които биха работили или работят в магазини като нашите, базови познания по биология, химия, наука за храненето и ботаника – знания, чрез които клиентите ще бъдат по-добре консултирани”, обясни Великова.
Тя каза, че с подкрепата на две работодателски организации, едната от които е Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), преди две години е подадено заявление за създаването на новата професия. Досега обаче особен напредък няма, тъй като почти няма координация както между различните държавни институции, така и вътре в тях. В резултат на това се губи прекалено много време в обяснения какво се иска, как може да се постигне и т.н., без реално да се върши нещо. „Искаме да сме партньор в системата на дуалното обучение, но трябва инициативност и от държавата”, заяви управителят на dm България.
