Денков представи реформата си, но тя все още плаши университетите

Министерството на образованието публикува някои насоки относно планираната мащабна реформа във висшето образование в България. Тепърва обаче, в рамките на около три месеца, ще се изготвят законодателните промени, а след това ще бъдат публикувани за обществено обсъждане, казват от ведомството на Николай Денков. От днешните насоки се разбира, че наистина се планира окрупняване на университетите в България, а реформата ще включва повишаване на изискванията към преподавателите, както и подобряване на системите за акредитация, атестация и борба с плагиатството.

Денков е провел среща със Съвета на ректорите, на която ги е уверил, че сливанията няма да са за сметка на финансирането им. "Многократно подчертах днес, че никой не се опитва да спести средства за висше образование – точно обратното, средствата ще бъдат увеличавани, но те ще бъдат увеличавани на базата на конкретни цели и индикатори, които да показва, че съответните цели са постигнати", казва министърът.

Преди срещата ректорите на висшите учебни заведения, а дори и международните образователни организации, разкритикуваха идеята за сливания на университети. По време на самата среща днес те са били успокоени донякъде, тъй като са били уверени от Денков, че дискусията около реформата тепърва започва. Но очевидно недостатъчно, тъй като и след срещата имаше остри позиции срещу идеите на министъра

Председателят на Съвета на ректорите в България и ректор на СУ Анастас Герджиков каза, че всички притеснения за бъдещите промени са събрани в папка и предоставени на министерството. "Ние бяхме много успокоени и удовлетворени. Днес той потвърди, че дискусията сега започва и в този смисъл отговорът на въпроса за критериите, ние сега започваме тяхното обсъждане", каза той, цитиран от БНР.

Количество вместо качество?

Преди срещата вчера peĸтopът нa Унивepcитeтa зa нaциoнaлнo и cвeтoвнo и cвeтoвнo cтoпaнcтвo (УHCC) и глaвeн ceĸpeтap нa Cъвeтa нa peĸтopитe пpoф. д-p Димитъp Димитpoв коментира за Economic.bg, че за наука не трябва да се пестят средства. "В дългосрочен план е по-добре да се върви към разширяване на базата за образование, отколкото към нейното намаляване", каза той.

В насоките на МОН относно планираната реформа се посочва, че съществуващата мрежа от университети в България не позволява повишаване на международната видимост на българските учебни заведения и привличането на повече и по-качествени чуждестранни инвеститори и студенти, тъй като е силно фрагментирана и включва редица много малки държавни висши училища. Поради изброените по-горе причини, според МОН, университетите ни не могат и да се включат пълноценно в европейското образователно и научно пространство.

През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са дори под 1000, а най-малкото обучава 343 студенти. Редица университети обявяват множество класирания всяка година и въпреки това трудно запълват или изобщо не успяват да запълнят свободните места. През академичната 2021-2022 г. има висши училища, които са реализирали едва около 60% от утвърдения прием на студенти. 

Ректорът на УНСС обаче е на мнение, че механичното намаляване на броя на университетите, например от 38 на 16 няма да реши проблемите. 

Ние трябва да се борим да достигне западните страни в ЕС, както и САЩ, Китай и Сингапур, което нямам как да стане, ако закриваме учебни заведения. Ние трябва да действаме точно обратното, а именно да разширяваме базата“, коментира за Economic.bg проф. Димитров.

Нещо повече, според него афишираното сливане ще доведе до хаос, а България няма да се измъкне от дъното в класациите по отношение на завършилите средно образование, които след отиват да учат висше. 

„Не виждам потребност от това да намалим държавните университети от 38 на 16. Тъй като ако става въпрос за тяхното сливане, което ще предизвика изчезването на някои, тогава преподавателите в тях ще бъдат същите, студентите ще са същите и дори администрацията. И в такъв случай за каква промяна говорим?“, пита реторично проф. Димитров.

Според него едно обединяване на висшите учебни заведения ще предизвика управленски кошмар. Ректорът заяви, че има редица примери как административно нещата могат да се объркат – „какво ще стане с мандатите на управляващите звена, вътрешната уредба на всеки университет, програмите за обучение на вече стартиралите обучение студенти, трудовите договори на преподавателите?“

Най-после в Топ 500?

