Дефицитът се раздува през парадния вход и с аплодисменти

България и още 15 държави членки са заявили намерение да се възползват от възможността да увеличат (координирано) разходите си за отбрана, без това да влияе на оценката за спазване на новата рамка от фискални правила в ЕС. Казано просто – бюджетният дефицит ще може да надхвърли 3% от БВП за периода 2025-2028 г., ако това се дължи на допълнителни военни харчове, независимо дали става дума за инвестиции или текущи разходи.

Както коментирахме преди няколко седмици, в средата на март Европейската комисия обяви т.нар. национална клауза за дерогация за период от четири години. Тя позволява на всяка страна членка да харчи за отбрана с 1,5 процентни пункта от БВП повече в сравнение с нивото на разходите през 2021 г. (годината преди началото на войната на Русия срещу Украйна), а допълнителните разходи няма да се вземат предвид при преценка дали държавата трябва да бъде поставена в процедура за прекомерен дефицит според рамката на икономическото управление на ЕС.

За България това означава потенциално „безнаказано“ увеличаване на разходите за отбрана до 3,1% от БВП за периода от 2025 до 2028 година включително. Практически това е официална външна валидация за раздуване на бюджетния дефицит над 3% от БВП. Възможни са две развития – или комбинация от тях в някакво съотношение:

• Българското правителство знае, че след безобразното рязко увеличаване на публичните разходи е политически невъзможно да се вмести в заложените до 3% от БВП стойности на дефицита за тази и следващите три години. С прилагането на тази клауза „горницата“ при планираните разходи за отбрана – между 1,9 и 2,2% от БВП за четирите години по настоящата средносрочна прогноза – над референтната стойност от 2021 г. (1,6% от БВП) няма да се отчита; с други думи, дефицитът може да е 3,3% от БВП през 2025 г. и да нарасне до 3,6% от БВП през 2028 г., без реално да се планират нови разходи за отбрана, а само отчитайки вече заложеното в бюджета. Практически, клаузата ще позволи между 0,3 и 0,6% по-големи разходи за други бюджетни пера. Вместо натиск за съкращаване на разходи, управляващите ще се „измъкнат“ елегантно и даже с поощрение от Брюксел.
• Но може и да се приеме, че управляващите наистина искат да харчат много повече за отбрана. Колко повече – приблизително около 9,6 млрд. лева повече за целия период до 2028 г., ако използваме прогнозните стойности на БВП. Допълнителното фискално пространство би дало таван на дефицита от 4,5% от БВП, като за следващите години ще се „отвори“ и възможност за 0,3 до 0,6 % от БВП увеличение на други видове бюджетни разходи. . Ефектът само от новите разходи за отбрана би бил увеличение на  държавния дълг с 9,6 млрд. лева, или 3,8% от БВП към 2028 г.

Според съобщението на Съвета на ЕС от тази седмица общо 16 държави са поискали да получат дерогация. Прави впечатление отсъствието на Италия, Франция и Испания от списъка. Италия има проблем с дефицита и дълга и харчи малко за отбрана, Франция има почти толкова голям проблем с дефицита и дълга, но традиционно харчи повече за отбрана (макар също под 2% от БВП), Испания е в малко по-добра фискална позиция, но пак с дефицит над 3% от БВП, и за сметка на това – много по-ниски разходи за отбрана. Швеция и Нидерландия пък заявяват, че заради доброто състояние на публичните си финанси ще могат да увеличат разходите си за отбрана и без да се налага да ползват дерогацията.

Интересно, че всички страни от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., са поискали да се възползват от дерогацията. Румъния, която се присъедини заедно с България през 2007 г., не е в списъка, но това е и страната с най-висок дефицит в последните години, достигнал шокиращите 9,3% от БВП през 2024 г. В групата страни (без България), които ще се възползват от тази клауза, увеличението на разходите за отбрана ще е средно с 1,1-1,3 процента от БВП. Ако наложим това към сегашните стойности на БВП (без да проектираме инфлация и реален растеж), това би означавало допълнителни близо 110 млрд. евро разходи за отбрана. От тях 60% ще бъдат в Германия; още по около 8% – в Белгия и Полша.

Източник: Институт за пазарна икономика