МОН обаче се позовава анализ на Световната банка за висшето образование в България, изготвен през юни 2021 г. Авторите на документа цитират проучване на Европейската комисия (ЕК) от 2018 г., което прави преглед на системата за научни изследвания в страната: „В България се наблюдава една от най-високите стойности в ЕС по отношение броя на институциите за висше образование спрямо броя на населението. Проучването препоръчва сливания на университети и по-ясна дефиниция на мисията на различните типове университети от гледна точка на научните изследвания или преподаване.“

По-нататък в същия анализ се говори за „оптимизиране на системата чрез насърчаване както на конкуренцията, така и на сътрудничеството, използвайки различните предимства на всяко висше училище и улеснявайки генерирането на синергии между висши училища с подобни профили, като по този начин се създадат предпоставки за органичната хармонизация на предлаганите от системата програми.“

Надеждата на ведомството е чрез това сливане в следващите години поне един български университет да попадне в топ 500 на световната класация.

Голяма съпротива

Срещу сливането се обяви Европейската асоциация на институциите във висшето образование (EURASHE), включваща повече от 600 висши училища в Европейския съюз. От там предупредиха за множеството рискове, които крие евентуално окрупняване на университети. От там смята, че краен потърпевш ще са студентите, защото ще загубят достъп до обучение в нишови специалности и умения, каквито се предлагат единствено в малки университети, способни да ги организират и администрират.

В момента университетите си сътрудничат под формата на университетски мрежи или алианси, в съответствие с приетата от Народното събрание Стратегия за развитие на висшето образование в България за периода 2021 – 2030 година. От МОН посочват, че законодателните промени, които ще предложи, са съобразени със Стратегията за развитие на висшето образование в Република България (2021-2030 г.).

Дори след днешната среща на Денков със Съвета на ректорите, очевидно ръководителите на университетите не са били убедени в необходимостта от сливането. Позиция например изпрати Минно-геоложкия университет, който категорично се противопоставя на идеята за сливане. Според ректора на висшето учебно заведение Ивайло Копрев идеята противоречи на заложената Стратегия за развитие на висшето образование, а самите промени няма да доведат до повишаване на общото ниво.

"Намаляването на количеството на университетите няма да доведе до повишаване на качеството. Напротив – то ще се влоши от механичното сливане на университети. Качеството на висшето образование е функция от компетенциите на академичния състав в съответния университет", пише Копрев в позицията на МГУ.

Сливането би засегнало учебното заведение, а според неговия ректор това ще лиши България от единствения университет, който обучава необходимите кадри за минерално-суровинната и енергийна промишленост. "Подобна стъпка ще се отрази катастрофално на бъдещото икономическо развитие на страната", смята Копрев.

Според него правилният подход е използването на различни форми на сдружаване, чрез сключване на договори за партньорство, при което университетите запазват своята юридическа самостоятелност.

Има и по-добър вариант

Ректорът на УНСС проф. Димитров също поддържа тезата, че учебните заведенията могат сами да сключват партньорства, без административно да им се налагат такива. Пред Economic.bg той каза, че през последните години университетите самостоятелно, без принудително сливане, са се ангажирали да подобрят качеството на образование, разменяйки добри практики  и създавайки съвместни програми.

Университетската мрежа в България е създала едни много добри организационни форми, чрез които да си съдейства“, добавя той, подчертавайки, че са запазили своята самостоятелност.

Проф. Димитров смята, че добър пример за успешен проект в сферата на университетското образовани е ENGAGE.EU. Проектът, който е финансиран и създаден от ЕС, е базиран на обмена. Участващите висши учебни заведения в ENGAGE.EU обменят студенти, преподаватели, програми, творчески труд и добри практики, като общата цел е създаването на една по-добра материална база и по-качествени кадри. В България 5 университета са част от тази европейска мрежа, като са специализирани в собствените си направления.

„УНСС е част от европейската икономическа мрежа. Партнираме си с 6 ресорни университета от Виена, Рим, Берген, Тулуза, Нидерландия и Германия. Целият този обмен не е на база сливане на тези университети, а изграждане на мрежа, която работи като едно, запазвайки индивидуалността на всяко учебно заведение“, казва проф. Димитров.

Европейската комисия неколкократно заяви, че ще продължи да инвестира в усъвършенстването на тази мрежа, което очевидно е знак, че работи, добавя той, пояснявайки, че България трябва да изхожда от такива примери при организацията на образователния процес в страната.